Как Летище Пловдив мина на държавна хранилка


Как Летище Пловдив мина на държавна хранилка
Заради създадения парадокс, халетата за поддръжка и ремонт на самолетите вече са на частна територия, а не на държавна
10 Януари 2012, Вторник


Частни "инвеститори" в Летище Пловдив се уредиха на държавна хранилка и вместо да развиват собствения си бизнес и да се отчитат


Автор: Камен Христов

към хазната, от 16 години чакат на дотации. Преди време същите тихомълком са станали собственици и на перона за кацане на самолети, въпреки че земята под него е изцяло държавна собственост. А всички дела, които са водени срещу скандалната сделка, са приключили в тяхна полза.

С днешна дата, новият акционер в дружество "Летище Пловдив" АД - "Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи ЕС", иска наемът от 18 000 лева да скочи на 70 000 евро месечно. В противен случай чуждата компания залашва да прекрати договора си за наем с държавата, което на практика ще блокира обработката на самолетите.

Всичко започва в далечната 1995 г., когато държавното "Летище Пловдив" ЕАД и контролираният от пловдивските "брокери" Христо Александров и Христо Данов инвестиционен фонд "Тракия" (в който влизат "Агробизнесбанк", няколко финансови къщи и физически лица), правят джойнт венчър и учредяват акционерно дружество със същото име.

Държавата апортира сгради и техника и първоначално нейното участие в смесената фирма е 55%. Транспортното министерство одобрява създаването на новата компания с наивните очаквания, че така в летището ще влязат свежи капитали, с които перонът ще бъде разширен и ще се направи нов карго терминал.

Нищо такова не се случва, но пък през 1998 г. делът на държавата е рязко стопен на 36 на сто. Това става по класическата схема с увеличение на капитала, след като частниците разширяват терминала към перона с 20 метра.

За строителните работи е наета фирма от най-далечния край на Северна България, която оценява направеното на 300 000 долара. Така от мажоритар, държавата изведнъж се превръща в миноритарен акционер. Частниците се сдобиват с констативен нотариален акт, издаден на 18 септември 1998 г. от пловдивския нотариус Кольо Димов.

В документа, който с благословията на закона е оформен само на база представени документи, без проверка на място, е записано, че "Летище Пловдив" АД притежава три сгради, навес за коли, четири склада, котелно помещение и контролно-пропусквателен пункт. Оценката на имотите е за 233,142 млн. неденоминирани лева. Няколко месеца по-късно, след промяната в Закона за гражданското въздухоплаване през 1999 г., новото дружество губи лиценза си за летищен оператор и остава само рентиер. Оттогава прибира наем от държавата.

Междувременно на аерогарата се появява и „международна"
връзка - фондът на "брокерите" продава дела си в "Летище Пловдив" АД на швейцарската фирма от гр Апенцел "ТАДО - трейд екшън девелопмънт организейшън". В управата на летището влиза някогашният външен министър Виктор Вълков, а изпълнителен директор става Станислав Караданов - управител и на "Тадо България".

Смята се, че швейцарското дружество е контролирано от бившия директор на външнотърговските оръжейни фирми "Кинтекс" и "Тератон" Младен Мутафчийски. Интересите му на летището са обединени с тези на бившите депутати от СДС Илиян Шотлеков и Асен Мичковски, които гравитират около "Селена холдинг", в който Мутафчийски е съсобственик.

Държавата решава да построи свой терминал, за да не е тотално зависима от частните собственици. През февруари 2004 г. директорът на "Летище Пловдив" АД Караданов публично обявява, че "идеята за изграждането му е икономически неизгодна, защото необходимите инвестиции ще са близо 30 млн. долара, а на пловдивския аеропорт пътникопотокът е много малък".

Междувременно той и Виктор Вълков, който отива посланик в Хърватия, напускат управлението на частното летищно дружество. Шефове стават Иван Христов и Орлин Милев, бивш директор на "Кореком".

Милев веднага се задейства и в края на 2004 г. "Летище Пловдив"АД слага ръка на перона, макар че той е построен върху държавна земя и според всички документи принадлежи на Министерството на отбраната. Отново с констативен нотариален акт - законно издаден на база представени документи, без проверка и свидетели.

Документът е оформен на 17 декември 2004 г. от пловдивския нотариус Донка Солакова. В него пише, че перонът по скица е 72,38 дка, а по апортна вноска е 111,44 дка. Данъчната му оценка, вписана в нотариалния акт, е едва 16 716 лв.

