Повече изборни секции в Турция, по-малко в останалия свят
11 Октомври 2011, Вторник
Прецакаха българите, живеещи в чужбина. Изборно. Но и избирателно.
Автор: Диана Славчева
Новият Изборен кодекс премахна възможността зад граница да се откриват избирателни секции по преценка на посланиците, а вместо това разпореди туй да става срещу съответен брой подадени заявления от желаещи да гласуват – минимум 20 в дипломатическите и консулските представителства и поне по 100 извън тях.
Плодовете от това решение вече узряха и нашите сънародници сега ще трябва да преглъщат горчивия резултат. А той е, че на много места, където от години живеещите в странство българи са гласували, сега няма да бъдат разкрити избирателни секции.
Както това ще стане в Марсилия например, където на последните избори през 2009 г. своя вот пуснаха близо 400 души, а на тези – поради няколко недостигащи заявления, там няма да поставят избирателни урни. За това алармираха с свое комюнике членове на временните обществени съвети на българите в чужбина, което родните печатни и електронни медии подминаха с пълно пренебрежение, без да му дадат гласност.
В същото време десетки хиляди граждани на Турция, притежаващи и българска лична карта, ще могат да пуснат гласа си – да си го кажем направо – за указаната им кандидатпрезидентска двойка в разкритите на територията на южната ни съседка почти двойно повече от досегашните изборни пунктове (виж таблицата). Нещо повече.
Разглеждайки списъка с адресите на избирателните секции в различните населени места в чужбина, установихме, че на практика в Турция има обявени цели 41 адреса на сокаци и махали, където ще има пунктове за гласуване.
Иначе градовете наистина са само 24, но в третия по големина турски град Измир например ще има 8 секции на различни места, в Чорлу те са 6, по 3 – в Истанбул и Бурса и т. н. Да не отваряме дума, че няма никакъв проблем, след като гласуват у нас, стотици гласоподаватели да се юрнат на екскурзии до Одрин и Бурса и да повторят вота си там, като се впишат допълнително в списъците на СИК.
Но пък в населените преимуществено с българи Западни покрайнини изобщо няма да има избирателни секции, каквито традиционно се откриват в Босилеград и Цариброд (или още Димитровград, както се води в Сърбия). Нашенци ще трябва да изминат 400 километра само в едната посока, за да пуснат бюлетината си в Белград.
От Външното ни министерство обясниха тези дни на редовния си брифинг, че видите ли още не са получили потвърждение за тези два града в западната ни съседка от сръбска страна, както и за канадския град Монреал, за където също има много заявления за гласуване.
Туй било въпрос на време просто и ако тамошните власти кандисат, от МВнР тутакси щели да отворят секции.
То хубаво, ама времето си лети и както казваше един известен бургаски музикант – „страхотно завива в нощта“. В случая сме стигнали току до завоя преди изборите, та за кога тепърва дипломатите ни смятат, че ще се ползват от кредит на време не е ясно.
Та така с горчивите плодове на новия Изборен кодекс. Още преди да ги оберем напълно е ясно, че те доста ще има да ни пресядат – при това дълго време след 23 октомври. Но кошниците вече са нарамени и връщане няма. Язък!
