Вспециален меморандум до Рузвелт Чърчил пише възторжено: „Стивънсън и Донован (шефове на английска и американска
Автор: Борис Цветанов
тайни служби, б. а.) осъществиха най-забележителната операция в областта на разузнаването по времето на Втората световна война“.
За този шпионски триумф обаче никой не бие барабана.
От една страна причината е, че шпионското театро се играе от 20 до 23 януари 1941 година в София, а отношението на Чърчил към българите е добре познато. От друга страна задкулисната история на акцията демонстрира, че политиката е мръсна работа. Защото заради успеха на операцията Югославия е хвърлена по волята на Чърчил, Рузвелт и шефовете на шпионите на лъвовете, в случая – на Хитлер.
И до днес сръбските историци не без основание твърдят, че оцеляването на СССР и изходът на Втората световна война се дължи тъкмо на Югославия. Монтгомери Хейт, биограф на английските и американски тайни служби, е на същото мнение. Руските историци от високомерие или от некомпетентност никога не са приемали това за сериозно.
Заплахата На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва плана „Барбароса“. Датата за нападение на СССР е 15 май 1941 г. Още същата нощ най-важният американски разузнавач в лагера на фюрера – почти митична личност, десетилетия известен само като Джони Хер – съобщава вестта във Вашингтон. Истинското име на агента е Ханс Хайдрих Херуърс фон Битенфелд, германски дипломат от кариерата.
Полковник Уйлям Донован, шеф на американското разузнаване, наричан Дивия Бил, съобщава сведението на президента. Да се осведомява Сталин е безпредметно. Донован има високо мнение за руското разузнаване. Проблемът е друг: ако нападението стане на 15 май, нищо не би могло да спре Вермахта в мечтания блиц криг. Москва, според английски съветолози, щяла да падне за сто дни. Американците давали повече – към края на август.
Рузвелт пита има ли нещо, което да попречи на сценария. Отговорът на Донован е: да, ако бъде объркано разписанието на Хитлер. Ако нападението се забави с два месеца или поне 40 дни, на Червената армия ще се притече на помощ невидимата непобедима армия на маршал Лошо време, който ще мобилизира лошите пътища. Танковете ще затънат, моторите ще откажат, а главната сила на Вермахта е моторизираността.
Бил Донован, наречен от биографа си Ричард Дънлоп, в заглавието на книгата си „Майсторът на шпионажа“ стига до идеята за дезинформационен спектакъл, в който той да бъде сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля, а сцена на действията – София. В плана е посветен още само полковник Уйлям Стивънсън, наричан още Храбреца, шеф на обединена англо-американска разузнавателна организация с щаб-квартира в Рокфелеровия център в Ню Йорк.
По-късно ще бъде осведомен и Чърчил, както и посланика в София Джордж Ърл. Според сценария трябва да се подхвърлят на Хитлер документи, които да объркат плановете му. Освен с план „Марита“ – нахлуване в Гърция през България, за да помогне на Мусолини да стигне до необходимостта да се справи с Югославия и чак тогава да тръгне срещу СССР. Хитлер трябва да си въобрази, че ще я прегази за два дни, подобно на Белгия. Фюрерът няма да се усети, че ще му се наложи да отложи нападението над Русия, защото сърбите ще се окажат костелив орех.
Дезинформационните планове според Донован трябва да бъдат не фалшификати, а автентичните планове на Чърчил за откриване втория фронт на Балканите през пролетта на 1941-ва. За да е докрай достоверна сцената, сам Дивия Бил ще стане мишена за германската агентура, която осведомена за негова изключително важна мисия в Европа, ще следи всяка негова крачка: Кайро, където е английското управление на стратегическите операции, Атина, София, Белград.
Документите наглед ще бъдат строго охранявани от постоянно съпровождащите го ячки американски момчета, бдително носещи със себе си малка огнеупорна каса. Прочетени в Берлин, тия документи трябва да накарат Главната квартира да се хване за главата и да отложи нападението над СССР до осигуряване на тила.
Косвено доказателство за автентичността на документите германците ще получат от своята агентура в Турция, където ще се забележи раздвижване на армията по границата с България, както и раздвижване на английски и гръцки дивизии... Важен момент в играта на шпионите се предвижда да е и връзката с югославския генерал Симович в Белград, подготвящ под ръководството на „Сикрет сървиз” военен преврат.
Агенти на Берлин ще получат информация, че Донован при среща с него ще му гарантира до часове след преврата подкрепа от британците.
На 20 януари 1941 година полковник Донован пристига в София. Според него точно тук шпионите на фюрера ще се решат да претършуват касата и джобовете му. Два дни преди него в столицата ни идва и един от най-опитните агенти на Абвера – полковник Йоахим Гюнтер. Със себе си води измъкнатия от Виенския затвор касоразбивач Вайс.
Посрещнат е от шефа на бюрото на Абвера у нас полковник Отто Вагнер, известен повече като Делиус. Осъществен е контакт с българските тайни служби, представени от началника на отделение А Петър Амзин и неговата дясна ръка Никола Гешев, както и шефа на отделение Б – Андрей Праматаров.
Донован е под непрекъснато наблюдение. Фотографи тайно заснемат касата. Само за часове специалисти изготвят точно нейно копие с дефектите и етикетите по нея. Той е поет от американския посланик Джордж Ърл, изключителен разузнавач, за който „Десант“ вече писа. Американският гост е настанен в хотел „България“.
Българското контраразузнаване умело го насочва към специален апартамент, снабден с хитроумно разположени огледала, даващи възможност за безпрепятствено влизане в стаите през тайни врати. Целта е специално обучени агенти да подменят незабелязано касата с изготвеното копие.
Докато Донован посещава цар Борис Трети, след него – премиера Филов, среща се с Атанас Буров и посещава Военното училище, специалните агенти подменят под носа на американските момчета касата. Австрийският касоразбивач на полковник Гюнтер обаче е безсилен. Полковникът предлага да се организира полет до Виена, където касата да бъде отворена, документите преснети и касата отново върната в София. Никола Гешев е предвидил това.
Представя на Гюнтер български касоразбивач. Прочутият Пантуди. Гюнтер го гледа с недоверие, но веднага променя мнението си, когато нашият цар на джебчиите го пита: „Нещо да ви липсва, хер!“ и пред изумения му поглед подава портмонето му и джобния му часовник, измъкнат от жилетката. Пантуди отваря касата за две минути. Документите са преснети. Гюнтер обаче иска да се измъкне и портмонето на американеца. Пантуди се справя и с това вечерта на 22 срещу 23 януари.
На 23 януари в 14 часа Донован е на гара София. За Белград го изпраща Джордж Ърл, легационни секретари, присъстват и български журналисти. В един момент Донован се обръща с разтревожен глас към Ърл: „Портфейлът ми го няма“! Видният дипломат е очарован от артистичното изпълнение и заявява на Донован „След войната може спокойно да станеш артист“. Полковникът обаче е сериозен: „Там е работата, че не играя. Няма го не само оня портфейл от „играта“, но и личният ми – от вътрешния джоб на сакото!"
Ърл намира за необходимо да го успокои: „Мисля, че второто е вече работа само на българите ..."
Объркването на Донован не остава незабелязано от журналистите. Още на другия ден цял свят узнава сензацията: в София задигнали портфейла на специалния пратеник на Рузвелт на Балканите.
На гара София полковникът се обръща към журналистите: „Напускам България с приятни впечатления от една малка, но прекрасна страна, от един корав, просветен народ, от един любезен, демократичен и откровен цар“.
Измамата Автентичните документи, изготвени от Генералния щаб на английската армия, карат фюрера да влезе в капана. „Със сухи крака ще прегазя Югославия“ – заявява той , смятайки че англичаните ще си глътнат езиците и ще забравят за втория си фронт. Предвидено е срещу Югославия и Гърция да бъдат хвърлени 80 дивизии, 2 000 самолета и 2 000 танка. Италианците отделят 43 дивизии. Нападението на СССР се отлага отначало за 1, после за 15, накрая за 22 юни.
Фюрерът разбира, че е влязъл в капана.
В политическото си завещание преди самоубийството си ( ако наистина се е самоубил) ще напише: „Ако не бяха трудностите, предизвикани от италианците с тяхната идиотска кампания в Гърция и измамата за Югославия, щях да атакувам Русия няколко седмици по-рано... Това беше гибелният фактор за войната“.
Нападението на Югославия чак до края на 1944 г. е наричано "войната на Донован". Съветските историци преди и руските днес подминават този факт, а за българските той изобщо не съществува.
Година след събитията обаче Вълко Червенков разговаря в Москва с пленен немски полковник, който му заявява: „В германското командване сбъркаха генерално, като не отчетоха, че с промяната на времето в началото на есента танковете ще затъват, картечниците ще отказват. Няма пътища в Русия за светкавична война. Такава би могло да бъде започната само през пролетта. И да бъде водена през лятото... Германската пехота е зле подготвена за полеви условия в лошо време. Лошите пътища доведоха до фатални последствия".
А портфейлът на Доноват, увит във вестник „Дневник“, е предаден в бюрото за изгубени вещи. Оттам – право в американското посолство, откъдето по специален куриер е занесен на собственика си в Белград. Където Донован играе последното действие от театрото пред готвещия преврат генерал Симович.