Не е ясно как е станало прехвърлянето, при положение, че по това време перонът е на военните - МО има актове за държавна собственост върху него и никъде не са отбелязани вещни тежести. "Перонът като съоръжение е част от земята, не е бил отбелязан никъде като отделен имот. Освен това в Закона за кадастъра не съществува понятието перон", обясняват юристи, запознати със сагата на аеропорта.

Така съоръжението се оказва с двама собственици - държавата и частното "Летище Пловдив"АД. Започват съдебни битки, които държавата губи пред Върховния касационен съд. Транспортният министър от правителството на Станишев - Петър Мутафчиев, се заема сериозно да реши проблема със собствеността. По негово време започва изграждането на новия терминал, отделно Мутафчиев предлага, а Министерският съвет решава всички имоти, които касаят гражданското летище, да бъдат прехвърлени от МО на транспортното министерство.

Стартират активни преговори държавата да откупи частния дял, за да може по-успешно да менажира летището. Мутафчиев разговаря с Младен Мутафчийски, който първоначално иска 11 милиона лева, но после отстъпва.

"Наистина вече имаме споразумение с транспортното министерство и въпреки че нашата оценка е за повече, склонихме на 8 млн. лв.", казва пред медиите през 2007 г. Младен Мутафчийски.

Сделката изглежда почти сключена, но докато финансовото министерство умува дали да отпусне парите, в края на 2007 г. в играта влиза Иво Прокопиев.
Председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалнците в България откупува дела на "ТАДО" от 58,08% чрез фирмата си "Алфа финанс холдинг". И обещава цялостна модернизация на терминала.

Три години по-късно Прокопиев се сеща, че придобивката му не е толкова доходоносна и прехвърля своя дял на датското "Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи ЕС". В България то е представено като компания с богато портфолио в сферата на управление на летища и активи.

Странното е, че опитното дружество дори няма свой сайт в интернет. Има съименник със сходна дейност - "Нордик еърпорт пропъртис АБ", което обаче е базирано в Швеция. Според Търговския регистър, датската фирма е представена в "Летище Пловдив" АД чрез Поул Лунд Кристенсен, родом от Фредерисия, Дания, и британеца от Портсмут Андрю Виктор Уилиям Вануел Грьоневелд - Грийнфилд.

Двамата са предложени за членове на директорския борд от юриста Тодор Табаков, съдружник в столичната адвокатска кантора "Табаков, Табакова и партньори". Правозащитниците представляват у нас интересите на датската компания.
През 2010 г. бившият транспортен министър Александър Цветков нарежда пълен одит на пловдивския аеропорт.

Една от основните препоръки в доклада към Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", под чиято шапка е аерогарата, е да се потърсят възможности за изчистване на собствеността и да се започнат съдебни дела.

През лятото директорът на летището Дойчин Ангелов е имал среща и с новия транспортен министър Ивайло Московски. "Предложихме или държавата да откупи дела на частния собственик, или да инвестира в построяването на нов технически блок и самостоятелен перон. Третата възможност е да се водят съдебни дела", казва Ангелов.

Неотдавна "Нордик еърпорт“ започна пазарлъци държавата да плаща не 18 000 лв. месечен наем, както досега, а 140 000 лв. Договорът с компанията е сключен през 2008 г. с клауза, че с двумесечно предизвестие частната фирма може да го прекрати. Ако това се случи, аеропортът ще има сериозен проблеем.

"Използваме технически постройки, в които при определена температура се съхраняват машини и оборудване за обработка на самолети. Ползваме и сгради, в които работят около 120 специалисти по поддръжката. Хората и техниката трябва да излязат на поляната, включително и пожарната", подчерта Ангелов.

Чудно е защо вместо държавата всеки месец да плаща наем, срещу който не получава почти нищо, не инвестира в изграждането на нови хангари и постройки? Когато се изгражда новият терминал, в генералния план за развитие на летището е било заложено изграждане на още няколко обекта, сред които е техническият блок.

"Но очевидно при близо 50-милионната инвестиция, която се направи от февруари до 1 юли 2009 г. , не са стигнали около 2 милиона, за да се направи този блок. Мисля, че най-логичната развръзка е държавата да изкупи дела на чуждата фирма", смята Ангелов. Оценката му е приблизително около 8,3 милиона лева.


Директорът на летището Дойчин Ангелов чака държавата най-накрая да се намеси в скандала И за тези бараки с инвентар също тече солен наем - и те ползват земята, която АД-то си е заплюло за своя  От миналата година летището обслужва и нискотарифни компании, за да върже бюджета си

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки