Александър Хайтов: Някои и днес опитват да преиначават историята
18 Февруари 2012, Събота
Идеята да се сложи такава плоча е на баща ми. Той знаеше, че няма да е лесно и ще срещне огромен отпор на това начинание.
Автор: Десант
Не му стигна времето да я види осъществена. Първите стъпки бяха направени през 1976 г., когато Българската академия на науките се съгласи да излезе с решение за поставянето на възпоменателна плоча. И после документът беше скрит.
През 2004 г., две години след смъртта му, от името на фондация „Николай Хайтов“ започнахме опитите да прокараме идеята през Столичен общински съвет, за да бъде всичко съвсем легално. Писахме на всеки кмет в София от това време. Първо беше Борисов, после Йорданка Фандъкова, пробвахме да внесем докладна чрез комисията за култура в СОС. Бяхме затрупани с преписки.
Каква беше причината начинанието да зацикли цели 26 години?
Обяснението е просто – искахме всичко да мине по каналния ред, за да няма после упреци и опити да ни спрат да действаме.
Загубихме много години в търсене на прословутото решение от 1976 г. Колко писма сме писали до БАН. Всичките обаче попадаха неизменно при бившия шеф на академията Иван Юхновски - направо му казвам името.
Голям човек, голяма глава, но сърцето му е като на заек. Отговаряше ни: „Няма такова решение“. Пълна лъжа! Така вървеше работата.
Едва през 2011 г. успяхме да влезем в архива на БАН, помогна ни вътрешен човек. Без знанието на сегашният ръководител академик Никола Съботинов. Цялата документация се съхранява в едни черни найлонови чували - там бе и укриваното от нас решение. Извадихме го на бял свят и изискахме от БАН официално писмо-потвърждение, което да представим на местните власти.
Знаете ли какво писмо ми прати Съботинов?
Текстът гласеше „Господин Хайтов, наистина има такова решение на БАН. Но то вероятно е взето по ненаучни съображения (!?).
Това е последният отговор от тази институция. В последствие ги поканих да се присъединят към дебатите в общинския съвет, но те отказаха. Безумие!
Така или иначе това вече е минало.
Но перипетиите продължаваха. Последно, на 10 февруари т.г., писах писмо до църквата с молба Негово Светейшество да разреши освещаване на плочата. Засега обаче няма отговор.
Знаете ли, въпреки всичко, има някаква символика в избора на дати. Паметната плоча ще бъде открита на 18 февруари. Тогава е Задушница, на този ден християните почитат мъртвите си.
На 25 май 2002 година, два месеца преди да умре, баща ми довърши предговора към книгата си за гроба на Левски. Интересното е, че на 25 май общината гласува решението, с което бе отдадено заслужено признание на делото на Николай Хайтов. Хубави съвпадения се получиха.
Писах вече, че решение 314 на СОС за възстановяване на плочата на стената на църквата "Св. Петка" е незаконно. Така мисля, тъй като съществува друго едно решение на СОС, взето още докато писателят Н. Хайтов е бил в силата си и е могъл да го отмени, но не го е направил. Или не е могъл... Най-същественото в Протокол No 30 от 15.10.2001 г., включващ Решение No 20 е следното. Цитирам:
"1.НЕ ДАВА СЪГЛАСИЕ ПОСТАВЯНЕТО НА ПЛОЧА С НАДПИС "РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ ПОГРЕБАХА В ТОЗИ ХРАМ ПРЕЗ 1873 Г. АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА В. ЛЕВСКИ".
2. ПОСТАВЕНИЯТ НАДПИС ДА БЪДЕ СВАЛЕН, ЗАЩОТО Е В ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС СТАНОВИЩЕТО НА СРЕДНОЕВКОВНАТА СЕКЦИЯ КЪМ АИМ НА БАН."
Тези две решения обясняват защо една от табелите на църковния зид е била свалена. В загатнатите други случаи на незаконно сложени и свалени табели вероятно има други законни основания, но издирването им е излишно. Лъжата и неправдата трябва да бъдат отстранявани като тумори, защото разяждат обществения организъм. Мисля си, че тези мои думи не са по-крайни от изказванията на някои псевдопатриоти. Страната ни няма да оправи, докато не се справи най-напред с лъжата на всички нива.
6
г-н Нумерологов
13.08.2012 07:17:17
0
0
"На 25 май 2002 година, два месеца преди да умре //да почине//, баща ми довърши предговора към книгата си //поредната книга// за гроба на Левски. Интересното е, че на 25 май //на 26 май 2011// общината гласува решението //незаконното решение//, с което бе отдадено заслужено признание на делото на Николай Хайтов. Хубави съвпадения се получиха."
Решението на СОС е под номер 314 - число-символ на затворената окръжност (т.е. нула). Спомням си, че д-р Ж. Желев,като стана президент, първата му работа бе да помилва 314 затворници. Струва ми се, че документи, съдържащи числото 314 са вредни за обществото. Ще кажете: Празни приказки! Да, но на такива бабини деветини, че гробът на Левски е бил в църквата "Св. Петка Самарджийска" навремето се уловиха богословът проф. Хр. Гяуров и нашият мастит писател, които се постараха да хвърлят дебела сянка върху историческата истина за гроба на Левски - единият с помоща на псевдоанкета, която все пак спаси църквата от събаряне, а другият с една камара книги, с която разедени българската интелигенция.
