В държавата на Бойко Борисов вече е възможно всичко, даже и немощни пенсионери да правят барикади.
Автор: Велизар Енчев - национален говорител на обединените пенсионерски съюзи
Нищо чудно това да се случи, ако правителството продължи гаврата с възрастните хора и наложи в парламента „Бюджет 2012“, който трета поредна година не планира увеличение на пенсиите.
На 30 септември лидерите на водещите пенсионерски организации дадоха пресконференция в БТА и поискаха незабавни разговори с управляващите. За да обсъдят възмутителния факт, че след август 2009 г. правителството погазва Кодекса за социално осигуряване и отказва да индексира пенсиите.
Ето имената на хората, подписали тази бунтовна декларация: Здравко Георгиев – председател на Съюз на пенсионерите към КТ „Подкрепа, Росица Петкова – председател на Съюз на пенсионерите към КНСБ, Цветан Минков – председател на „Съюз на пенсионерите 2004”, Трайчо Стойков и инж. Сашо Радев – съпредседатели на движение „Социална солидарност“.
В декларацията се искаха три неща, които в демократичните държави получават поне цивилизован отговор от институциите – преговори в Съвета за тристранно сътрудничество и срещи с премиера и финансовия министър.
Три седмици след пресконференцията нито съветът, нито Бойко Борисов, нито Симеон Дянков реагираха на декларацията и на десетките телефонни обаждания. Нещо повече – пресцентърът на Финансовото министерство безцеремонно затваряше телефоните след всяко наше позвъняване, демонстрирайки презрение към пенсионерските организации.
Вероятно за министър Дянков декларацията на пенсионерските синдикати е поредният гръм, който бързо ще отекне и още по-бързо ще се забрави. Както е ставало безброй пъти досега. Дали обаче пенсионерите отново ще преглътнат унижението?
Когато преди пет години започнахме протестите на пенсионерите – всеки четвъртък, на площад „Александър Невски“, малцина вярваха, че уличният гняв е способен да победи. Чудото се случи, след като през 2007 г. три хиляди пенсионери щурмуваха Народното събрание и Министерския съвет. Битката поведоха щурмовите отряди на пенсионерите, наречени „Социална солидарност“.
Седем месеца след началото на протестите, кабинетът на тройното правителство увеличи пенсиите. Тогава Сергей Станишев и Емилия Масларова ни иронизираха с дежурното обвинение, че многото водачи на пенсионерите се борели за лидерство и правителството не знае с кого да преговаря. Поучени от грешките си, лидерите на пенсионерските организации се обединиха и днес са като юмрук, способен да помете всяка власт.
Но само при едно условие – тяхната борба да е подкрепена от хиляди излезли на улиците граждани. Както това се случи през 2007-а и 2008-а. Всъщност това е големият проблем на пенсионерското движение – страхът и неверието на възрастните хора, че улицата е място за тяхната борба. Сега пенсионерите осъзнават тази революционна истина- в държава, управлявана от олигархията, уличната съпротива е неизбежна.
Пенсионерските ръководители подкрепят европейския комисар за бюджета и финансите Януш Левандовски, който предложи на Симеон Дянков да въведем данък върху банковите транзакции - в размер на 0,1 процента. Този проект, изготвен от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, предвижда част от приходите от банковия данък да влязат във фонд за увеличение на пенсиите в бедните държави.
В същото време пенсионерските организации държат данъкът да е за сметка на частните банки, а не на редовите клиенти и бизнеса, потърпевши от алчността на финансовите спекуланти и банковите картели.
Симеон Дянков не приема подобен данък, с което доказва, че е лоялен служител на Световната банка и Международния валутен фонд. На 23 октомври ще се проведе извънредна среща на европейските лидери, на която ще се обсъди този план. Ако България отново го отхвърли, ще можем да твърдим, че правителството на ГЕРБ служи не на своя народ, а на спекулативния финансов капитал.
След като правителството отказа да преговаря с пенсионерските водачи и така унизи 2 милиона пенсионери, ние отново започваме войната на улицата. На 14 октомври организирахме национален протест на площад „Александър Невски“. Призоваваме пенсионерите, които не са в състояние да пътуват до столицата, да провеждат протести всеки четвъртък, от 11 часа – пред сградите на областните управи или местните кметства.
В момента преговаряме с футболните фенове и очакваме тяхната подкрепа. Искаме децата да застанат зад благородната кауза, защото младите са длъжни да са солидарни със съдбата на своите майки и бащи. Ако пенсионерите и техните деца не излязат на масови демонстрации срещу социалния гнет, правителството отново ще ни победи и ще наложи бюджет, посичащ старите, болните и бедните.
Пенсионерските протести срещу „Бюджет 2012“ са не само отчаян зов за помощ, те бранят правата на всички почтени българи. Затова, повече от всякога, е нужен единен национален фронт срещу властващата мизерия и мутрите във властта.
