На чела им лъвски знаци...


На чела им лъвски знаци...
Христо Ботев
06 Януари 2012, Петък


Сблякох си формата, запасах своята сабя и револвера, приложих златния лев на калпака си, когото ми подари един българин от Браила.


Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Това разказва в спомените си Ботевият четник Спас Соколов. Революционерът Г. Евтимов пък споделя впечатленията си за един друг член на Ботевата дружина: „Най-после избраха 17 души и ги нанизаха в синджир. Най-напред беше Коста, облечен в комитска униформа, с висока шапка, с лъв на челото...”

От тези мемоари става ясно, че калпаците на предвожданите от Христо Ботев борци за народна свобода, слезли от австрийския параход „Радецки” на Козлодуйския бряг, наистина са били окичени с „левски знаци”, както се е изразил Дядо Вазов в популярното си стихотворение „Тих бял Дунав“.

Символът на силата, властта и царственото достойнство задължително бил извезван и върху четническите знамена, а също и върху байраците на множество други български чети и бунтовнически дружини. Не случайно лъвът, олицетворяващ смелостта и силата на нашия народ, присъства и в официалния герб на Република България.

Като национален символ лъвът се утвърждава най-вече по време на Априлското въстание през 1876 г., макар че идеята за това възниква доста по-рано. Царят на животните става емблема и върху калпаците на Първата българска легия на Раковски. В една народна песен от плевенското село Самоводене смела девойка, решила да става хайдутка, заръчва на баща си:

„Ти ще ми купиш дрехи юнашки,/ дрехи юнашки, калпак с лъвче,/ калпак с лъвче и жълти чизми”. За подобна униформа говори и Йордан Йовков в разказа си „Юнашки глави”: „Дядо Руси се спря пред вратата и погледна през ключалковата дупка. Погледна и изтръпна: сред стаята стоеше Милуш. Неговият Милуш, с хайдушка премяна, с високи бели навои и с кръстосани черни върви на тях. На главата му калпак с лъвче, в ръцете му сабя”.

„Лъвските знаци” се изработвали с матрици и са отливани или пресовани от златни турски лири, сребро, олово, бронз или месинг. Някои от кокардите са правени по лични проекти на самите въстаници и затова се срещат в най-различна форма и стил.

Повечето са дело на местни български майстори-златари, особено тези, украсявали калпаците на участниците в Априлската епопея. Но една част от позлатените бронзови лъвчета, красели челата на Ботевите четници, са лети в Румъния. Майстори ги обаче нашенецът Петко Мачев, който бил от дълги години емигрант в Румъния. В Браила той станал майстор в работилница за печати. Другите лъвчета сътворили врачанските златари Мишон Коцев, Георги и Димитър Берберски и Петър Духлийски.

Когато Ботев преминава Дунава с четата си, на Георги Берберски, който е и член на Врачанския революционен комитет, е възложена задачата да складира оръжие за бунтовниците край Веслец. Турците обаче откриват арсенала и арестуват много врачани, сред които и споменатите вече златари Георги и Димитър Берберски и Петър Духлийски, изработили революционерските „лъвски знаци”.

Роденият в Тетевен четник Тончо Кунчев, който се присъединил към Ботевата дружина в село Бутан, където работел като терзия (шивач, б. а.), приемал в малката си работилница комити, които изработили специална „зъмба” и изсекли „десетина знаци от тенекия”. По-късно този юнак загинал в кървавото сражение на Милин камък.

Както свидетелстват документи на Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца, до днес са запазени два модела за отливане на позлатени бронзови лъвчета, носени на калпаците от участници в Ботевата чета.

Често около знаците се срещал и надписът „Свобода или смърт”, познат ни от множеството знамена, извезани по време на Априлското въстание. Най-често върху тях бродираният коронован лъв, заел хералдическа поза, тъпче безжалостно турския полумесец.

