Булдозери разрушиха праисторическа могила


Булдозери разрушиха праисторическа могила
Археологът Милен Камарев показва останките от средновековната църква в праисторическото селище край Седлари след вандалската акция на булдозерите
18 Ноември 2011, Петък


Сигнал за интервенция върху паметник на културата в момчилградското село Седлари е подаден в полицейското


Автор: Златина Стоянова

управление в Момчилград в началото на седмицата, а в следващите дни вървяха разпити на заподозрени. По данни на тъжителя, който е от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), чрез земекопна машина са били унищожени горните археологически пластове на праисторическа селищна могила.

При извършения оглед от дежурна оперативна група от РУП-Момчилград е било установено, че не става дума за иманярско посегателство върху обекта. По първоначални данни фирми, извършващи изкопни дейности на пътя в района, най-вероятно са изравнявали терен за паркиране на техниката си и са засегнали паметника на културата. Полицаите продължават изясняването на случая.

Образувано е досъдебно производство за допуснато осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия, за което деяние се предвижда лишаване от свобода до 5 години и глоба от 2 хиляди до 10 хиляди лв. Това гласи официалната информация от полицейския пресцентър.
Истината обаче, видяна от „Десант”, беше потресаваща.

На мястото на могилата всъщност имаше един изравнен терен, по който личаха пресните следи от верижната машина. На отделни места се виждаха парчета от черната керамика – прословутия материал, от който древните предци са изработвали сечива на труда и мъниста за украшение на жените, и всичко от добиваното от залежите на полускъпоценни камъни, с които са известни Източните Родопи. Селището от праисторическо време, бастисано безвъзвратно от булдозерите, е уникално, твърдят археолозите.

Това е заради безпрецедентната техника на градежа с облицовъчни камъни пак от полускъпоценните ясписи и ахати, свързвани с хоросан – нещо, което не може да се види в Европа.
Жарин Величков, главен инспектор от НИНКН, е част от екипа, който извършва теренни огледи за предстоящото изграждане на газопровода, за който толкова гръмко тръби правителството.

Той забелязал разрушения археологически обект и освен полицията, информирал и Министерството на културата, откъдето веднага пристигнали инспектори. Те изготвили протокол с предписанието за незабавни и спешни археологически проучвания на уникалното праисторическо селище.

Не само според Величков, но и според дознателите, водещи разследването, виновни за унищожения паметник на културата са строителите, които прокопават трасето на втория участък от пътя за Маказа, предвиден да свърже България и Гърция със Северна Европа. „Този паметник е един от малкото подобни у нас, но тежките строителни машини са го унищожили завинаги. Поради вечната липса на пари екипът на проф. Ана Радунчева не успя да завърши проучванията, стартирали през 80-те години на ХХ век.

Могилата крие в себе си данни за бита на хората от неолита и халколита, подобни селища в Източните Родопи има само три”, посочи Величков. Той подчерта, че е невъзможно само поради глупост паметникът да е подложен на това варварство, тъй като е отбелязан във всички карти на строителите и инвеститорите. Сега обаче именно инвеститорът – агенция „Пътна инфраструктура”, ще трябва да заплати спасителните разкопки, които са неизбежни.

„Това е недвижима културна ценност от национално значение, такива са твърде малко на брой у нас. Това са селища, които хилядолетия са се изграждали като могили и са безценен източник на сведения за епохите на неолита и халколита. Булдозерът е отнесъл безвъзвратно всичко от медно-каменната епоха, до което от началото на 80-те г. екипът на професор Ани Радунчева се добра, нищо не може да бъде спасено”, със съжаление установява жестоката истина Величков.

Според него това са няколко хилядолетия, изгубени за науката и за туризма. Надеждата му е досъдебното производство да установи кои са извършителите. Той уточни, че години наред е убеждавал спецовете от АПИ проектът за новия международен път да се направи така, че да не засегне уникалния обект. Спасителните разкопки сега са неизбежни. Необходима е и денонощна охрана, за да се предотвратят иманярски набези.

Строителите са в паника и не знаят какво да кажат, но ще си признаят в полицията, уверен е Величков. Те са били принудени да спрат работа и са извикани на разпити.
В Източните Родопи са известни три неолитни селища –  разгроменото край Седларе, както и в градските центрове на Кърджали и Крумовград, поясни археологът Милен Камарев, който е част от екипа на проф. Радунчева. За тези в Кърджали и Крумовград няма надежда да бъдат проучени – властите години наред не дават шанс градските центрове да се разкопаят и оттам да се надникне в мистичните периоди на историята. 

Съвсем наблизо, пак покрай трасето за Маказа, е и праисторическото селище край  Върхари. Там все пак спасителни разкопки успяха да съхранят не по-малко уникалните работилници за оръдия на труда и женски бижута от полускъпоценните камъни, на които са богати Източните Родопи. Макет възстановка на такава работилница се съхранява в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Тъжното в цялата история на погрома е, че безобразията на урбанистичната епоха ликвидират безценните паметници на отминалите времена. А можеше там, край пътя за Гърция, туристите да спират, за да се поклонят пред средновековната църква и да затаят дъх пред бита на предците от медно-каменната епоха. А защо не и да запалят свещичка в скромен новопостроен параклис, пък после да пият едно кафе в някое кокетно крайпътно барче. Загуби историята, загуби и туризмът, заключи Жарин Величков.


Така е изглеждала преди унищоженията част от защитната стена на седларското праисторическо село Главен инспектор от НИНКН Жарин Величков се натъкнал на разрушенията по уникалния археологически обект и сигнализирал в полицията

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки