Младият самоук художник Антон Димитров, нарисувал маслен портрет на премиера, търси купувач на картината. Неразораните ниви на заден фон показвали в какво състояние Бойко Борисов е поел държавата. Още не съвсем изсъхнало, платното бе домъкнато от неговия
17 Октомври 2011, Понеделник
Има една добра и една лоша новина. Добрата е, че министър-председателят Бойко Борисов отказа – засега! –
Автор: Анна Петрова
да стане почетен член на Съюза на българските художници. А лошата е, че двамата американски учени, получили тазгодишната Нобелова награда за икономика, не са Бойко Борисов и Симеон Дянков.
За Симеон Дянков е ясно – той идва от САЩ, но не е учен. Но защо е пренебрегнат Борисов, при положение че неотдавна в Чехия демонстрира, че знае и владее точно това, за което награждават американците.
А то е, че са разработили методи за намиране на отговори на въпроси за връзката между икономическата политика и различни макроикономически променливи като БВП, инфлация, заетост и инвестиции – или казано с думи прости – обяснили са защо би било добре западноевропейските държави да въведат български пенсии и заплати.
Но мълчи сърце – Бойко е невинен! За разлика от управата на Съюза на българските художници, която вкупом съгреши и вкупом кандидатства за заточение в Музея на социалистическото изкуство.
Товарищ Бойко, вы болшой ученый
Препратката към текста на знаменитата песен на Висоцки не е случайна. Трябва да си наистина мичуринска тиква-мутант, за да ти хрумне през ХХІ век да правиш един премиер и един министър почетни членове на СБХ заради това, че са си свършили работата – т.е решили са най-после дългогодишния спор за имота на столичната ул. „Шипка“ 6.
Това бе наистина засукан казус, доколкото теренът е на университета, а сградата – на художниците, но това е друга тема. На този етап и двете агнета са цели, само дето вълкът остана гладен.
Криво да седим – право да съдим: от цялата тази излагация с най-елегантен финт излезе Бойко Борисов, който отказа да приеме почетното звание. А това за пореден път показва, че има невероятен политически инстинкт, въпреки че е възпитаник на пожарникарския факултет на школата в Симеоново.
Но... Вежди Рашидов се изложи здраво. Първо – след като стана ясно, че именно той се е обаждал многократно на шефа на СБХ, за да настоява за удостояването с почетно членство на себе си и премиера. Второ – сравнявайки Бойко Борисов с Пикасо и Гоген, при които талантът избуял след 40-та им година – сиреч не е късно и рисуваческият гений на Борисов да се развие след 51-та му година.
По повод „наколенката“ на УС на СБХ, председателят на контролния съвет на творческата организация проф. Велислав Минеков не се сдържа да коментира така: „Историята на СБХ, дори и в най-трудни за самочувствието ни времена, не познава подобен парадокс и падение. Нашият съюз трябва и може да съществува без партийно-политическа вярност, без „подкрепата” на временни „герои” и без помилуйката на съмнително обожествени гении“.
Всъщност що се отнася до падението – уважаваният професор не е съвсем прав. Неговият баща Величко Минеков е автор на първата скулптура на Тодор Живков, поставена още приживе на диктатора в родния му Правец. А множеството статуи и бюстове на Живков – част от които вече са в Музея на социалистическото изкуство – недвусмислено доказват, че в годините на култа към личността мнозина български творци са се препитавали и правили кариера именно с овековечаване на героите на този култ у нас и по света.
Но каква е ползата от обожествяването на Б. Б.? О, тя е неоспорима и е същата, като ползата от обожествяването на Сталин в СССР или на Георги Димитров и Тодор Живков у нас.
Всеки култ прави жалък не само идола, но и идолопоклонниците.
В момента това с пълна сила се отнася както за чиновници като министъра на културата и ръководството на СБХ, така и за главните редактор(к)и на всички онези медии, които, по сполучливото сравнение на един колега, изпитват оргазъм при всяко споменаване на името на Бойко.
Тези, които обожествяват ходещия по земята с футболни обувки премиер, са наистина смешни и жалки.
Другите, които макар и министри, ръчкат земята с кирки и мотики, за да му доставят удоволствието от поредната първа копка, също са смешни и жалки.
Третите – съпартийци, състуденти по линия на МВР, съотборници – предлагащи услугите си като потомствени слуги с надеждата да бъдат възнаградени за заслуги – са просто блюдолизци. Или може би чакали, защото не отказват и мърша.
Да им благодарим за шоуто! Някой ден сами ще разберат, че за височеството те са просто консуматив – неодушевен предмет, който не става дори за шут.
Почетните Му титли и дрънкулки
Без да претендираме за изчерпателност, ще се опитаме да изредим някои от титлите на загърбилия почетното членство в Съюза на българските художници премиер.
Той вече е: почетен граждани на сръбския Босилеград и кандидат почетен гражданин на Перник; почетен член на Планинската спасителна служба (и собственик на работно яке на ПСС); носител на почетните знаци на медицинските университети в София и Варна; почетен член на Българското водородно дружество, носител на почетния знак „Стефан Стамболов“ – отличие за държавност и лидерство, учредено от едноименния Институт по теория и практика на лидерството;
носител на почетен плакет от ръководството на Европейския политехнически университет в Перник, горд притежател на почетния знак на Българския зъболекарски съюз, собственик на почетния знак на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) „за проявена съпричастност към проблемите на УНСС и тяхното решаване”; почетен капитан на българския волейболен тим, почетен член на настоятелството на Българската православна община в Рим, почетен председател на организацията „Общини на нациите за мир”.
