Челен сблъсък в американската легация


Челен сблъсък в американската легация
Джордж Ърл
30 Ноември 2011, Сряда


Трагикомичното обявяване от България на война на САЩ и Великобритания има една единствена положителна страна.


Автор: Борис Цветанов

То спасява страната ни от грандиозен международен дипломатически  скандал.

Кошмарът за чуждите разузнавания Андрей Праматаров, началник на отделение Б в Дирекцията на полицията, за който вече разказахме в „Десант”, след март 1941 година се чувства като Шерлок Холмс, когато е нямало престъпление, което да разследва. Класическите му шпионски игри се разучават не само в школата в Симеоново, но и на „Лубянка”. Нека се потопим в една от тях.

В средата на тридесетте години разузнавателните централи на Югославия, Румъния, Турция и Гърция активизират дейността си срещу България по поръчка на правителствата си. Те са в съзаклятие за поглъщане на страната ни в една федерация под скиптъра на крал Павел. Совалка между централите е румънския обершпионин генерал Полюлюк (ако това е истинското му име).

При минаване през България той неизменно отсяда в „Славянска беседа” – хотел, в който българската полиция има стаи, специално пригодени за наблюдение, подслушване и дори влизане през тайни врати, маскирани като огледала. В такава една стая Праматаров и негови агенти подменят една нощ куфара на Полюлюк с друг – абсолютно идентичен с всички етикети и дефекти. Когато румънският генерал разбира, че вместо документацията носи със себе си вестници и тухли, схваща, че не му остава нищо друго, освен да си тегли куршума.

Агентът на Праматаров в Белград разкрива родословното дърво на крал Петър. Потеклото му било от цигански род.
След като англичаните напускат България, погледът на Праматаров се отправя към американците. От 2 април 1940 година посланик на САЩ в България е Джордж Ърл.

Професионалист в дипломацията и шпионажа,
много близък приятел на президента Франклин Делано Рузвелт. Първата работа на Ърл е да създаде около себе си ореол на човек на живота, развейпрах, пройдоха, бохем, любител на питейните заведения и на жените. Кокетира не толкова с миналото си на губернатор на Пенсилвания или посланик във Виена, а преди всичко с това, че на младини бил световноизвестен боксьор.

Той се настанява на ул. „Велико Търново” 10 – дом по традиция отдаван на дипломати, като довежда със себе си като домашен любимец един опитомен леопард. Веднага става постоянен клиент на елитните столични локали „Максим”, „Рекси”, „Етоал”, „Мулен Руж” и пр. Води шумен и скандален живот. По негова покана в елитните ни заведения гостуват световни шоузвезди като Анита Бест и Адреала Молнар, известни с връзките си с американските тайни служби. Из заведенията скоро започват да наричат дипломата чичо Георг. Не закъсняват и скандали, отекващи из цяла Европа и отвъд Океана.

Веднаж в „Максим”, за да скандализира германски офицери, поръчва на оркестъра да свири английската войнишка песен „Далече сме от Типерери”. Германците вдигнали врява. След което започнал истински бой с бутилки. Две седмици след това чичо Георг ходи с превързана глава, германците – също. Всичко това американският дипломат разузнавач прави, за да прикрие истинската си дейност – тотален шпионаж в страната ни.

Скрит зад тази маска, Ърл става душата на големия заговор на американското разузнаване за дезинформация на Берлин, че през пролетта на 1941 година Англия ще открие втория фронт на Балканите. Също и подготовката за атентат срещу Хитлер, който се очаквало да пристигне в София или във Видин на 1 март 1941 година, за да подсили ефекта на подписването на Тристранния пакт от България. Единствен в българските тайни служби Андрей Праматаров поддържа мнението, че всичко, което Ърл върши, е маскировка.

Домът на „Търново” 10 е непристъпен заради леопарда Линкълн. Затова шефът на отделение Б решава, че трябва да влезе в кабинета на посланика в легацията. Лаврите от времето, в което тарашил както си иска английското посолство, не му дават покой. Решава да вербува един от елитните служители в легацията Алексей Мойсеев. Взема го тайно от улицата с една кола и започва да го шантажира: „Или ми помагаш да претършувам касата на чичо Георги, или те давам на руснаците. На минутата !” Мойсеев преди години е работил в разузнаването на Врангел. Той се съгласява  и обещава да съобщи в кой ден ще бъде възможно в американското посолство да се вмъкнат български агенти.

