В един справочник от 1925 година за това с какво са се славели градовете в България, за Горна Оряховица е записано:
Автор: Борис Цветанов
„тунел под гарата, суджук, луканка, пастърма и най-вече бай Иван Айнаджията – общественик, патриот и баш майстор и производител на прочутите и в странство гърнета“.
Рецептата му е охранявана повече от тайната на кока-колата. Мнозина са тия, които се хвалят, че са майстори на вкусотията, но малцина са ония, които наистина знаят оригинала.
Специално за читателите на „Десант“ ще издадем тайната.
Бай Иван Айнаджията (1872-1950) повече от половин век се слави като най-големия веселяк на Горна Оряховица. Това, което в Англия наричат пикник, нищо не представлявало пред ония веселия, които той организирал близо до Янтра между Горна и Долна Оряховица. Там се сбирали десетки каруци с „гърнета“, печени гювечи, суджуци на „гребени“ на скара, луканки...
Пристигали и прословутите лясковски музиканти и „закуската на трева“ продължавала по три дни и три нощи. Моабетите нямали край.
Идвали прочути хора, най-вече борци – все пак Горна Оряховица е градът на Никола Петров. Световният шампион Петър Ферещранов, Хари Стоев и румънският борец Йон Урбан били част от „постоянното присъствие“. Заради горнооряховското гърне насам се навъртал и Дан Колов. За последен път, макар и вече много болен – през 1936 година.
Айнаджията бил много добър приятел с цар Борис. Бай Иван бил майстор шивач. Ушил голфове за царя и брат му принц Кирил.
На Негово Величество често му се случвало да минава през Горна Оряховица, защото един от шофьорите му – Цуцуманов, бил родом от Лясковец. Случило се веднъж бай Иван тъкмо да се гласи за големите си купони, но царят бързал по важни дела. „Потрай един ден с тая работа, ще ти платя надницата“, примолил му се бай Иван на всеослушание. Тази фраза станала историческа за десетилетия.
Приятелството си с царя местният зевзек дължал и на удивителната си прилика с Фердинанд. При едно от гостуванията на Негово Величество двамата с цар Борис на мислили „театро“. Да се яви бай Иван с реквизит от Народния театър в царска маршалска униформа, да тури ония ми ти ордени и ленти, па да „цъфне“ пред двореца, че да се види какъв сеир ще стане в центъра на София... Но ред причини осуетили този замисъл.
А сега да надзърнем в горнооряховското гърне. Секретната му рецепта изисква 4 кг телешки жили 4 кг (може и обезкостено овнешко месо), точно 17 г черен пипер на зърна, 5 г млян бахар, два дафинови листа, две големи глави лук, 1 патладжан, 4 картофа, 2 пиперки, 3 моркова, 1 корен целина, половин кило доматено пюре, 5 скилидки чесън, сол на вкус, 1 литър вода за заливане на материала на два сантиметра над нивото на поставените в гювечето продукти и още половин литър вино за доливане по време на печенето.
Разбира се, и подходящо пръстено гювече, в което се подреждат всичките изброени продукти и се поставя на тих огън. Пече се цели осем часа, като се долива само през първите четири часа. След това гърнето се замазва с прясно тесто, само от брашно и вода. Консумира се още горещо.
Разпространявате невярна информация за която може да ви се потърси одговорност.
Има живи роднини .Съобразявайте се с този факт.Предприемете съответните адекватни
мерки за неразпространяване в бъдеще от този момент.
