Шведският учен Карл Линей в книгата си Systema Naturae е описал 4 400 животински и 7 700 растителни видове.
Автор: Георги Чалдъков
Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през H. ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50 хиляди години – H. sаpiens (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек).
В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек. Човекът, който събужда заспалите или който ни държи будни, за да не заспиваме...
Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпрос на любов към знанието.
Не знам в други езици да има дума, съчетаваща емоцията и знанието, като нашата „любознание” – евристичните импулси, магията на Архимед навярно идва оттам. Просвещението, е мотото на будния човек – да изкристализира знанието в теб, да изразяваш мислите си, да си свободен. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш.
От цар Симеон Велики до днес – това са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата”. В древна Гърция слугата е водил детето на училище и оттам възниква думата педагог (гр. paidos – дете, ago – водя). И в корена на английската дума образование (education) има „водачество”. Тя произлиза от латинската educere – „да изведеш това, което го има”, т. е. да разкриеш способностите на ученика. Следователно учителите са „слуги” на учениците и студентите – и водачи, будители на нацията.
Благодарение на приоритетното инвестиране в образованието и науката, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея, сега – и Китай. През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: „Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим.
Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградят велика държава от една малка територия”. И това днес е реалност не само там, но и в Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония...
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? Затова в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирка и в зоологическата градина. Но все пак и ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например с една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова скулптура на Живко Живков.
Постулатът на професор Едуард Лоренц, че „размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас”, ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от „малки необходими промени” в началото. Затова трябва да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието си.
Тогава то ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – на много други места, където човек може наистина завинаги да се влюби в знанието. А това за една нация означава знаещи хора и възможности за избор на будни хора за депутати, министри, президенти, кметове...
