Пари има, няма кой да управлява


Пари има, няма кой да управлява
За да бъде пресечен международния път София – Свиленград, от децата се изискват доза кураж и бързи рефлекси
17 Октомври 2011, Понеделник


Животът  в малките населени места отдавна се е превърнал в изпитание за духа и търпението на хората.


Автор: Гергана Господинова

По ред причини – оскъдно ежедневие, граничещо с мизерия, безработица, никакви адекватни условия за бита.
Не по-различна е ситуацията в първомайското село Бяла река, което от години е изоставено от управляващите и от местната власт.

Жителите му вече не виждат бъдещето си тук, тъй като с каквото и да се захванат, търпят само загуби. Произведената от тях земеделска продукция се изкупува на смешни пари, които покриват едва наполовина разходите им. И ако преди години в селото са се обработвали 1000 дка зеленчук, сега вече са едва 20 дка. От Бяла река са произвеждали толкова царевица, колкото в днешно време има в цялата околия, негодуват хората.

„Казват, че пари няма. А пари има, но няма кой да ръководи. Ония, дето са горе, само правят пътища, магистрали и ленти режат”, ядосват се местните заради бездействието на държавата по отношение на загиващото родно земеделие.

Унищожени и разграбени са огромните напоителни съоръжения, които са облекчавали полската работа, и сега реколтата драстично намалява, защото няма как да се поливат посевите. Проблемите с водата правят бита в Бяла река изключително труден. Старата канализация често дава дефекти, а по неасфалтираните улици се леят зловонни течности.

Следствие на непрекъснатите аварии често във водопреносната мрежа попада и мръсна вода. Затова хората от години не пълнят чашите си от чешмата, заради  съмнителните качества на течащата от нея течност. Така, въпреки мизерните си пенсии, възрастните хора са принудени да отделят левчета и за минерална вода, защото не искат да рискуват здравето си.

Освен трагичното състояние на своята инфраструктура, Бяла река се оказва негостоприемна за жителите си и по други причини. През селото преминава международният път София – Свиленград, по който колите и огромните камиони „прелитат” с бясна скорост.

Малцина са шофьорите, които се съобразяват с ограниченията за населено място, а в тази обстановка живеещите тук все някак трябва да пресекат пътното платно. През годините са ставали не един и два инцидента с пострадали и загинали пешеходци.

И тъй като местното училище се намира съвсем близо до оживената пътна артерия,  на учениците се налага по два пъти дневно да минават от едната до другата й страна. Проблемът може да се реши с изграждането на светофарна уредба, която да регулира движението, но досега никой от местните властимащи не е предприел стъпки в тази насока.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки