В страшните времена на големите родопски потурчвания след падането на България под османско робство едно от селата,
Автор: Диана Славчева
подложено на масово ислямизиране, е девинското Лясково. В последните години на ХV в., някъде около 1498 г., с пукването на пролетта 26 тамошни семейства стегнали малко багаж и посред нощ напуснали бащините си домове, за да избегнат насилственото приемане на чуждата религия на потисниците си – исляма.
Дни и нощи наред те се скитали по остатъци от стари римски пътища и едва забележими пътеки из родопските дебри, в търсене на ново място, където да се заселят. Така достигнали до местността Лювадиц, която им се видяла хем безопасна, хем плодородна – с просторни ниви, сочни пасища и студена вода.
И тъкмо успели след около две години да си стъпят на краката, дето се вика, да си вдигнат колиби и да си поразровят нивички, не щеш ли от близкото село Добралък не харесали тяхното съседство и лека полека ги принудили отново да се местят.
Уморени от скитане, те се установили в усойната и влажна местност Чамурьово, където условията за живот били нетърпими. Цели 17 години се мъчили в това студено и тъмно място, където река Луковица често прииждала и удавяла нивите им, докато накрая от Бачковския манастир им разрешили да се населят в Юртулука. Така някъде около 1517 г. най-сетне се установили трайно и положили основите на ново поселище.
Нарекли го Лясково – също като родното си място, откъдето били принудени да избягат под заплахата на турския ятаган и помохамеданчването. С познатите от бащината си мерия имена назовали и околните местности – Ливадите, Перковица, Черковището, Глухите камъни, Усоето, Синора, Вълкови ниви, Дълбок дол, Алака, Студена вода и т. н. Параклисите, които постепенно си вдигнали, също кръстили на светиите, които тачили в девинско Лясково. И фамилиите в двете села останали същите – Мереви, Павлови, Кушеви, Агушеви, Караджови...
Новото Лясково се разположило на 6 км отстояние от героичната „Асенова крепост” и само на 3 км източно от Яврово – родното място на големия български писател Николай Хайтов. В интерес на истината тук е имало поселища още в антични времена, когато тези земи са били обитавани от траките – от тяхното племе одриси.
Една от легендите, която е описал Николай Хайтов в селищните истории по страниците на своята книга „Миналото на Яврово, Девин и Манастир”, разказва за възникнал междуселски спор за гората Курията, разположена насред землищата на Яврово и Лясково, заради която на няколко пъти ставали сбивания.
При една такава разпра паднала жертва лясковенката Калина. Мястото на нейната нелепа смърт и до ден днешен се нарича Калин гроб. Хайтов разказва още, че при разширяването на мерата си, лясковци завладели доста хубави дъбови гори по южните склонове на близкия хълм Чернатица. Само че развъртели брадви и доста безмилостно изпосекли могъщите дървета, за да правят кюмюр.
Впрочем приготвянето на дървени въглища бил характерен за тях занаят и те често до освобождението от турско робство ходели на гурбетлък в Бургаско, за да си изкарват прехраната именно с този си майсторлък.
Тукашните лясковци така и не забравили откъде е коренът им. През 1971 г. се организирала земляческа среща между тях и девинското село със същото име, която по-нататък станала традиционна и сега се провежда почти всяка година. Едва ли можем да си представим вълнението на представителите на различни фамилии, които след толкова години откриват свои братовчеди и близки хора, в чиито вени тече същата кръв.
Макар и изповядащи мюсюлманската религия, техните роднини от девинско Лясково изповядат, че много добре знаят за българския си произход, тачат изконните си традиции и голяма част от тях дори продължават да носят българските си фамилии.
В интерес на истината девинските лясковчани при приемането на мохамеданството са запазили езика си, нравите, бита и обичаите, които са имали до този съдбовен за тях момент. И успяват да ги съхранят дори във времената, когато според Българо-турската спогодба през 1886 г. тяхното село остава в границите на Османската империя. От турско владичество населеното място се отървава едва през Балканската война...
Но да се върнем в асеновградско Лясково.
Драматичните моменти от неговото основаване и тежко минало вече са само спомен. За съжаление и многобройното му население – също. Днес от близо хилядата души, които е наброявало в началото на ХХ век, са останали тридесетина постоянни жители. Все повече къщни прагове обрастват с бурени и прозорците им остават тъмни вечер.
Селото обаче се оживява през лятото и през почивните дни. То е обект на засилен интерес от страна на туристите – както на родните, така и на чужденците.
Колкото и да е необичайно, една от атракциите му не е някоя стара къща, а един от неговите жители. Известен е като Актьора. Всъщност Елен Хасев става популярен с няколко минутното си участие в епизода „Хищникът” на сериала „На всеки километър”.
Там той – още дете, играе малкото козарче, което бива удушено от героя на Богомир Симеонов. Освирепелият бандит се нахвърля върху момчето, за да му вземе къшея хляб, който е седнало да похапне, докато пасе козите. В наши дни гонещата вече петдесетака филмова звезда разкарва с такси туристи от Асеновград до родното си село и приема гости в къщата си.
И макар да е доста странно, стаите, в които ги настанява, все още са окичени с миналогодишни коледни гирлянди и украса.
Дядо Трифон, който още държи потомствената си кръчма с близо 100-годишна история, също пази една черно-бяла снимка за спомен от времената, когато тук се е заснемала лентата на култовия сериал. На нея той е щракнат заедно с Григор Вачков, въплътил се в легендарния Митко Бомбата и разбира се, на нея присъства и малкото козарче.
Ако искате да видите как е изглеждала една българска кръчма в началото на миналия век, на всяка цена се отбийте в пивницата на дядо Трифон в центъра на селото. В нея времето буквално е спряло. Боядисаните с резедава блажна боя и почернелите от годините дървени рафтове зад покрития с балатум тезгях ще ви накарат да се почувствате като сред декори на филм от епохата на нямото кино.
Но и любителите на лукса и екзотиката също може да открият тук подходящо място за своята почивка. Над селото, на 900 метра надморска височина, те ще останат изненадани, но и със сигурност очаровани от уюта, който предлага вила „Диана” – хем модерно устроена, хем запазила автентичния родопски бит и дух. Собственикът й Асен Бойков предлага атрактивно караоке – подбрано лично от него.
Самият той композира песни и дори е автор на химна на побратимения с Асеновград руски град Стари Оскол. Независимо дали ще поседнете на откритата тераса, или ще предпочетете закрития ресторант, чиито стени са декорирани с препарирани трофеи, отстреляни лично от гостоприемния домакин, ще може да се поглезите с ястия от домашната родопска кухня – пататник, клин или станимъшки сърмички, както и много други специалитети, след които и екстравагантните авторски кулинарни хрумки на главния готвач.
Макар и цивилизовано на пръв поглед, в това райско кътче може да се насладите и на непосредствен досег с дивата природа. Наоколо изобилства от дивеч и не случайно в околността се развива и ловен туризъм.
Но не се надявайте да се върнете с пълна торба лешници от изобилстващите в близката гора лескови насаждения. Просто щъкащите на воля катерички, отдавна са ги обрали и отнесли в хралупите си. За туристите остава само удоволствието от вълнуващите преживявания и незабравимите спомени от чудните гледки на този прекрасен родопски край.
