Фасадата на фамилната къща на възрожденския род и днес не е изгубила импозантния си вид
01 Декември 2011, Четвъртък
Преди 105 години Яворов среща за първи път девойката, вдъхновила го да напише едни от най-красивите стихове за любовта...
Автор: Диана Славчева Снимки: авторът
Двете хубави очи на Мина Тодорова пленяват сърцето на поета до края на дните му и той не се отметва от обета си: „Ти си моя и ще бъдеш моя – на този и на онзи свят“.
Девойката с „душата на дете“ се ражда в красивия балкански град Елена, в дома на един от най-богатите хора в Търновско – уважаваният общественик Юрдан Хаджипетков. Едва 30-годишен, той става първи кмет на Елена след Освобождението, а след това е и Русенски губернатор. След премахването на губерниите, чорбаджи Юрдан вече е един от дванадесетте членове на новосъздадения Държавен съвет.
Заможният чорбаджия е баща на още трима сина – Петко, Христо и Никола. Така се случва, че двама от тях също записват трайно имената си в българската история. Христо става професор по философия и социология и се смята за един от пионерите на социологическата наука у нас. Брат му Петко Ю. Тодоров пък става известен като автор на идилии и драми, сред които култовите „Зидари“ и „Змейова сватба“. Първата си творба той пише още като ученик във второ отделение и това е очерк, посветен на Иларион Макариополски.
Впрочем с рода на видния български духовник и един от водачите на църковно-националната ни борба за независимост той е свързан тясно по майчина линия. Съпругата на Юрдан Хаджипетков – Роза Хаджихристова, е дъщеря на по-големия брат на отец Иларион – еленският първенец хаджи Христо Хаджистоянов Михайловски. Син на другия му брат – Никола, пък е талантливият поет, писател и баснописец Стоян Михайловски.
Фамилната къща на рода Михайловски е само на броени метри от дома на Хаджипеткови. През 1878 г. върху каменните основи на изгорялата през Руско-турската война стара къща, непосредствено до наследената от дядото на Юрдан – хаджи Тодор, схлупена къщурка, е издигната представителна нова постройка. Облицованата с камъни фасада откъм улицата й придава достолепен и масивен вид. Отдолу някога се е разполагал просторен дюкян и входен вестибюл, а жилищните помещения били на горния етаж.
Обявена за паметник с местно значение, през 1965 г. къщата била превърната в художествена галерия, разполагаща с голям фонд от над 1000 експоната. И така допреди десетина години, когато наследниците на прочутия род реституират сградата и произведенията на изкуството са изнесени от нея. Допреди три години Община Елена е стопанисвала красивата къща, заплащайки наем на собствениците й, които живеят в столицата. Днес обаче историческият семеен дом на знатната фамилия е оставен на произвола на съдбата.
Мазилката в помещенията е изпопадала, от таваните при всеки дъжд се стича вода, вътрешните стени се рушат на воля, а заключената входна врата, декорирана отстрани с безвкусни графити на сърчица, напълно обезкуражава всеки, който реши да надзърне в този населяван някога от такива видни българи дом. В разруха тъне и старата къща на фамилията, в която проплакват за първи път Мина и брат й Петко.
Сега надеждата за спасяване на сантименталната за еленчани и всички българи страда е в ръцете на един... германец. Както обясни Красимир Добрев от отдел „Култура“ на Община Котел, д-р Ернст Юде, който е купил къщата от наследниците, е обещал да я реставрира и отново да върне картините в залите й. Но доста от местните хора се съмняват, че меценатът ще изпълни намеренията си, въпреки че всъщност се явява полубългарин – майка му е стопроцентова нашенка, емигрирала в Германия още в началото на миналия век.
