Когато истината е по-красива от легендата


Когато истината е по-красива от легендата
Митрополит Андрей Велички
12 Октомври 2011, Сряда


Двадесет и две години около името на американския и австралийски архимандрид Андрей Велички се разказват легенди.


Автор: Борис Цветанов

В основата им лежи Петър Япов, участник в последния сериозен опит за съпротива срещу Тодор Живков – така известния случай „Генерал Иван Хариев”. За него в досието на ДС, разследвала опита за преврат, пише: „безпартиен писател и радетел за защита на българската национална идея и независимост”.

Освен в дузина романи, в които дава воля на фантазията си по отношение на Никола Гешев, Япов създава легенда и за дядо Андрей, от която армия от графомани, преписващи се един друг, продължават да доят.

И днес имаме един образ невъзможен: дядо Андрей – душеприказчик на Сталин; приятел на Рузвелт, тайна връзка чрез специален самолет между него и Адолф Хитлер; душеприказчик и на Фюрера, който седи при него с часове по бели гащи, води го на театри и опери; организатор на бягството на Гешев в САЩ и изнасяне безценния му архив; изнасяне в САЩ архива на видни дейци на ВМРО и т.н., и т.н.

През 1972 г. демоничната ДС организира отвличането на дядо Андрей от Ню Йорк със съдействието на консула ни в града Стойко Иванов, който открадва и дневниците на митрополията – два кашона, доставени франко рестото на „Ангел Кънчев” 4, в тайна квартира на ДС, скрита под фирма на Дружество за приятели на природата.

Някой си Пламен Симов, който във въображението си е българският Джеймс Бонд и пред който и бивши царски, и тогавашни ДС шпиони масово се изповядват, допълва Япов с басните за девет обемисти куфара архиви, които краде българската ДС (даже Ян Флеминг не е товарил супермена си с подобен свръхбагаж) от Ню Йорк.

А понеже това не е кой знае какво, урежда и среща на митрополита с Тодор Живков и, разбира се, с Людмила, на които дава чек за 100 000 долара (смешна сума, но да не му придиряме на П. С.), а Живков ги пуска в бездънния си джоб. Небивалиците продължават с един широк колан с вградени в него скъпоценни камъни, който отмъква дипломатът шпионин Богомил Герасимов; а деветте куфара с архиви ги иска Юрий Андропов, но Квазимодо, както нарича Милко Балев

Людмила, му тегли един шут и ги продава за 5 милиона долара на тайнствената фондация „Карнеги”, като пръст в цялата тая шашма имат също обичайните заподозрени Живко Попов и Емил Александров.

Я да се върнем към Петър Япов, защото е по-скромен: в отвлечените от митрополията архиви се оказало, че липсват най-важните документи на Никола Гешев, на когото прочее изповедник, то се знае, е дядо Андрей.

В митрополията отвръщат на удара като отнасят всичко оцеляло право в ЦРУ, там плясват ръце и се прегръщат и започва големият погром на български и съветски шпиони. А икономката на митрополита Калина Михайловска, роднина на Стоян Михайловски, пише мемоари и ги дарява на писателя...

Е, погледнато от някакъв ъгъл – красиво, нали! Само дето всичко е лъжа... Легендата просто бледнее пред истината.
А тя е, че митрополит Андрей Велички е български разузнавач със светско име Стоян Петков.

Роден е в Ботевградско преди 125 години, завършил е Духовна семинария, след това история, следвал е в Московската семинария, работи във вероизповедъчния отдел на Външното ни министерство.

Духовното си име Андрей приема през 1928 г., а на следващата година е ръкоположен за епископ ...

В началото на тридесетте години на миналия век към него проявява интерес началникът на отдел Б в Дирекцията на полицията Андрей Праматаров. Той няма славата на Никола Гешев по една проста причина – отдел Б не се занимава с дейността на съветското разузнаване и комунистите.

Отдел Б води забранената от Ньойския договор наша разузнавателна дейност в чужбина и контраразузнаване на дейността на чуждите шпиони у нас – всички останали, освен на СССР. Благодарение на Праматаров през 1940 г. за българското контраразузнаване не остават тайни за най-важното гнездо на шпиони в България – английската легация на „Фердинанд” 69.

