Китайският календар – деформирано копие на българския

Автор: Борис Цветанов

с азиатски произход”. Нищо няма отбелязано и от ЮНЕСКО на тема, че календарът на българите е най-съвършеният в света. Иначе се бием в гърдите, че „и ний сме дали нещо на света“, но някак не влагаме съдържание в тази фраза.

Затова пък колчем се търкулне старата година започва ураджилък по гениалното творение на най-многолюдната нация. Ама какво пророчество се лее от китайския календар! Че като се допълни еуфорията с това китайска медицина, това учението дзен, това шаолински монаси, това Шамбала... И така и не се намира поне един авторитетен българин, който да удари по масата: „Стига с тоя китайски календар, бре!“.

Та той не е нищо повече от деформирано копие на българския! Откъдето и да го погледнем този смайващ мало и голямо, куцо и сакато, Сульо и Пульо календар, ще видим под шарената опаковка българския почерк.

Макар и да имаме някаква кръвна връзка с братския китайски народ – първостроителят на съвременен Китай три века преди Христа обединил разпокъсаните княжества между Хуан-хо и Ян-дзи Хан и основал четиристотингодишна династия, която по произход е „хунор“. Според историка Де Гроот тази дума означава „хора от една кръв“. Това са някогашните българи.

В езика на чувашите (явяващи се етнически българи) „хуг“ означава земя, кълн, род, кръв. Хан на различните диалекти в Китай звучи още като кин, чин, шан... Ние наричаме сега някогашните ни съседи „китайци“, но то е заемка от руснаците. При първата им среща с този народ, те чули как неговите представители се наричат „кътани“. Кой да му дойде на ум, че звучи чисто български като кът, роден кът, дом, родина ...

Димитър Съселов, журналист и изследовател, недолюбван и преди, и след Девети септември, откри почти мистична връзка между шарките по нашите обредни хлябове с китайски йероглифи. Според него те са ония знаци, оная първа писменост на българите, която имала свой определен смисъл и представлявала мисли и понятия, като по начина, по който бивали съчетавани, могли точно да придадат значението, свързано с дадено честване.

Тия понятия в миналото били ясни и разбираеми за всички. Сега ние тепърва се учим да ги разбираме. Десетилетия след Съселов, китайски учени, запознали се с шарки по наши обредни хлябове, успели да разчетат древни, неразбираеми и неупотребявани вече китайски йероглифи.

Българският изследовател споделяше също мнението, че в съвременния китайски има над 1 000 редуцирани или направо деформирани български думи.
Ако се направи внимателен анализ, ще видим, че стъпка по стъпка китайците са усвоявали от българите всичко, ако щете дори конния строй в армията им.

Историкът Дориан Александров определи дори бойните изкуства на прославените шаолински монаси като заемки от някогашни бойни умения – теза, която бе застъпена в публикацията „Българското бранно умение“ в миналия брой на в. „Десант“. По пътя на логиката българска връзка се открива дори в станалото преди век митично за Запада и САЩ учение „дзен“. Първоначално китайците са го наричали чан, което не е нищо друго, а редуцирана българска дума „джан“ –  т. е.душа, смятана по недоразумение за турска.

Дори митичната страна Шамбала може да се приеме като производна от „шамс“ – стара българска дума за светлина и суфикса „бала“. Получава се толкова точно разшифроване на загадъчната дума Шамбала като Светилник.

Можем да продължим с други доказателства за културното взаимодействие между българи и китайци, но и това е достатъчно. А за това доколко е логично, то ще добавим само, че според „Анонимния хронограф“ – легендарен ръкопис, известен като превод на латински от 334 година след Христа на много древен източник – българите са един от 21-те най-стари народи на Земята, повечето от които вече отдавна изчезнали, и че произлизат от внука на Ной Зиези.

Академик Державин също сочи българите като един от най-древните народи. И че този древен народ се е настанил в близост с китайците преди хилядолетия, след големия потоп в Черноморието. Можем да се доверим на руския учен и писател-фантаст Еремей Парнов и на професора от Бенареския университет Саами Чуудхори, според които културите на Китай, Шри Ланка, Индия, Шумер и Балканите са с обща праоснова.

Професор Денис Синор пък стига до откритието, че хиляда години преди Христа има масово нахлуване на индоевропейци в Китай, но това е един вид ново пристигане там, където вече от незапомнени времена живеели бели хора. Ученият уточнява: „Прародината на тия бели хора трябва да се търси в най-източна Европа, най-вероятно в басейна на Черно море".

Та тия бели хора, преживели хилядолетна сухопътна одисея, не биха могли да минат без календар. През 2011 г. д-р Явор Шопов сюрпризира слушателите си на една конференция на българите докторанти в Европейския университет във Флоренция, като в лекцията си на тема „Българските държавни традиции през вековете“ доказа, че началото на българския календар трябва да се търси още 5005 години преди Христа.

Неуморният Йордан Вълчев още през социалистическо време намираше начин да поднесе на читатели еретичните си открития: Българският календар е регистриран в старинни хроники 2894 година преди Христа, но е използван много по-рано от 2914 година преди Христа – заявяваше той.

А сега да забием и последния гвоздей в ковчега на мита за китайския календар. Той просто не може да е дело на китайци, твърди авторът на исторически студии за прабългарите Димитър Съселов и обяснява, че приликите са само външни. „Българите – пише той, – били стадници, ловджии, воини, постоянно в движение, прекосяващи многократно пустинята и живеещи в леснопреносимите си юрти, движещи се както денем, така и дори повече нощем.

Едно от най-големите удоволствия както денем, така и нощем било наблюдението на звездното небе. Китайците – земеделци, живеещи почти неподвижно, обичали веднага щом се мръкне, да се прибират в жилищата си – дупки в земята, и високо да вдигнат „вратата“ с пожелание нищо да не ги безпокои до съмване. Ненавиждали всякакви нощни гледки и наблюдения и смятали звездоводството и времеизчислението за „царска работа“. Смятали на десетдневия, и то до пети век преди Христа и най-много до шестдесетдневия..."

Ние смятаме дори и че първите регистрирани в китайските хроники астрономи, внедрили китайския календар, са българи или най-малкото китайци под силно българско влияние. Защото  тия астрономи се наричали „баоджани“. А това не е нищо друго, освен производна на две стари български думи – „бай“ и „джан“. „Бай“ означава богат, а „джан“, както вече бе споменато –душа. С една дума: „баоджан“ означава „богата душа“.

Освен всичко друго, съществува още едно доказателство, което кой знае защо ортодоксалните историци изобщо подминават – това, че китайският календар има фиксирано начало. А това според Йордан Вълчев, означава ни повече, ни по-малко, че този календар е привнесен при тях  отвън.

Юлианският календар е най-красноречивият пример за нещо такова. Видял Юлий Цезар в Галия и Египет по-съвършено от римското летоброене. И наредил на Сизоген да изготви проект. С това се стигнало до фиксирана дата за влизането в сила на Юлианския календар – 46 г. след Христа. Подобна е историята и с българското християнско летоброене. Така и фиксираната дата на началото на китайския календар – 2637 година преди Христа, е доказателство, че той е чуждо тяло в китайската култура.

Макар това да не е всичко, смятаме го за предостатъчно, за да стане ясно, че сме дали нещо на света, а други просто са ни го задигнали и се перчат с него пред цялата планета.
Идентичен е и проблемът с китайската медицина. Тест за китайските ортопеди е сглобяването на счупена стомна в чувал само с опипване. Това не е друго, а майсторството на българските лечители чакръкчии.

Според китайската медицина, има биоритми в храненето. Нека си припомним консумацията на българите на месо според сезоните: през зимата – свинско, напролет – агнешко, птици през лятото и наесен – телешко.

Китайската медицина смята зоната на темето за най-важната акупунктурна точка, имаща пряко отношение към заболяванията на централната нервна система. Това е точно зоната на кичура на традиционната плитка на българските аристократи.

Най-сетне китайците демонстрират митични умения на прадедите им по отношение на постигане по-високо ниво на съзнанието и повишаване умствените способности чрез трепанации на черепите още в най-ранна възраст. В стари хроники се споменава за това как в Шамбала се прибягвало за допълване на красотата с необикновен прийом от детска възраст: лентовидно притискане на черепа така, че да добие яйцевидна форма.

Но всичките тия практики са известни от археологически разкопки почти навсякъде, където от хилядолетия са живели българи. Преди няколко години в открит масов гроб в некропол номер 3 край Девня бяха открити трупове. 75 процента от погребаните в него са с изкуствени деформации на черепите –  както при деца на 2-годишна възраст, така и при възрастните хора. Смята се, че това е масовият гроб на избитите семейства от българската аристокрация при покръстването.


В категории: Горещи новини