От известно време в Република Македония вървят снимките на нов игрален филм с игривото заглавие „Трето полувреме“.
Автор: Добрин Славовски
Връзката му с футболната терминология е директна – става въпрос за мач между ФК „Левски“ (София) и ФК „Македония“ (Скопие) от Държавното първенство по футбол в Царство България, състоял се през 1942 г.
За футболните запалянковци не е изненада, че македонският тим между 1941 и 1944 г. редовно взима участие в шампионатите на обединената лига на нашата страна. През 42-ра той играе общо 4 пъти с „Левски“, като за последно двата отбора се изправят един срещу друг на финала на държавното първенство.
ФК „Македония“ – тогава част от българския спорт – губи двубоя. По това време техен треньор е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след като започва депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление.
В македонската филмова версия обаче нагло се спекулира със съдбата на еврейското население от тези земи. Сценарият представя българите като отявлени нацисти, които целят да убият треньора-евреин на македонския отбор. В сцените, пресъздаващи футболното дерби, зрителите от трибуните ожесточено скандират срещу „българската фашистка окупация“.
В кинолентата дори германците не са представени като фашисти, докато нашенците са „зверове-окупатори“. Кадрите внушават също, че концлагерът в Треблинка е бил едва ли не под контрола на българите!!!
Страстите покрай заснемането на „Трето полувреме“, чиято премиера се очаква догодина, се разгоряха дотолкова, че се стигна дотам македонската редакция на „Дойче веле“ да излезе с публикации, вменяващи вина на българския народ за Холокоста.
И цялото това безпардонно изопачаване на историческата истина, което представя българите като палачи, а не като спасители на евреите, се случва с безмълвната благословия на властимащите у нас, които по никакъв начин не реагират на това омаскаряване на нацията ни.
Хвърлянето на кал по нас от страна на западните ни съседи, не е някаква нова спортна дисциплина в задълбочаващата се в Македония политика на омраза към България. Не е новост и предателското мълчание на родните ни управляващи и дипломати по отношение на подобни очернящи ни прояви. Не е новина и обявяването на този игрален филм като „проект от национален интерес“ за македонската република.
Ще бъде вест обаче, ако в някое трето полувреме най-сетне българският отбор, който ни представя по родните и международните терени, вземе, че спре да си вкарва автоголове. И покаже червен картон на всеки, който се опитва да му подлага крак. Но за да доживеем това, не е достатъчно само премиерът ни да нахлузва от време на време шпайкове на краката си. Но и да се опита да навакса пропуснатото в часове по родолюбие...
