Американският посланик Джеймс Уорлик и друг път е позирал с председателката на ямболската фондация „Болни от астма“ (втората от ляво на дясно)
05 Декември 2011, Понеделник
Защитник №1 на „онеправданите” цигани в България – посланик Джеймс Уорлик, едва ли някога е предполагал, че негова снимка,
Автор: Лалка Кипрова Снимки Николай Недев
качена във Фейсбук, ще предизвика истински „Листопад” от страсти в една ромска фондация. Кадрото, направено по време на обяд в ямболски ресторант през януари тази година по време на визитата на дипломата в града, се превръща в основен коз в битката за надмощие в организацията „Болни от астма“ между бившия вече неин служител Веселин Киров и шефката му Кина Атанасова.
На пръв поглед драмите в ямболската фондация, в които се преплитат като в сапунен сериал любов, пари, интриги, предателство и раздели, напомнят на булеварден роман за историята на един мъж, изоставен от любимата си и потърсил отмъщение за задоволяване на собственото си его. Случаят обаче повдига завесата над много по-сериозен проблем – усвояването на средства, предназначени за интеграция и лечение на ромското малцинство в България.
Оказва се, че сумите, които държавата и международните организации отпускат за българските цигани, в голямата си част се харчат за заплати. Парите с лека ръка са харчени за хонорари, пътувания, семинари, наеми и поддържане на офиси... Всичко това лъсва в отчета за изразходваните средства по програмата „Разширяване обхвата на ромската общност с ефикасни грижи за туберкулоза“.
За периода от септември 2010 до декември 2011 година Здравното ни министерство е отпуснало 23 860 евро по този проект – неизвестно защо на организация, която се занимава с астматиците. Елементарната калкулация показва, че циганета, с които посланик Уорик обича да позира пред националните медии, не са и помирисали тези пари. Документът сочи, че 16 050 евро са отишли за заплати, а само 1252 евро са заделени за подкрепа на рисковата група.
Тази седмица, екип на вестник „Десант” на място провери каква е ситуацията с най-голямата ромска фондация в Ямбол, ангажирана с проблемите на малцинството. За злоупотреби в организацията сигнализира бившият й кадър Веселин Кънев Киров.
„Имам история, която никой не смее да разрови и в която става въпрос за разбито семейство, местна дама, която се подвизава като недосегаема за хората, които е завлякла кой с по 250 ,400, 1000лв., 300, 500, мен с поне 5000 лв. и никой от години нито може да си вземе парите, нито да я осъди! Сумите са различни, хората са кой познат, познат на приятели, които после са забравени...
Големият куриоз е, че от началото на годината тази жена разполага с пари от Здравното министерство... Замесени са много институции и това ме е спирало да разкрия истината, защото все едно да кажа на крадеца – дръж другия крадец, който ти дава на тебе!“ – пише той до редакцията. Картината, на която се натъкнахме на място обаче, надмина всичките ни очаквания. Защото разкри истинските лица и низките страсти на хората, които работят в тези фондации и които прибират стотици хиляди левове, уж за да помогнат на циганите.
Наети без съответната квалификация, без реален практически опит, и по – лошото без желание да съдействат на мургавото малцинство. Такъв е и самият Веселин Киров – представящ се за ясновидец, който владее силата на биоенергията. През октомври 2010 г. той е нает на граждански договор като сътрудник във фондация „Болни от асма“. Задълженията му включват издирването на болни от туберкулоза в гетата.
Но той, по думите на колегите му, се гнусял да влиза в ромските квартали. „Взех го на работа, понеже го съжалих. Назначих го за сътрудник на терен. Макар че той самият е гагауз и е израснал в цигански квартал, беше решил, че е голяма работа и насочи вниманието си към клошарите, подвизаващи се в центъра на града. За цялото време, през което „работи“, така и не откри нито един болен от туберкулоза“ – разказва шефката на фондацията Кина Атанасова.
Двамата с нея са близки повече от 30 години, тя самата в неофициален разговор признава, че в миналото е имала връзка с Киров и че го е взела на работа при себе си не заради качествата му, а заради лични симпатии.
„Взех го с мен при американския посланик, защото – не че го изтъквам, но съм в много близки контакти с него. Веселин видя хора и свят и реши да ме измести. Направихме си обща снимка, а той едва дочака да приключи срещата с Уорлик и първото нещо, което направи, бе да качи фотото във Фейсбук, за да се похвали в социалната мрежа с какви хора се движи. Алчността, самовлюбеността и жаждата за власт го погубиха.
В опитите си да заеме моето място Веселин започна да рови из документите в офиса, да създава интриги, да ми бърка в дамската чанта и да роптае, че му плащам малко. А аз му давах пари и за времето, в което не идваше на работа. Наложи се да се разделим. Тогава той взе да пише срещу фондацията до всякакви институции. Огорчена съм, че ме предаде човека, който толкова много съм обичала...“ – откровено сподели пред репортер на „Десант“ Кина Атанасова.
Злоупотребила ли е фондацията с държавни пари и действително ли се разработва схема за източване на средства от ромските организации ще каже прокуратурата. От ямболската многопрофилна болница „Свети Пантелеймон“ твърдят, че ефектът от програмата за туберкулозно болни сред ромското население е осезаем. Но никой така и не можа да посочи конкретни данни колко са лекуваните по програмата на фондацията цигани.
Както го е казал народът: „Хубава работа, ама циганска“.