Прехвалената „Сикрет сървиз” губи с нокаут – смята за свой човек журналиста Стефан Янчулев, но той е агент на Праматаров. Друг агент е Юрий Генов, също журналист, стигнал до кревата на стенографката на легацията Елена Окслей. В леглото пък на дъщерята на самия посланик Ана Рендел се вмъква „студентът Петър”, също агент на отдел Б. Класически успех на Праматаров е прокопаването на тунел под улица „Фердинанд”, водещ право в гаража на легацията, а от там – в кабинета на един от най-ценните резиденти на „Сикрет сървиз” – Владимир Гриневич.

Като връх на всичко агент, само че този път на Никола Гешев, е Сийка Славова, прислужничка в апартамента на „Аксаков” 18, в който се е настанил най-активният и способен английски разузнавач, аташе по печата, приятел на Ян Флеминг и един от прототипите на Джеймс Бонд – Норман Дейвис.

По искане на Праматаров митрополит Андрей, викарий на Варненския и Преславски митрополит, започва да работи за българското разузнаване в Турция.

Сега да видим какво казва за него докторът на историческите науки Добри Желев –  сериозен биограф на Никола Гешев, години наред работил в Гранични войски, човек с интересна съдба, изпадал в немилост по време на социализма, свързан с близко приятелство с папа Йоан Павел ІІ. „По време на Втората световна война дядо Андрей информира своевременно за всичко, което върши турското правителство и какво мисли да прави...”

През 1963 година Добри Желев води четиричасов поверителен разговор с Андрей Праматаров, чиято съдба също е доста любопитна. След Девети септември е арестуван в Пехчево, Македония, с помощта на съветския разузнавач Мирчо Кикиридков, иначе офицер от българското военно разузнаване.

По настояване на съветското разузнаване осъденият на смърт началник на отдел Б не е разстрелян. Стига се дори опитът му на разузнавач да бъде използван, като години наред Праматаров изнася лекции в школата в Симеоново. На този разговор, проведен малко преди смъртта на Праматаров от рак, вербовчикът на дядо Андрей му съобщава, че след Девети Андрей Велички, вече американски, а по-късно и австралийски митрополит, приема да работи за България.

„Готов съм да изпълня всякаква задача – казва митрополитът, – колкото и трудна да е, но поставям едно условие: когато трябва да напусна този свят, да бъда върнат в България и да умра под родно небе...” Праматаров вече е обещал: „Заклевам ти се, че това твое желание ще бъде изпълнено, каквото и да струва”. В Първо главно управление – новото външно разузнаване, препотвърждават това обещание.

Главата на Българската православна църква в САЩ и Австралия, както преди края на Втората световна война, когато наистина бил близък дори с Рузвелт, продължава години наред да служи на българското разузнаване. Събираната от него и предавана информация е безценна и може би някога ще може да се научи нещо повече, но в разузнаването нищо не е сигурно, а всяка истина, за която се заговори, е предпоследна.

„Има неща, които имам нужда да разкажа на някого – споделя откровено Праматаров пред Добри Желев. – Нека този човек бъдеш ти”.

Години наред Добри Желев проучва архиви (според него от 800 архивни единици, които той проучвал за Никола Гешев в началото на седемдесетте години, двадесет години по-късно стотици от тях липсвали), разговарял с наши разузнавачи и ето истината за дядо Андрей Велички.

„През юни 1972 година той се обажда в българското посолство в САЩ по телефона, даден му за връзка. Казва: „Чувствувам се много зле. Много моля, предайте където трябва, който трябва да изпълни обещанието, дадено пред мен”. Сигналът стига право до началника на Първо главно управление по това време генерал Димитър Кьосев.

На 20 юни митрополит Велички е качен в самолет и върнат в България. Веднага е настанен в Правителствената болница. Установява се рак. Петнадесет дни по-късно напуска земния живот.

Далече от митология. Но красиво, нали...



Андрей Праматаров Дядо Андрей бракосъчетава Симеон Втори и доня Маргарита в православния храм „Св. Варвара“ във Вевей, Швейцария

В категории: Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Ртц
07.05.2018 04:16:46
1
0
Еба си мамата!
1
Радосвет
11.07.2017 11:10:15
0
1
Здравейте, благодаря за информацияата, моля Ви да ми кажете дали е жив г-н Петър Япов, писател-историк???
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки