Протест срещу добива на шистов газ в Квебек, Канада
06 Януари 2012, Петък
Серия слаби земетресения са накарали да бъдат спрени работите в кладенец за изхвърляне на отпадъчни води от процеса
на т. нар. „хидравлично разбиване". Това е технологията, която се използва за получаването на петрол и газ от шисти.
Спирането на работите е било предизвикано от съмнения, че именно вкарването обратно в находището на отпадната вода може да е предизвикало сеизмичната активност. Последното и най-силно земетресение със сила 4-та степен по Рихтер е станало през нощта на 31 декември до Йънгстаун, щата Охайо.
Щатските власти неофициално спряха работата на кладенеца след земетресение от 2,7-ма степен, което разтърси района на 24 декември, но удължиха мораториума в радиус от 8 километра около кладенеца чак след по-силното земетресение навръх Новата година.
Съвсем наскоро в Охайо е бил регистриран трус със сила 5,3 по Рихтер и американското геоложко дружество е потвърдило, че той е провокиран от технологията „Хидравлично разбиване".
Щатските власти спряха дейността на четири добивни обекта за неопределен период от време.
Във Великобритания наскоро също беше издадена забрана върху добива за неопределен период, тъй като земетръсната активност в Ланкашир се беше засилила и населението в няколко селища, край които са разположени сонди за шистов газ, беше изплашено от последвалата серия трусове. Властите в Охайо заявяват, че преди работата на сондите да се възобнови, трябва да се проучи по-подробно потенциалният риск от размествания на земните пластове, следствие на хидравличното разбиване, популярно още като фрактуриране.
Нова маша на петролния картел
След като ужасени хора по целия свят обединиха усилия да спрат разработките на шистов газ и нефт, водещи до земетресения, отравяне на водите и незнайни болести и поне в Европа в значителна степен ограничиха опасността, мултинационалните петролни и газови корпорации притиснаха американските управляващи кръгове да окажат натиск върху ЕС за сваляне на ограниченията.
За целта преди две години бе учреден Енергийният съвет ЕС – САЩ, като бе обявено, че той има за цел да се превърне в координационен механизъм, който да се грижи за енергийната сигурност, нови енергийни технологии и преодоляване на екологичните рискове (и съпротивата) в енергетиката.
Доколко лобирането е достигнало най-високи управленски нива показва фактът, че лично Хилъри Клинтън поведе разговорите с еврокомисарите Гюнтер Йотингер и Катрин Аштън.
Впрочем, ето и част от статия по темата на един от американските съветници в този енергиен мозъчен тръст – Александрос Питерсън:
„Не е тайна, че революцията в добива на природен газ в щатите не бе посрещната с ентусиазъм в Европа. Франция направо забрани добива на неконвенционален газ (както наричат шистовия газ в Европейската комисия) на своя територия, а и други „тежкоатлети” в Европа са на път да сторят същото.
Но в един свят, в който водещите енергийни компании прогнозират, че природният газ ще задмине въглищата по употреба към 2025 г., изглежда немислимо Енергийният съвет да отбягва трансатлантическия диспут за шистовия газ.
Има напълно законна загриженост за шистовия газ. В началото на декември американската агенция за защита на околната среда посочи директна връзка между замърсяването на околната среда и кладенците за добив на шистов газ. Но много технически експерти настояват, че с подходящи мерки за сигурност, разработването на тези находища може да бъде безопасно, ефективно и със сериозен принос за енергийната сигурност.
Ако бъде конфигурирана правилно, вътрешноевропейската революция в добива на шистов газ би могла не само да намали драстично опасната зависимост от руски газ, но и да бъде в помощ на достигане нивата на въглеродни емисии, планирани за 2020 г.”
Ето къде ги стиска янките обувката – да бъде ограничена все по-тясната връзка между Европа и Русия, респективно да се противостои на идеята за „Голяма Европа” от Лисабон до Владивосток.
Както обикновено, за печалбите на петролната индустрия и оттам за геополитическите доктрини на САЩ всички средства са позволени, а неволите на обикновения човек нямат никакво значение. И както обикновено, в Европа предателите са най-вече измежду брюкселските чиновници – разните еврокомисари и други подкупни бюрократи.
Дали ще бъде оземетресена Европа от добива на шистов газ или не – засега е ясно само, че САЩ са проповедник на шистовия газ из целия свят, а ЕС е най-сериозният опонент. Засега. Това разминаване според Питърсън може да затъмни всичко останало в енергийното сътрудничество между ЕС и САЩ. Енергийният съвет всъщност съществува, за да не се случи това „затъмняване“.
Малко преди редакционното приключване на броя стана ясно, че Апелационния съд на Еквадор е осъдил “Шеврон” да заплати на южноамериканската страна 18 милиарда долара, заради замърсяването на Амазонските джунгли на нейна територия.
