До Министъра на културата на Република България
Господин Министър, В продължение на две години,
и особено след като Вие оглавихте Министерството на културата, ударно започнаха да се излъчват по националните телевизии турски филми (сериали). Техният брой вече надхвърли 30 и смятам, че това не е случайно, тъй като културната инвазия от Турция се засили, след като се заговори и за приемането на ислямската държава в Европейския съюз.
Далеч съм от мисълта, че това става по Ваше нареждане. Интересно е обаче да се запитаме защо от 1989 г. докъм 2009 г. не беше излъчен по нито една телевизия нито един турски филм (като се има предвид, че доста години ДПС беше във властта). А сега, когато цялата власт е в ръцете на ГЕРБ и „Атака”, се нароиха 30 турски сериала. Най-голям дял от тях пък се излъчват по БТВ – телевизията, която хората наричат американо-турска.
Тази медия пуска на ден по 3-4 заглавия от филмотеката на съседите. Дори ден преди Бъдни вечер на изтерзания български зрител се поднесоха цели 4 турски филма и 4 американски киноленти.
Господин Рашидов, правителството на ГЕРБ Ви назначи за министър на културата със задачата да се грижите за телевизията, радиото, киното, театъра, операта, музеите и т. н.Основна мисия на тези институции е да повишават естетическата култура на хората и да възпитават в патриотизъм всички български граждани. Те са призвани да насаждат любов към майка България и уважение към героичното ни минало. И разбира се, свято да пазят заветите на Раковски, Ботев, Левски и всички борци за свободата на България без да се насажда омраза към други народи.
Нищо такова не се случва обаче. Редица български граждани от турски произход например така и не знаят какъв празник е 3 март (много от тях ученици от т. нар. смесени райони). Но пък безпогрешно разпознават героите и в 30-те излъчени досега по родните екрани турски телевизионни саги.
Преди 25 години при лошия и неграмотен социализъм ние гледахме филми от целия свят – турски, гръцки, чешки, австралийски, български, руски...Турските бяха по произведения на Назъм Хикмет, Сабахатин Али и други прогресивни автори. Тези филми бяха заснемани на много места в Анадола, а не само в Истанбул и отразяваха живота на турския селянин и работник.
Днешните сериали обаче не дават достоверна представа за хубавото и лошото в бита на съседите и на техните традиции. Те се снимат на екзотични места край Босфора, в замъци, резиденции и в къщите на заможни семейства.
Турските заглавия, които сега пълнят програмата по БТВ, не са лоши и се гледат с интерес. Имат добри естетически и морални качества, в тях играят добри артисти. Филмите от САЩ пък са пълни с екшъни, кражби, убийства, разврат и особено лошо въздействат на младежта. Всичките тези киноленти очевидно се пускат не само за развлечение, но и с пропагандна цел.
Защото никъде в тях не видяхме как се спазват религиозните традиции като Рамазана, когато повече от месец може да се яде само сутрин в тъмно, вечер пак по мръкнало, а в останалото време не може да се пие дори вода и в най-убийствените горещини. Не видяхме как се празнува Байряма, не чухме писъците на малките момчета при „сюнета“. За 2 години в тези 30 филма не чухме мощните викове на хората от джамията, както това става в България от оглушителните радиоуредби.
Но пък всички артисти са супер модерно облечени и гримирани. С много къси поли и рокли, голи гърбове и т.н. – така, както е във Франция и Холивуд. Но пък никой и никъде не говореше в тях за кино, театър, изложба, литература и т.н.
Господин Министър, след като се запознахте за 2 години с турските филми, искам да запитам дали в Турция някога са видели 30 български филма. Има ли програма Министерство на културата на България за взаимен обмен на филми. Имаме прекрасни художествени киноленти по произведенията на Иван Вазов, Елин Пелин, Николай Хайтов и десетки автори.
В тях играят ненадминати артисти като Калоянчев, Мутафова, Парцалев, Апостол Карамитев. Някога Турция се учеше от нашата кинематография. Дойде време ние да се учим от нея, след като филмовата ни индустрия от 20 години е в хроничен упадък.
Миналия месец в София се проведе Седмица на турския филм. Бяха прожектирани безплатно няколко турски заглавия и се устрои среща с техни киноактьори. Правим ли ние същото в Турция?
Много са въпросите, които излъчването у нас на турските сериали поражда. Дълго време чаках компетентни кинокритици, политици, видни журналисти и СЕМ да кажат своето мнение. Но, както се вижда, те не се интересуват и не се вълнуват от тези въпроси. Изглежда има да решават по-важни неща или са потънали в сън дълбок, от който събуждане лесно няма. А възможно е да чакат най-напред мнението на посланика на САЩ Джеймс Уорлик, който се чувства като всевластен господар у нас и дава мнение по всички въпроси.
Молбата ми е, г-н Министър, да вземете мерки по нашите български телевизионни канали да не се излъчват само турски филми, а да се разнообрази програмата с повече български заглавия и кинопродукции на други страни, освен САЩ и южната ни съседка.
