Колажът е на фейсбук групата “Национален протест срещу безобразията в България”
10 Февруари 2012, Петък
Било е нявга село Бисерча, ала няма го вече... Сто и четиридесет години след като Петко Рачев Славейков пише своята
Автор: Стефан Солаков
незабравима поема, потопът на престъпната държавна безотговорност помете китното харманлийско село... Това, което турският везир не успя да стори – да пречупи гордия дух на българката Гергана – го извършиха днешните управляващи в София. И то не под заплахата на османския ятаган, а с пълното съзнание на собствената си некадърност.
Когато Славейков пише „Изворът на Белоногата”, той е бил отчаян от хода на черковно-просветителната борба в края на 1872 и началото на 1873 година. От вътрешността на България до Цариград, където живее и твори изтъкнатият наш възрожденец, пристигат тревожни новини за арести, бесилки и погроми над будни българи и техните съпротивителни организации.
Седнал на одъра в одаята на Българското училище в квартал Фенер, Дядо Славейков се опитва да се изтръгне от тревогите на деня и да се пренесе в старинната хармония на чувствата и спомените, дърпащи го към сладката идилия на родния край. В непрогледните южни нощи на чуждата земя, в съзнанието на поета нахлуват страшните легенди от миналото, разказващи за героичните подвизи на обикновените българи, пъшкащи под ярема на турските поробители.
Така се ражда и легендарният образ на „мамината мила Гергана”, дръзнала да се присмее на Стамбул и неговите сараи, на арогантния везир и на господарското му чувство за превъзходство над потурчената рая.
Веднага след нахлуването на „синята демокрация”, появила се у нас на 10 ноември 1989 година, в България започва масовата разпродажба не само на земята и материалните активи, но и на моралните ценности на нашия народ. Прочутият атрактивен комплекс край Харманли, носещ името на Славейковата Белонога, на бърза ръка бе купен от турски търговци и сякаш завинаги бе погребана сянката на непреклонната българщина, дръзнала да се опъне на новото потурчване на Отечеството.
Престъпните действия на всички български правителства в периода на мрачния преход към див балкански капитализъм намалиха нашата нация с над милион и половина души – избягали от мизерията по чужди краища или скоропостижно предали Богу дух в резултат на „топлите грижи” на управляващите за „европейското израстване на страната”.
Български младежи проливат кръвта си като пушечно месо на новите ни западни господари, български деца и старци гинат като мухи в плен на алчни корпорации и престъпно здравеопазване. И като капак на този съвременен геноцид започнаха да ни избиват и буквално – в горящи влакове, в жестоки инциденти по разгромените пътища на страната, във въртопите на придошли води, погубващи както хората, така и надеждите, че живеем в едно безопасно и модерно време.
Трагедията в село Бисер край Харманли показа за сетен път озъбената вълча физиономия на днешната власт. Върху още неизстиналите тела на жертвите от наводнението се развихриха политически крамоли и вместо траурни физиономии видяхме озверелите лица на днешните наши ръководители, трескаво търсещи на кого да прехвърлят вината за това държавно престъпление. И бързо намериха решението – да натопят местните кметове и особено тези от опозицията заради всеобщата административна немарливост, обхванала всички звена на държавата.
Пред очите на българския народ днес се разиграва истински цирк, в който провалени напълно наши държавници си прехвърлят топката с ловките движения на баскетболисти от NBA. Министър Цецо Конецо, носител на типично престъпната физиономия на съвременен българоубиец, се опитва да смачка под тежестта на циничните си обвинения дребните кметски риби в Харманли, министър Аню Ньойски пък се прави на димка – невидимка и със солдафонски инат отрича, че близо три години неговото военно ведомство напълно безучастно е наблюдавало как се руши стената- убиец на безпомощното население в село Бисер.
Дори техният наперен иначе началник, премиерът Борисов, най-накрая разбра какви гадняри е събрал в своя правителствен екип. Вижте само колко му е клюмнал „фасонът” през тези дни на национален траур. Ударите върху неговата глава и най-вече върху егото му, валят от всякъде – от ЕС го предупреждават, че министър Цеко Шестака (от бройката на апартаментите) е също толкова опасен, колкото и съдебната система у нас.
Дори и най-вярната му до вчера дружка, евродамата Кристалина, неочаквано му заби нож в гърба, като обясни, че да чакаш помощ от ЕС, е същото като прословутото писмо от оня, умрелия. Най-накрая юнашкото сърце на бате Бойко не издържа и през стиснати зъби той призна лично и на всеослушание, че вече не вярва на своите любими министри.
Какво остава за нас, обикновените българи, щом като атовете по върховете на държавата жестоко се ритат за сметка на безпомощните магарета в низините? Само един единствен е изходът – да обединим справедливия гняв на един мачкан от всякъде народ и да го насочим към окончателното отхвърляне на днешните везири, които се гаврят с нашето търпение и толерантност.
И тогава, заедно с удавената легенда за непоколебимата Гергана, ще възкръсне и непобедимото желание на българите да си върнат националното достойнство и умението сами да управляват собствената си съдба.
Gergana i balkandji Iovo sa moralnite koreni na bulgarskiat rod,koito razni bezrodnizi nari4at "loshoka4estven material".Dokato tezi koreni sa jivi ste ima Bulgaria.
