В бившата югославска република и настоящ член на Евросъюза Словения избухна скандал, предизвикан от грубата намеса на САЩ
във вътрешните работи на страната. Иначе спокойните словенци бяха дълбоко възмутени от това, че американският посланик се опита да си присвои ролята на създател на местна управляваща коалиция. Реакцията от задокеанската метрополия последва светкавично. Към това се добави и друга реакция – американската рейтингова агенция „Стандард & Пуърс“ понижи кредитния рейтинг на Словения...
Словенските медии се взривиха от гневни публикации по повод действията на американското посолство в Любляна. Във вестниците попадна дипломатическа грама, отправена във Вашингтон и прехваната от словенската спецслужба СОВА.
От текста й става ясно, че американският посланик Джоузеф Мусомели е направил всичко възможно да очерни лидера на победилата на неотдавнашните избори лявоцентристка партия „Позитивна Словения” на бившия кмет на Любляна Зоран Янкович, който е от сръбски произход. В частност, Мусомели му е приписал връзки с наркомафията.
В навечерието на изборите, проведени на 4 декември 2011г., с компромата са били запознати всички лоялни на САЩ местни политици. И разбира се, на първо място главният американски любимец Янез Янша, лидер на дясноцентристката Словенска демократическа партия. Вече след победата на Янукович на изборите, американският гаулайтер привикал при себе си словенските политици и започнал да раздава ценни указания. „На Словения е нужно широко коалиционно правителство” – заявил посланикът. И се самопредложил в качеството на посредник при преговорите по формирането на „правилна” коалиция.
В повечето други източноевропейски страни думите на американския посланик биха били ръководство за действие. Словенците обаче се заинатиха. Президентът Данило Тюрк и външният министър Жбогар в един глас заявиха, че намесата на САЩ в изборите и след тях е „неуместно”. Бившият шеф на словенската дипломация Борис Ферлиц бе още по-откровен: „Намесата на посланика във вътрешните работи на страна, в която той се явява гост, е неуместна и неприемлива”.
Във Вашингтон не обърнаха внимание на недоволството, предизвикано от действията им. От Държавния департамент на два пъти привикваха словенския посланик и на практика бе отменена визитата на словенския външен министър в САЩ. А посланик Мусомели в прав текст заплаши словенците от екрана на местна телевизия:
„Ако сега някой американец дойде и ме запита, дали си струва да се инвестира в словенската икономика, аз ще бъда принуден да му отговоря честно, защото не искам да губя личния си кредит на доверие” и добави, че да се инвестира в Словения не си струва заради „ситуацията на политическа неопределеност”.
И в този момент започнаха да се случват странни неща- Американската рейтингова агенция S&P понижи кредитния рейтинг на Словения, с което от Любляна гневно не се съгласиха. Кандидатът за премиер Янукович започна да получава писма със заплахи...
С какво словенците са трън в голямото око на Вашингтон? И отсега ли е тази неприязън?
Цялата работа е там, че Словения е може би най-инатливата от всички бивши соцстрани, членуващи понастоящем ЕС и НАТО. Да вземем ако щете словенската приватизация. През 1991 г. в тогавашната все още република Югославия пристигна, кой мислите – естествено Джефри Сакс.
Словенците обаче отхвърлиха неговите идеи за „шокова терапия” и незабавна приватизация и не си демонтираха индустрията. Значителна част от акциите на предприятията бяха предадени на работниците. Държавното регулиране на цените бе прекратено чак в края на 90-те, когато страната окончателно си стъпи здраво на краката. И в крайна сметка именно Словения бе първата от бившите соцстрани, която признаха за развита държава, а забележителното е, че чак до началото на острата част от световната криза там не се организира нито една стачка...
Ще допълня още нещо, което вероятно не знаете – Словения е единствената от всички източноевропейски страни членове на ЕС, която категорично се противопостави на нападението на САЩ над Ирак.
И именно правителството на въпросния американски фаворит Янез Янша в средата на първото десетилетие на новия век направи словенската икономика доста по-либерална, залагайки бомба със закъснител, която при разгръщане на кризата естествено гръмна. Той вкара Словения в Еврозоната и сега малката Словения трябва да участва в спасението на Гърция и не само.
В последна сметка, масираните усилия на САЩ чрез посланика си дадоха резултати. Депутатите в парламента не утвърдиха Янукович за премиер.
Да се съпротивлява дълго Словения няма сили, твърде е малка и слаба. Но самото яростно заявление на словенците, че искат сами да определят кой ще ръководи страната им е повече от достойно.
В крайна сметка на 28 януари американският послушник Янез Янша бе посочен от парламента да състави новото правителство.