Известни са описания на златното лъвче и върху калпака на главния апостол на ІV Революционен окръг Георги Бенковски. От героичната Априлска епопея е запазено само едно такова лъвче, изработено от местния майстор златар Иван Златаро, принадлежало на Георги Нейчев от Панагюрище, който е представлявал града на събранието в Оборище. Надписът върху знака представя съкращението „Л. Б. СВ. СМ.” – „Любима, Българио, Свобода или смърт”.

Въстаниците от Клисура пък правят специална поръчка при известния пловдивски златар Генко Куюмджията. Техният герб-кокарда е отсечен от месингова ламарина и представлява щит, върху който е изобразен обърнат надясно въоръжен и коронован лъв, с надпис „Свобода или смърт” околовръст.

Като цяло обличането на униформа от комитите, включваща задължителния калпак с лъвче, отразява тяхното желание да легитимират четата си като армия, за разлика от хайдутите, които по-скоро се опитват да останат незабелязани. Лъвските знаци в четническите униформи в случая демонстрира националната принадлежност на бунтовниците.

Интересно е да се отбележи как са се отнасяли като към реликва четниците със своите лъвчета. След разгрома на Ботевата чета Антон Андреев Габровчето бил заловен в една колиба край Етрополе. Преди да бъде хванат от заптиетата, той успял да свали знака от калпака си и го предал на местния жител Вълко Стойков да го пази. След Освобождението намерил етрополеца и си прибрал бронзовото лъвче, което пазил като безценно съкровище чак до смъртта си през 1912 г.

По същия начин постъпва и Спас Соколов, чиито спомени за това как е окичил калпака си, разказахме в началото на тази статия. Апостолът на Оряховския район и член на щаба на четата сколасва да свали „лъвския знак” миг преди да попадне в ръцете на турците край село Литаково. Каква е съдбата на кокардата по-нататък не става ясно.

На процеса срещу него Соколов е осъден на смърт, но в последния момент присъдата му е заменена с вечно заточение и каторга на остров Родос. Амнистиран през 1878 г., той се завръща в родината и става окръжен управител на Врачански окръг. Покрай него има още един любопитен епизод. Узнавайки че се готви фалшифициране на изборите през 1885 г., споделя това с писателя Алеко Константинов. Той, от своя страна, грабва перото и написва знаменития си фейлетон „Гасете свещите”.

На 2 юни обаче все пак ще запалим свещи, почитайки паметта на героите с лъвски знаци на челото. А на 6 януари славим светлата дата от рождението на техния войвода – пламенния революционер и безумно талантлив майстор не само на сабята, но и на перото Христо Ботев.

Цели 164 години са отминали от деня, в който идва на бял свят синът на даскал Ботьо Петков, вписал едва 28-годишен името си в пантеона на безсмъртните ни национални герои, оставяйки в народната памет с великото си дело и пророческите думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.


Христо Ботев Калпак на участник в Македоно-Одринското опълчение Четническо лъвче Златното лъвче на Георги Нейчев Лъвче за калпак на въстаник от I-ви революционен окръг Печатите на Привременното правителство по време на Априлското въстание и на Българския централен революционен комитет – и двата с лъв в центъра си Спас Соколов Едно от знамената на априлските въстаници

В категории: История , Горещи новини

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
fhvogpayj
14.03.2012 01:30:24
0
0
o75Phj , [url=http://ymkwoduqubbp.com/]ymkwoduqubbp[/url], [link=http://sqnhtesjctyj.com/]sqnhtesjctyj[/link], http://uqqlpihruyzf.com/
4
djlceqy
01.03.2012 14:56:32
0
0
R8Uy2R <a href="http://derphwizabvg.com/">derphwizabvg</a>
3
gkftny
28.02.2012 09:43:45
0
0
g9M7nU , [url=http://nnfccuuyzjab.com/]nnfccuuyzjab[/url], [link=http://upfkhyhojrrv.com/]upfkhyhojrrv[/link], http://rxqwqradtshw.com/
2
ucazdxacbsg
27.02.2012 18:33:13
0
0
Dx8oxS <a href="http://mottrxdhppis.com/">mottrxdhppis</a>
1
Dina
27.02.2012 07:32:06
0
0
I feel stasifeid after reading that one.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки