Следващият доктор хонорис кауза ще е самият премиер
20 Ноември 2011, Неделя
Ровя се във Фейсбук и в нета изобщо, опитвайки се да разбера какво стана с оная история, която можем да наречем ето така:
Автор: Ангел Грънчаров
„Ицо Мамата – доктор хонорис кауза". Не откривам до момента нищичко и затуй сядам да пиша аз какво мисля. Иска ми се да не завърши и тая история така безславно, както всичко друго завършва в Отечеството ни: всяко чудо за три дни, и после нищо, забравя се. Дадоха на Мамата академична титла. Никой не се намери да протестира – имам предвид някой от „академичното” блато, наречено „Пловдивски университет”.
Освен Цветозар Томов, който от възмущение си подаде оставката. Ала никой не го подкрепи. Съвсем по нашенски ще свърши и тая история. Нали знаете какъв е краят на романа „Под игото”: „Само един луд се намери да протестира. Обесиха го на касапницата...”.
Минали са толкова години оттогава, но прочутото българско малодушие си е все така малодушно и подло. Мен пък като пловдивчанин ме обижда гнусотията, която университетът, именуващ се „Пловдивски”, има наглостта да стори. И затуй ще протестирам. Щото ако никой не протестира, или защото, ако никой не подкрепи протестиращия, за срам на Пловдив, софиянец Цветозар Томов, няма да понеса срама. То и за думите на ректора, който не се посвени да похули достойния социолог, че си подал оставката, само за да си прави пиар, пак не се намери кой да протестира.
Срам ме е, че моят град – един град на хиляди години и с велика култура – има такъв университет! То си е за срам. Стига да не обръгнал така на срама, че изобщо да не ти е срамно от такива неща.Прочее, има още едно обстоятелство, което ме кара да не съм безразличен спрямо това, което се случва сега в ПУ.
На 26 години след конкурс бях избран за асистент по философия точно в тоя университет. След 7 години, тъкмо бях станал на 33 години, на Христова възраст, ме уволниха. А аз бях тръгнал тогава, кажи-речи сам и с голи ръце, да щурмувам тоя бастион на комунизма, какъвто е Пловдивският университет. И когато ме изгониха – ей-така, за да сплашат останалите, пак никой не се намери да протестира. Така полека всичко свястно и кадърно беше изгонено от този вуз или пък само избяга.
И ето какво става 20 години по-късно. Тук доцент е Алексей Петров – Трактора. Тук са се наврели и блаженстват какви ли не комунистически и подлизурковски величия. Какво по-естествено от това Ицо Мамата тда стане доктор хонорис кауза. Дето се вика: Кажи ми какви са ти доктор хонорис каузите, за да ти кажа що за университет си. Сега, помнете ми думата, предстои окаузистяването на самия Боко.
Няма начин премиерът ни да не стане доктор хонорис кауза. Аз даже предполагам, че първом нему са предложили, ала той се е уплашил да не го подиграват, затуй е изтикал напред приятеля си Ицо Мамата, за да провери почвата. Е, нищичко не се случи. Тъй че нищо не пречи съвсем скоро и Боко да стане доктор хонорис кауза. Само се чудя как още Митю Очите не е станал поне доцент? Но в този, с извинение, „университет“, всичко е възможно.
Виц на седмицата Откакто Христо Стоичков е станал доктор на науките, учените се поздравляват с „Алма ти матерна“... и отговарят „Хонорис ти на каузата“!
