Типичните за Добруджа къщи в котленски архитектурен стил могат да се видят и в Добрин
05 Януари 2012, Четвъртък
Дъждовен и хладен е денят в късната есен. Къщите в Добруджа са притихнали в очакване на зимата. Всичко за снежните месеци
Автор: Пламен Николов
е приготвено – реколтата е прибрана в хамбарите, виното – в бъчвите, дървата за огрев са подредени в дворовете. От комините на къщите излизат гъсти кълбета дим...
Така е и в село Добрин. То е разположено само на 8 километра от общинския център Крушари. Тази добруджанска община е една от най-застрашените от обезлюдяване, а българите тук вече са на път да станат малцинство. На карта е поставено самото съществуване на Община Крушари като самостоятелна административна единица. В последните години усилено се говори за обединяването й с Община Тервел.
Интересът ни към Добрин бе провокиран и от факта, че селото всъщност е образувано от две, слели се по естествен път, по-малки селца. Второто се е наричало Благовец. Тяхното обединение става в средата на миналия век.
Оскъдни са историческите данни за миналото на двете поселища. Знае се, че районът е обитаван още от древността. На 3 километра от границите на днешното село Добрин има останки от римска крепост. Там е имало извор. Предполага се, че крепостта е била разположена край стар римски път, по който са минавали множество кервани и са спирали за отдих край извора.
И така – в течение на много векове. И най-вероятно с тези кервани е свързано и турското наименование на село Добрин – „Деведжи кьой” (в превод ще рече „камилско село“). Защото, както е известно, някога камилите са били основно средство за пренасяне на товари на големи разстояния.
До Освобождението в селото са живели само мюсюлмани. Българите се появяват тук в края на ХІХ и началото на ХХ век. Първите заселници са овчари от Котелско. Те пристигат в Добруджа с над 5000 глави овце. През 1913 г. Румъния вероломно окупира Добруджа и в Деведжи кьой, както и в останалите добруджански селища, са натрапени чужди управници.
Селото по онова време явно не е било малко и се е наложило да бъде назначен полицейски пристав, който да държи изкъсо непокорните котленски овчари. Римската крепост пък е превърната в румънска казарма. По време на румънската окупация селцето се нарича Жодеу Камилару, което е буквален превод от турското му название. През 1916 г. окупаторите са прогонени от българската земя.
Край Благовец се водят тежки боеве между 47-ми и 19-и пехотни полкове на Трета българска армия и румънските части, дислоцирани в казармите в бившата римска крепост. Отстъпващите окупатори отвличат десетки мъже от Добрин и Благовец към пленническите лагери в Молдова. Някои от отвлечените не се завръщат.
Още по-малко са сведенията за миналото на Благовец. Знае се, че през време на робството е било турско село – казвало се е Хаджи кьой. Местните краеведи градят хипотези върху името му и предполагат, че то е основано от богат турчин, който е бил на хаджилък в Мека. Заселил се тук и вдигнал чифлик. След Освобождението и в неговото землище се заселват овчари от Котленския Балкан.
През 1918 г., след трагичния за България край на Първата световна война, окупаторите се завръщат в Добруджа. И за да асимилират българите, докарват колонисти – власи от македонските планини. Оземляват ги с по 2,5 дка на човек.
Колонистите, известни още и като цинцари, се занимавали основно със животновъдство. Те били заселени в празното пространство между „камилското” село и селището на хаджията. Между колонистите куцовласи и българите често възниквали разпри за пасища и мери, които прераствали в сбивания и едва не се стигало до кръвопролитие. А румънските власти естествено взимали страната на колонистите.
Благовец е едно от малкото места в Добруджа, където все още могат да се видят съхранени цинцарски къщи – доста неугледни кирпичени постройки от две стаи, вградена пещ от кал и слама и помещение за животните. Дошлите от Македония аромъни имали навика да спят под един покрив с добитъка.
Именно тези подобия на жилища заварват през 1940 г. севернодобруджанските българи, принудени по силата на Крайовската спогодба да напуснат родното си село Синая и да се заселят в Южна Добруджа. Години ще минат, докато те с неуморен труд си построят истински къщи. Така постепенно Благовец се разширява в посока Добрин, докато накрая двете села се сливат в едно през 1956 г.
С традиции тук е образователното дело, но днес то е само история. Първото школо е открито през 1911 г. Помещавало се в преустроена плевня. По онова време в подобно пригодено помещение е била и селската църква. След идването си на власт комунистите забраняват службите в православния храм. През 60-те години на миналия век църквата изгаря при „случаен” пожар.
През 40-те години на ХХ век по инициатива на учителя Андон Иванов (близък приятел на Йордан Йовков) започва строежът на двуетажната училищна сграда. Тя е завършена за няколко години благодарение на доброволния труд и даренията на местните хора. До 1953 г. училището е било с ранг на прогимназия, след това е преобразувано в начално.
10 години по-късно става помощно от интернатен тип. В продължение на близо 4 десетилетия тук учат и израстват деца с интелектуални затруднения. Местните с умиление си спомнят за малчуганите, които огласяли запустяващите улици на селото, а и често помагали в селската работа.
През 2005 г. в сградата на закритото вече училище е разкрит дом за стари хора. Старините си тук преживяват възрастни от цялата Добричка област. Наслаждават се на чистия въздух, селската идилия и си общуват с местните, които са долу-горе на тяхната възраст. Млади в Добрин почти няма. Малцината в трудоспособна възраст са цигани. И не работят. Най-младите българи са на по 50 години. Населението в двете села – Добрин и някогашното Благовец, общо е около 100 души. Къщите са 187, като едва около половината от тях са обитаеми.
Архитектурният облик на котленските къщи е ясно изразен. Но старите постройки вече се рушат. Разходката из пустеещите улици на селото не може да се нарече приятна. Защото за пореден път виждаме как умира едно населено място в Добруджа. В Благовец ставаме свидетели и на последните дни на построените по времето на соца тук бръснарница, хлебарница и пенсионерски клуб.
