Родителите ми са бежанци от Босилеградско, напуснали Краището след Ньойския договор.
С будния си и прозорлив ум баща ми усетил, че българите ще бъдат асимилирани под сръбско владичество и като взел жена си и челядта си, дошъл в България, за да говорят децата му като българи и занапред.
С голямо усърдие и трудолюбие на гола поляна изважда вода и вдига кирпичена къща. Тъкмо я построява и се раждам аз – петото дете в семейството. Майка ми имаше златен медал за многодетство. Къщата вече е на 65 години, но нито е напукана мазилката, нито са поронени стъпалата й – така здраво е направена от златните ръце на баща ми, когото всички познаваха като Владо майстора.
Тогавашното правителство е решило да се заселят в Търговище. Целта е била да се влее свежа, здрава българска кръв в североизточните части на страната ни, потурчени тенденциозно и обособени като военизирани градове от султана, който се боял от Русия, пък нямал доверие на наемна войска, та затова им наложил турската вяра...
Наложи ми се няколко години да живея в Смолян и когато говорех с местни хора, нещо мило и родно стопляше душата ми. Тяхната реч ми навяваше съкровен спомен за родителите ми, които говореха на същия стар български език, като в Родопите. Кой казва, че тези хора, които и днес използват много старобългарски думи в ежедневието си, не са българи?
В същото време съм живяла 54 години в родния си град Търговище между потурчено население с турско самосъзнание, което твърдеше, че не може да разбира български и да го говори, въпреки че поколения наред бе живяло в България. Още повече, че при социализма всички задължително се образоваха.
И днес, в 21 век, на майката на всяко новородено циганче се дават 100 лв., ако го нарече с турско име. Дават се 100 лв. на месец на всяка жена, която иска да носи яшмак на главата си... Ромките се превърнаха в инкубатори за циганчета. Цели села с района станаха почти изцяло цигански. Сякаш вече не живеем в България, а в Циганария!
