Преди 145 години Кримската война (1853-1856) принудила изостаналата Турска империя да помисли за модернизацията на комуникациите си.
Автор: Огнян Стамболиев
Затова тъкмо по туй време е замислено строителството на цяла железопътна мрежа на Балканите. В тази връзка се предвиждало прокарване на линии по следните направления: Цариград – Белград, Одрин – Провадия и Русе – Варна. Австрийците искали линията да се строи от Цариград до Белово, но надделели англичаните, които винаги са имали по-силно влияние върху Високата порта.
Така се решило, а по-късно и потвърдило чрез султански ферман, построяването на жп трасето Русе – Варна. Отново се намесили англичаните, които отстранили българските предприемачи Стефан Богороди и Димитър Гешов от проекта и той бил даден на лондонската фирма на братята Хенри и Тревър Бъркли с концесия за цели 99 години.
На 1 октомври 1863 г. е подписан договорът, на 21 май на следващата година е направена първата копка и работата започнала с пълна пара. Началото на строежа е поставено едновременно на двете крайни гари. Към края на август 1865 г. са положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна.
При изграждането на линията са използвани по два малки белгийски локомотива в двете части на линията и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническият персонал и наблюдаващите строежа турци са прехвърляни с коне.
Едновременно се строели и приемните сгради на двете крайни централни гари и спирките по трасето. За съжаление в тази суетня турците безжалостно рушели останките от двете ни стари столици Плиска и Преслав, за да бъдат използвани като строителен материал камъните от тях за мостовете и кантоните. Както казвал народът: „Откъдето мине турски крак, трева не никне!”.
Точно преди 145 години, на 26 октомври 1866 г. е тържествено открита първата железопътна линия в България.
Намеренията първоначално били тя да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили за осъществяването на тази идея.
По-късно линията е включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците са прехвърляни с парен кораб, от Варна до Цариград – с кораб на австрийската компания „Лойд”. Между 1883 и 1885 г. оттук минава и прочутият „Ориент експрес”, който се движи през Русе и сега.
По времето на откриването си линията е дълга 224 км и освен двете крайни гари, по нея има и осем спирки: Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав. В Русе, Каспичан и Варна са открити и локомотивни депа.
Мостовете по трасето отначало са дървени, а по-късно и каменни. Семафорите също са били от дърво, а след това от метал. Връзката между гарите се осъществявала с френските телеграфни апарати „Кадран”, а по-късно и с прочутия „Морз”.
За пътуванията по линията са поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър, които в това време са последна дума на техниката. Първите вагони имали 3 класи, били дълги по осем метра и разполагали с четири купета. Те се осветявали от газени лампи.
За султан Абдул Азис бил изработен специален триосен вагон, луксозно обзаведен, който по-късно използвали княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд. Султанско-царският влак днес може да се види отлично запазен в открития през 60-те години в Русе първи и единствен у нас Национален музей на транспорта.
През годините
8 октомври 927 г. — Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (дн. Силистра)
8 октомври 1958 г. — Умира детският писател и преводач Ран Босилек
9 октомври 1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква
9 октомври — Световен ден на пощата
10 октомври — Ден на Европа и световен ден срещу смъртното наказание
13 октомври 1919 г. — Антантата установява протекторат в Беломорска Тракия след края на Първата световна война
13 октомври 1907 г. — Роден е българският философ и социолог Иван Хаджийски
