В последните години у нас зачестиха набезите на гръцки бракониери, които с тралове разорават морското ни дъно,
за да събират деликатесната бяла пясъчна мида. В южната ни съседка тя отдавна е рядкост в морската фауна и затова техните контрабандисти вече трайно се насочват към нашите прибойни зони.
По родното Южно Черноморие се срещат два вида от бялата пясъчна мида – донакс и венус галина. Донаксът, който най-често става обект на масово събиране, е много плодовит вид и обитава пясъка до самата брегова ивица. В Черно море се среща на дълбочина до 10-15 м. Иначе е разпространен и по Атлантическото крайбрежие на Европа (до Южна Норвегия на север), Средиземно, Егейско и Мраморно море. В отворен вид двете нежни мидени черупки, обагрени в лилави нюанси, наподобяват крилата на пеперуда и често биват наричани „морски пеперуди“.
В последно време тази мида започва да се среща все по-рядко. Тя е любимо лакомство и на хищния рапан, но за щастие успява да оцелее на лакомията му, благодарение на това, че представителите на този вид са много плодовити и бързорастящи.
От рапана донаксът може и да се спаси, но от гръцките вандали – кой знае. Изкушението е голямо – деликатесът зад граница се търгува за около 25 евро на килограм.
Мидата се пласира най-вече на черния пазар в Гърция и Италия, където с нейно участие се приготвят скъпи и изискани сосове за спагети и пици и се използва като съставка на много екзотични блюда.
У нас този морски дар е напълно непопулярен като кулинарно изкушение. Затова и нашето законодателство не забранява улова му – но с голи ръце, не и с тралове. Но пък без тези брутални инструменти едва ли може да се събере и едно кило за цял ден. Докато с тралове при по-голям късмет дневното насъбрано количество може да достигне до 200 килограма.
Според познавачи най-много от тези миди, които българите познават преди всичко от красивите им черупки, събирани лятно време по плажа, може да се срещнат около Приморско, Черноморец и Аркутино, но последният случай на бракониерство бе регистриран край Иракли.
По принцип е препоръчително мидите да не се консумират сурови. А по-големите и по-стари екземпляри не е желателно да се ядат и варени, тъй като може да се стигне до натравяне – ежегодно се регистрират десетки такива случаи по света. Не трябва да се приготвят и миди с пукната черупка или такива, които не са се отворили след сваряването им. Най-безопасно е да се набляга най-вече на маринованите морски деликатеси.
Впрочем не само бялата пясъчна мида е тера инкогнита за българската кулинария. Оказва се, че всяващите ужас и погнуса у къпещите се в морето медузи също са голям деликатес. Само че не и у нас. Но пък в Тайланд и Индонезия тя е евтино лакомство. Пържената медуза е деликатес и в Китай, където я приготвят много вкусно. Някои видове на тази морска твар са подходящи за осоляване и сушене.
Любопитно е и как японците приготвят калмарите. Докато европейските готвачи само ги измиват и обелват, японецът дълго време блъска осмоногата гадина в масата, за да стане месото й по-нежно. А след този своеобразен „масаж“ омаломощената морска животинка се вари 20 минути в зелен чай.
