Вълшебен камък от Родопите стана минерал на ХХ век
Невзрачният клиноптилолит засенчва лъскавите си събратя и ефектни кристали със своите вълшебни свойства
11 Октомври 2011, Вторник
Родопите са планина, прочута не само със своите неповторими каба гайди и легенди за Орфей, но и с безценните богатства,
Автор: Яна Славянска
които къта в недрата си. Сред тях се нарежда и един не много популярен минерал, който тези дни бе осветен от прожекторите на медийния интерес и преживя славата едва ли не на холивудска звезда.
Името му е доста завъртяно и бая усуква езика, докато се произнесе – клиноптилолит. Изобщо не се опитвайте да го кажете, ако имате проблеми с артикулацията на „л“. За по-лесно, може да се използва другото му название, с което е известен – зеолит. Иначе „изпотяващото“ изричащите го име произлиза от съчетаването на цели три гръцки думи – „клино“ (клин), „птило“ (перо) и „литос“ (камък).
Та туй чудо на природата се оказа, че притежава невероятни свойства, които станаха причина той да бъде обявен за минерал на ХХ век.
Клиноптилолитът се получава от съединението на силиция с кислорода, което му придава безценни лечебни способности. Впрочем формулата за химическото съединение на тези два най-разпространени елемента в земната природа може да бъде открита още в древноегипетските папируси, намерени в района на Луксор.
И още нещо любопитно – този минерал е бил едно от основните лечебни средства на прочутия таджикски лекар и философ Авицена. Много известен е и капиталният труд на ученика на Платон Теофраст, наречен „За камъните“.
Впрочем тези представители на неживата природа не стават само за употреба в строителството или за трошене на орехи, нито пък за изработване на красиви бижута. Минералите могат да имат и друго полезно приложение.
Така например граничещите с нечувани вълшебства качества на клиноптилолита го превръщат почти в панацея за всякакви болежки и сърбежи. Той успява да регулира нивото на калий и натрий в организма, като така сколасва да докара кръвното налягане до нормални стойности.
Специалисти, занимаващи се с литотерапия (лечение с минерали), изтъкват, че невзрачният камък може да подобри перисталтиката на червата и съня, да регулира водния баланс и да повлияе благоприятно при язва, гастрити, колити, проблеми на сърдечно съдовата и нервната система, също и при бъбречни болести.
Спокойно! За целта не е нужно да си строшим зъбите в опити да го сдъвчем или погълнем стрит на прах например. Достатъчно е просто да йонизираме с него водата, която пием и през нощта тя ще си свърши работата с регулиране на процесите в организма ни.
За съжаление у нас с минералотерапия се занимават само Гергана и Иван Митеви, които дори са написали книги за това, сред които и енциклопедия на лечебните минерали. Най-новото им заглавие е „100 процента здраве с вода и кристали“.
Тези дни те споделиха пред медиите, че е много трудно да се попадне на чиста ядка от минерала, въпреки че Родопите изобилстват от негови находища. В повечето случаи обаче клиноптилолитът се открива замърсен с манган, стронций и прочее химически елементи, които никак не са полезни за организма.
Най-голямата болка на семейството-литотерапевти е, че в България няма подготвени хора, които да използват за лечение уникалните целебни свойства на минералите. А на практика почти за всяка болка може да се намери такъв лек, изкопан от гърдите на земята. При това резултатите са невероятни, странични явления няма, а и противопоказания също.
Въпреки че живеем в епоха на зашеметяващ технологичен прогрес, все по-често се убеждаваме в мъдростта на нашите предци, които през целия си многовековен опит са поддържали тясна връзка с природата, от която са черпили жизнена сила и енергия. За разлика от нас, съвременните хора, които посягаме към майката земя, само за да забием поредната сонда в недрата и да измъкнем от там това, което се котира на световните пазари – злато, нефт, газ...
Но ако се научим да живеем в мир и хармония с природата, тя може да ни се отплати и с други ценни дарове.