Отваряш сайта на сдружение „Малкият принц“ и какво да видиш – основателката му Росица Казакова в лежерно облекло и чаша бира в ръка позира с кмета на Каварна Цонко Цонков като гост на тамошния рокфест
06 Февруари 2012, Понеделник
Зловеща истина е, че в България всяка година се раждат множество деца с увреждания. Не че другаде по света положението е
Автор: Светлана Николова
кой знае колко по-различно. По данни на Световната здравна организация средно дечицата със специални нужди съставляват 10 % от детското население на планетата. По-различното у нас е, че съдбата на тези недъгави българчета умело се използва от всевъзможни правителствени и неправителствени структури като неизчерпаем доходоносен ресурс за безметежно съществуване.
Подобно на великия комбинатор Остап Бендер, знаещ „400 сравнително честни начина за измъкване на пари”, най-различни фондации, организации и прочее водят охолно, почти бохемско съществуване под разветите байраци на благородните си идеи и намерения...
Такива са и замислите на бургаското сдружение „Малкият принц“, титулуващо се като организация с нестопанска цел за общественополезна дейност. В решението си за регистрация те са посочили като цел „изграждането на терапевтичен център за деца с множество увреждания“ и осъществяването на дейности по диагностициране, консултиране, терапия, рехабилитация и социализация на тези малчугани.
В сайта си допълват, че ще се прави „социален център за работа с деца и младежи с аутизъм, изоставане в нервно-психологическото развитие и с говорно-комуникативни нарушения“, който ще предлага терапия чрез театър, рисуване, моделиране, игра, занимания с готварство, индивидуални и групови педагогически занимания, физио- и кинезитерапия и др.
И по-скоро странно дори. Защото не е ясно как се осъществяват педагогически занимания без педагози, кинезитерапия без кинезитерапевти, рехабилитация без рехабилитатори, различна арттерапия без съответните специалисти...
Не случайно се питаме това, тъй като официално свитата на „Малкия принц“ – т. е. обявеният колектив на сдружението, освен изпълнителния директор Росица Казакова – логопед и психолог, спортния аниматор Владимир Генчев и специалния работник Владимир Генчев, които се явяват някакви специалисти, включва още две жени – едната отговаряща за... връзките с обществеността, а другата – явяваща се ръководител проекти! Няма каквито и да било терапевти – нито „кинези“, нито „физио“, нито пък „арт“!
Да речем, че те ще се наемат допълнително. На учредяването на сдружението през октомври 2010 г. например скъп гост е хореографът на фолклорен ансамбъл „Странджа“ и популярното танцово студио „Дюн“ Михо Атанасов, с когото е уговорено да се заеме с развиването на танцовия талант на децата с увреждания.
Повече от година след това хореографът сподели, че все още няма нито един такъв случай и реална работа по този въпрос не е започвана изобщо. Което не пречи на пищно тържество по случай първата годишнина от създаването на социалната организация шефката й да заяви: „С цената на много труд и безсънни нощи, на много работа мисията ни се осъществява“.
Впрочем недоумение буди и тиражираното в медиите намерение в усилията за връщането на усмивката у осакатените от жестоката съдба деца да се включат и почти анонимните руски енерготерапевти, представени като Ели и Анатолий, които се занимават с „изчистването Аз-а на хората с объркани души“!
Оказа се, че социалният работник на сдружението Гален Господинов на последните парламентарни избори е бил водач на листа и кандидат за депутат от ПД „Социалдемократи“. По време на кампанията си той организира акция, при която замъква хора с увреждания, уж подкрепящи представляваната от него политическа сила, и засажда заедно с тях един храст от лековитата смрадлика в Морската градина на Бургас!
Което пък навежда на мисълта, че като нищо отново може да използва и при следващия вот децата с недъзи за политически пиар. Същият между другото е и координатор за града на Кешфлоу клуб „Милионер“, чиято мисия пък е да обединява усилията на членовете си за „реализиране на бизнес проекти и намиране на изгодни инвестиции“.
Обучението в тези умения клубът осъществява за своите подопечни чрез играта „Потоци пари 101“ и разпространява в интернет чрез абонамент бюлетин, озаглавен „Уроците на богатия татко“. Наистина е интересно да разберем, дали негови абонати ще станат и „малките принцове“, доверили се на едноименното сдружение.
И на цялата тази компания, основала въпросната организация, общинските съветници от ГЕРБ в Бургас бяха готови ей така – с лека ръка – почти да харижат само за смешните 67.50 лв. на месец едно просторно общинско помещение от 90 кв. м полезна площ, разположено в култовата за града спортна зала „Младост“.
Допреди време в него се помещаваше един от офисите на „Инвестбанк“, за което финансовата институция плащаше приблизително 3000 лв. наем!
За щастие, групата на НФСБ в местния парламент категорично се противопостави на подобно безумие, а като никога досега, в техните аргументи се вслушаха и по-голямата част от местни старейшини, представляващи другите политически сили, представени в Съвета, включително и от ГЕРБ. В крайна сметка предложението сдружението „Малкият принц“ да се настани в зала „Младост“ срещу подобен символичен наем бе отхвърлено.
Този частен случай, който се разигра в Бургас, обаче отваря една голяма въпросителна за това какво всъщност правят и останалите гръмко рекламирани сдружения по другите градове из страната. И дали под благовидния предлог, че извършват общественополезна дейност и помагат на дечица в неравностойно положение, не извиват ръцете на местните власти да бъдат подпомагани къде безвъзмездно, къде срещу символични наеми на офиси и зали.
Ставащите все по-масови случаи на спекулации с детското здраве и благополучие освен до криминални, водят и до морални отклонения. Защото все повече в обществото девалвира вярата в почтеността на подобни организации и се хвърля сянка на съмнение върху всяка широко рекламирана благотворителна или милосърдна акция. Както се вижда, има защо.
Валентин Фъртунов, общински съветник от НФСБ: Видях само софри и ресторанти От докладната, с която бе внесено в ОбС-Бургас предложението за предоставяне на общинското помещение на „Малкият принц“ срещу символичен наем, така и не ставаше ясно що за организация е това сдружение и с какво толкова е заслужило честта да му се дава такава просторна зала за жълти стотинки. Затова се поразрових и останах изумен, когато прочетох в сайта му, че това е една... „лобистка организация”!
Така че не е за чудене, дето за повече от година официално съществуване дейността на „Малкият принц“ се изчерпва с провеждането на няколко тежки софри в популярни бургаски ресторанти и караоке бар под прикритието на различни празнични поводи – къде Коледа, къде рожден ден от учредяването си, и дори има в актива си парти под наслов „Всичко е любов”, организирано миналата година в нощта на влюбените...
Има, разбира се, и обявена банкова сметка, в която, както публично се хвалят, голяма сума е дарил дори евродепутатът Андрей Ковачев. Отделно се събират пари на „благотворителни партита“ – пак на софра, и пак в ресторанти – с участието на „експерти, бизнесмени, политици и творци“. Но нито дума за това какво реално е направено за дечицата с увреждания с тези средства.