Когато се връща обаче, разказва всичко на Джордж Ърл. Първата реакция на американеца била да пусне българските контраразузнавачи и да ги застреля на място. После решава, че е по-добре да заснеме действията им с фотоапарат и всичко да се връчи на цар Борис ІІІ, заедно с официална нота на Белия дом. И с шум до Бога във вестници и по радиостанции в цял свят. Скандалът щял да мине под мотото: за какво могат да служат на българите тайните кодове, които се съхраняват в легацията и документацията там. За нищо друго, освен да бъдат предадени на Берлин. Което означава, че България не е нищо повече, освен дребна колония на Райха.

През нощта на 11 декември Праматаров, след съобщение от Мойсеев, пристига в кабинета на Ърл заедно с опитен касоразбивач. Посланикът фотографира всичко. След което уведомява с шифрована грама Вашингтон и иска инструкции. Шифрограмата е прехваната от българското контраразузнаване. И разчетена. Нещо, което Ърл не е предполагал. Праматаров разбира, че е направил гаф. В очакване на международен скандал, нещата се развиват в друга насока.

На 13 декември България обявява война на САЩ и Англия. Джо Вайклъс, дежурен офицер (след Девети септември той ще оглави американската мисия в София) събужда президента. Рузвелт, очакващ супернеприятна вест, прихва в неудържим смях: „И ти трябваше да ме събуждаш за тая смехория?!”

Посланикът във Вашингтон, прочитайки пълните с иронични подмятания сензационни заглавия в сутрешните страници на вестниците, решава, че става дума за недоразумение. Телеграмата му с открит текст до София гласи: „Слуховете тук са повече от комични. Моля уведомете ме с телеграма с открит текст за истината, за да разсея комичното положение, че България може да обяви война на САЩ”.

По това време в София атмосферата е като при спечелен футболен мач на световен финал. Еуфорията, тръгнала от Народното събрание, обхваща улици, ресторанти, шантани. Само една жена стои като тъмна сянка на жълтите павета и крещи колкото й глас държи: „Идиоти! София ще бъде бомбардирана заради простотията ви!

Улиците й ще заприличат на разорано поле, в което ще може да се садят картофи!” Полицаите я прибират. Тази жена се казва Влада Карастоянова – дъщеря на легендата Султана Рачо Петрова. Думите й ще бъдат докладвани на Уинстън Чърчил. Той ще ги запамети и без никакъв свян ще ги изрече по Би Би Си три години по-късно. Фарсът е там, че по това време Влада Карастоянова работи в агенцията на Би Би Си, а военен съд на 22 април 1943 година я е осъдил на смърт.

Чърчил обявява бомбардирането на София, заканвайки се, че „бомбите ще я превърнат в разорано поле, в което ще се садят картофи”. Това не е единственото плагиатство на Нобеловия лауреат за литература. Сър Уинстън Чърчил е преджобил и самия Гьобелс, който три години преди него в „Дас Райх” се е разписал като автор на крилатата фраза „Желязна завеса”, присвоена по-късно от Чърчил.

На 10 септември 1944 година Влада Карастоянова подава молба до народната власт да й се разреши завръщане в България. Но то й е отказано. През 1947 година праща нова молба, която остава без отговор. През 1951 година отново е в Би Би Си и в продължение на осем години е легенда там. Опитът на ДС да я завербува е неуспешен. Открива й се досие, в което тя е наречена с псевдоним Усойницата.

Сестрата на цар Борис Евдокия се води в архивите с псевдоним Пепелянка. От 1962 година Влада заживява в Мюнхен, където и предава Богу дух девет години по-късно от рак. През цялото време тя упорито е отказвала да приеме отначало английско, а после и германско гражданство. И до края си остава българка.


Андрей Праматаров Султана Рачо Петрова. Думите на нейната дъщеря Влада Карастоянова са цитирани буквално от Чърчил

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки