Въздишка на облекчение мина през репортерите когато разбраха, че в чувала няма труп, а животинска мърша
06 Януари 2012, Петък
Пещерите в България се използват като депа за токсични отпадъци.
Автор: Ева Сърнова Снимки: автора
Зловещата новина бе изстреляна в навечерието на Коледните празници, когато няколко мъже от пещерен клуб „Луцифер“ - Търговище организирали експедиция до вертикалната пещера „Яровата“, в едноименната местност край шуменското село Трем.
Още на входа групата била спряна от огромна тапа от тенекиени кутии, пълни с хербицида „Хектафермин“ (за третиране на зърно), забранен за употреба от 2008 година. Сигнал за това веднага беше подаден до всички компетентни органи. В сряда, 4 януари, екип на Гражданска защита проведе операция по изчистването на „Яровата“ в присъствието на журналисти.
17-литровите метални кутии се оказаха точно трийсет и една на брой. От 40-метровата кухина бяха измъкнати още автомобилни гуми и чувал с животински кожи. По всичко личеше, че някой е ползвал дълго време пещерата за сметище, за да не плаща на специален склад за депонирането им. А следите, по метода на логиката, водят до арендаторите на земеделска земя в района.
Справка на „Десант“ показва, че един от най-крупните земевладелци тук е Самет, син на кмета на община Хитрино и областен лидер на ДПС Нуридин Басри Исмаил. Бащата започна политическата си кариера от село Трем като кмет през 1990-1995 г., а от 2003 г. вече трети мандат е несменеям общински кмет.
Главни герои в акцията по изваждането на опасния боклук бяха двамата Миленовци, както са известни в цял Шумен. Те са опитни алпинисти и участници във всички екстремни операции на бившата „Гражданска защита” в областта. Шипанов е огнеборец, а съименикът му Цветанов е от спасителния отряд на ГЗ.
В ранни зори на 4 януари, с пълно алпийско оборудване те се спуснаха в пещерата с противогази на лицето. А колегата им, който ги осигуряваше над дупката, по средата на акцията започна да диша с помощта на кислородна бутилка.
Това се наложи заради непоносимата воня и задушливи изпарения, които излизаха при ваденото на пестицидите. Акцията продължи около час, при засилени мерки за сигурност Мястото беше отцепено заради многобройните репортери, дошли да документират събитието.
„Край с разговорите. Сега искам тишинта, за да ги чувам”, изкомандва изведнъж мъжът на входа на пещерата. След втората партида тенекии, от дупката изскочи кървав чувал. След кратка суматоха стана ясно, че това не е труп, а животинска мърша.
От надписните върху кутиите стана ясно, че препаратът "Хектафермин" (за третиране на жито) , е бил произведен в Турция. Пакетиран е през 2002 г. във фирма в Добрич, а срокът му на годност е изтекъл през 2004 г. От 2008 година по силата на европейска конвенция той е забранен за употреба у нас.
Кметът на Трем Назиф Идриз, който управлява втори мандат се кълне, че чул за отровите, след като спелеолозите се натъкнали на тях. Нямал и идея кой може да ги е хвърлил. След акцията смятал да обезопаси дупката с бодлива тел и колчета. Даже досега 4 пъти го бил правил, но все ги крадели. Според репортери версията с бодливата тел е малко съмнителна, защото остатъцитет от нея, които се мотаеха из района, се трошаха, докато ги докоснеш и бяха поне от соцвремена.
Остатъците от препарата ще бъдат извадени и преопаковани, обяви на място Веселин Василев, н-к отдел „Контролен” към РИОСВ Шумен. След което ще бъдат оставени за съхранение в най-близкия склад в община Хитрино, лицензиран за събиране на пестицити и хербициди в село Тимарево. Там има оградена и денонощно охраняема площ, санирана преди пет години по всички изисквания на екоминистерството. Вътре са складирани около 6 тона подобни опаковки.
„Кой ги е хвърли не е наша работа, има си полиция. Нашата е опазване на околната среда“, пресече Василев опитите на репортерите да научат малко повече за евентуалния нарушител.
Резултатите от пробите ще бъдат готови до месец. „Възможно е част от опасното вещество да е изтекло в тинята на дъното. Като получим анализите ще преценим има ли замърсяване и ще се наложи ли почистване на почвата”, добави шефът на РИОСВ.
Според Румен Василев от Басейнова дирекция – Варна водоемът, които захранва селото, бил през два хълма в обратна посока и няма абсолютно никаква опасност от замърсяване на водата. Тази пещера била „суха”, без подпочвени вода и ако е изтекъл препарат той е останал само на някаква дълбочина в почвата. Дори да е имало теч, опасност за дълбочинните сондажи на вода не съществува.
„Често пещерите се използуват от местното население за сметища. Аз лично съм ходил в Карлъково, където е Кучешката пещара, тази ми е втората, в която намирам боклуци” обясни Румен Лазаров от клуб „Люцифер“, който също имаше готовност да се включи при нужда в операцията.
Затова трябва да им закон за пещерите, не може всеки да хвърля там, каквото си реши, добави той.
Входът към пещерата-кладенец е с размери 3.5 на 1.5 метра, но долу, където са били хвърлени отпадъците, тя се разширява. Тенекиите се били задържали на площадка от около 7-8 метра по средата на отвесната пещера.
Въпреки че в нея крак на пещерняк не е стъпвал от далечната 1984 година, само преди десетина години, през лятото на 2002 г. полицейки „качулки” вадиха от дупката иманяри. Въжето им се беше скъсало и двама цопнаха в тинята на 40 метра. Прекарали там цяла нощ, докато успеят да се свържат със спасителите. Въпреки че беше лято, пишман иманярите директно бяха откарани в болницата с хипотермия. Температурата тук лете и зиме е 10-11 градуса.
Две поредни правителства бягат от проблема
От няколко години представители на Българската федерация по спелеология алармират, че пещерите в България се унищожават като природен феномен и като местообитания.
Причината е, че у нас няма закон за пещерите, за разлика от много други страни по света, включително Словения, Гърция и САЩ.
Огромен проблем създават и иманярите, които търсят злато и ги разрушават. Пещерните образувания пък се продават за над 100 лева и се превръщат печеливш бизнес на местните хора.
"Ако най-накрая не се приеме закон за пещерите, последствията може да се окажат доста тежки, предупреждава Алексей Жалов, заместник председател на Българската федерация по спелеология.
Ще последва това, че най-хубавите образци, голяма част от тези, които са достъпни за всички любители на природата, постепенно ще се унищожат, добавя Жалов.
Според него държавата не е запозната с този проблем, но и явно не желае да влиза в дълбочината му.
Жалов изтъква, че „ повечето хора смятат, че това са дупки там в земята, в които няма нищо важно, че не крият биологичен свят уникален, не са важни за археологията, че не са важни като нещо, което гали окото и т. н.“
Но те са част от една голяма екосистема и елемент от това, което ни обкръжава.
