Красива птица е паунът. Царствена. Искрящото ветрило на неговата опашка винаги е било на почит в дворците и харемите
Автор: Стефан Солаков
на световните властелини. В София, столицата на България, кралското пернато може да видите в зоопарка, в Боянския сарай на Ахмед Доган и разбира се на „Дондуков“ 2 - главната квартира на българските президенти.
През последните 23 години, незнайно защо наречени „големия преход“, българският народ не случи на читав държавен глава. Първият от фамозната петорка обитатели на „Дондуков“ 2 беше заклет пияница и страхливец, който избяга позорно от високия пост, фъфлейки в алкохолен транс, не за бели мишки, а за някакви танкове, които да го измъкнат от малка тълпа лумпени, не по-малко пияни от него.
Подобно на историческия предател Брут, малко преди да се възцари на кипящата от гняв страна, той заби отровния си кинжал в гърба на своя създател Живков и шизофренно се обяви хем за президент, хем за председател - да не би случайно лекарите да сбъркат окончателната му диагноза.
След него на президентския трон седна Желю от село Веселиново. Обявиха го за дисидент и борец срещу комунизма заради някакво невзрачно книжле, обявено за Евангелие на демокрацията. Прочетено обаче от новите гяволи, използвали ефективно хаоса у нас, за да курдисат един напълно задръстен цървул като глава на държавата. Обиждаха го и свои, и чужди.
Той им показваше среден пръст и с селяшко упорство лижеше подметките на Вашингтон в почивките между събирането на гъби и бракониерски лов на риба с голи ръце. Накрая новоизлюпеният нашенски трапер Желю съвсем закономерно изтече в канализацията на българската история, за да се появи изненадващо в... Анкара, където новите султани му бяха подготвили солиден чек, за да участва в поредното омаскаряване на собственото му отечество.
И до днес го развеждат по международните симпозиуми като панаирджийска мечка, в каквато бе превърнат политическият жабок, нашенският Кърмит, която изпълнява поръчани номера на турските работодатели, за да преживява в нравствена мизерия последните си земни дни.
След Желю на „Дондуков“ 2 се появиха пауните. Всеки със своето специфично оперение, харизано от цветовете на назначилата го партия. Бат` Петьо Битълса дрънкаше на китара, прескачаше парапети, хвалеше американските бомби, срутили къща в столичен квартал, и почти еротично развълнуван разперваше синята си опашка, когато фамилия Клинтън, балканските килъри, му подсвирваше в знак на одобрение за превръщането на православна България в изтривалка и параван на кръвожадните безбожници в Белия дом.
На финала, подобно на Желю, нашият Фернандел също получи наградния кокал във вид на фондация с неясен произход и много ясни финанси и от паун премина в категория пудел, махащ покорно с опашка, когато американските емисари, макар и все по-рядко, си спомнят за него като за любимец номер 1 в менажерията на „Дондуков“ 2. Що се отнася до обикновените българи, те ще го запомнят главно като превъртелия бивш президент, ударил шамар на репортер от телевизия СКАТ - единствената медия, която не се церемонеше с този политически галфон.
Десет години продължи мандатът на паун номер 2, наследил Петър Стоянов на високия държавен пост. Наблюдавахме един фееричен спектакъл, достоен за перото на древногръцките сатирици. Георги Първанов, известен още с нелегалното прозвище Гоце, извървя стремително драматичния път от заклет комунист до яростен натовец, готов да прегази и съмишленици, и врагове в името на собствената си кариера.
Противно на множеството коментари за агентурното му минало, трябва да отбележа, че позорните моменти в дейността на този президент не се криеха в досието му, а дамгосаха нашето съвремие, и то в много деликатен период от новата история на България. От супернационалист и борец за българщината в смесените райони на страната, Първанов неочаквано се прероди в поредния хамелеон, сменил изконните приоритети на отечеството със съмнителните и направо предателски концепции за мултикултурни коридори между различните нации и религии.
В резултат на този невероятен пирует, ерудираният уж историк и член на клуба на посветените в шпионажа „джентълмени“ най-неочаквано заяви, че българи и турци са живели векове наред в условията на културно сътрудничество. От тук нататък агент Гоце престана да бъде държавен глава на християнска България и се нареди в безславната редица на националните предатели, обгрижвани и направлявани от чуждите им кукловоди.
Петият поред „демократичен“ президент застъпва официално в неделя, 22 януари, и още от сега може да предвидим поредното политическо шоу, което ще разсмива, но и ще разплаква българите през следващите пет години. Росен Плевнелиев вече си призна, че е почти неземен тип, прелетял при нас през вековете от ливадите на Ирландия, където весело е свирил на пастирския си дудук, пасейки кротките животинки на местния господар.
Очевидно е, че рапсодията „Когато бях овчарче“ ще звучи още известно време на „Дондуков“ 2, след което новият ни държавен глава ще се опита да разпери собствената си паунска опашка и горделиво да изкряка, че престава да свети със светлината на своя благодетел и бащица. Този камуфлаж вече се репетира от неговия екип, на който е наредено упорито да „надгражда“ авторитета на новата марионетка, представяща се за президент на републиката.
Смехотворно звучи внушението, че очакваните промени в разузнавателните органи на държавата ще бъдат одобрени едва след като Плевнелиев си каже тежката дума. Думата на един отговорен политик, какъвто би трябвало да е обитателят на „Дондуков“ 2, може да тежи само след като се убедим в намеренията му да отстоява със зъби и нокти националните интереси на България.
За съжаление, вече можем да се страхуваме от бъдещата дейност на новия президент, ако съдим по изявленията му за астралните прераждания, за необяснимата страст към посраните детски памперси и най-вече към доста съмнителните уверения, че е напълно свободен и независим човек. И всичко това издумано задъхано и неуверено от набързо порасналото в политиката хлапе, озъртащо се постоянно в очакването да получи неодобрително шамарче от своя дресьор, който строго го наблюдава от отсрещните прозорци на „Дондуков“ 1.
Защото добре знае, че както ласкаво му оправя перчемчето пред телевизионните камери, Бащицата винаги ще намери случай да го заплюе и унизи, ако не играе по свирката на външните и местни господари. Паун номер 3 бързо ще свикне с реалната обстановка в новата си менажерия и напълно успешно ще се впише в безсмислените функции на държавен глава в страна, напълно зависима от волята на чужди покровители.