5
pvdaskalov
08.08.2012 10:46:36
0
0
Когато невежеството и нахалството влезнат в комбина, може всичко да се очаква. И още нещо, отвори ли си устата г-н АНХ, изрича или лъжа, или глупост. За да не се обиди, ще докажа твърдението си въз основа на статията му, публикувана по-горе: 1. На два пъти (Значи не е печатна грешка!) той ни заблуждава, че „първите стъпки” били „направени през 1976 г.” 2. БАН се СЪГЛАСИЛА да излезе с решение за поставяне на плоча, т.е. писателят Хайтов е успял да придума академиците Балевски и Тодоров, които нямат необходимите знания, за да бъдат арбитри в областта на археологията. И се сърди, когато акад. Н. Съботинов признава, че решението е „взето по ненаучни съображения”! 3. Хвали се г-н АНХ, че до „прословутото решение” се е домогнал с помощта на „вътрешен човек”. Питам, има ли нещо, което да не е постигнато по случая без вътрешен човек”. 4. Г-н АНХ е пропуснал да каже, че с писмо No 94-А-06 на БАН от 26-03-2002 акад. Ив. Юхновски напомня: „Обсъждането и решаването на научни проблеми става в специализираните научни звена на БАН и техните научни съвети, които единствено имат такива компетенции. В случая компетентното научно звено е Археологическият институт на БАН.” Пропуска и Решение No 20 в Протокол No 30 от 15.10.2001 на Столичния общински съвет, с което „Не дава съгласие поставянето на плоча...”, а „Поставеният надпис да бъде свален, защото е в противоречие със становището на Средновековната секция към АИМ на БАН”. 5. На 25 май 2011 било взето ново решение за слагането на плоча. Не, г-н АНХ. Когато се научите да тълкувате и цитирате фактите правилно, може би ще намерим общ език по разглеждания въпрос. Заседание No 90 на СОС е проведено на 26 май 2011, а с решение 314, обявено на 02.06.2011, се приема текст: „Тук, в олтара на тази църква според народната памет, родолюбиви българи са погребали през 1873...” А сега кажете какъв текст сте издялали на гарвановочерната лъскава плоча? Не е ли това злоупотреба с решението на СОС, макар и самото то да не е правомерно? Не СОС, а науката пише историята по случая с „гроба” на Левски. Невежеството и нахалството се оказаха по-силни... засега! Там, до олтара на софийската църквица „Св. Петка Самарджийска” е обявен за светиня един 1500-годишен гроб, съхранил до пролетта на 1956 г. изпотрошените кости при нейното строителство на човек с неизвестно социално положение, без име и народност. Ж А Л К О
4
pvdaskalov
08.08.2012 10:46:26
0
0
Когато невежеството и нахалството влезнат в комбина, може всичко да се очаква. И още нещо, отвори ли си устата г-н АНХ, изрича или лъжа, или глупост. За да не се обиди, ще докажа твърдението си въз основа на статията му, публикувана по-горе: 1. На два пъти (Значи не е печатна грешка!) той ни заблуждава, че „първите стъпки” били „направени през 1976 г.” 2. БАН се СЪГЛАСИЛА да излезе с решение за поставяне на плоча, т.е. писателят Хайтов е успял да придума академиците Балевски и Тодоров, които нямат необходимите знания, за да бъдат арбитри в областта на археологията. И се сърди, когато акад. Н. Съботинов признава, че решението е „взето по ненаучни съображения”! 3. Хвали се г-н АНХ, че до „прословутото решение” се е домогнал с помощта на „вътрешен човек”. Питам, има ли нещо, което да не е постигнато по случая без вътрешен човек”. 4. Г-н АНХ е пропуснал да каже, че с писмо No 94-А-06 на БАН от 26-03-2002 акад. Ив. Юхновски напомня: „Обсъждането и решаването на научни проблеми става в специализираните научни звена на БАН и техните научни съвети, които единствено имат такива компетенции. В случая компетентното научно звено е Археологическият институт на БАН.” Пропуска и Решение No 20 в Протокол No 30 от 15.10.2001 на Столичния общински съвет, с което „Не дава съгласие поставянето на плоча...”, а „Поставеният надпис да бъде свален, защото е в противоречие със становището на Средновековната секция към АИМ на БАН”. 5. На 25 май 2011 било взето ново решение за слагането на плоча. Не, г-н АНХ. Когато се научите да тълкувате и цитирате фактите правилно, може би ще намерим общ език по разглеждания въпрос. Заседание No 90 на СОС е проведено на 26 май 2011, а с решение 314, обявено на 02.06.2011, се приема текст: „Тук, в олтара на тази църква според народната памет, родолюбиви българи са погребали през 1873...” А сега кажете какъв текст сте издялали на гарвановочерната лъскава плоча? Не е ли това злоупотреба с решението на СОС, макар и самото то да не е правомерно? Не СОС, а науката пише историята по случая с „гроба” на Левски. Невежеството и нахалството се оказаха по-силни... засега! Там, до олтара на софийската църквица „Св. Петка Самарджийска” е обявен за светиня един 1500-годишен гроб, съхранил до пролетта на 1956 г. изпотрошените кости при нейното строителство на човек с неизвестно социално положение, без име и народност. Ж А Л К О
3
Пу!
10.06.2012 18:38:09
0
0
Сашко, ти си син на убиец и на крадец. Как не те е срам да петниш Апостола! Костите му лежат под паметника, бре! А книгата за костите баща ти, полковник от ДС с псевдоним агент Чобанов, открадна от Георги Тахов.
2
Войчех
01.05.2012 12:34:20
0
0
Мерзавецът Хайтов агент от ДС само петни името на Апостола!
1
Българин
19.02.2012 16:49:28
0
0
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
