Труден и дълъг път извървя идеята за създаване на общ пазар, обхващаш преобладаващото постсъветско пространство,
Автор: Валентин Фъртунов
но първите решаващи крачки са вече факт – Митническият съюз работи, а от Нова година влиза в действие и Единното икономическо пространство на Русия, Беларус и Казахстан. Към тях почти сигурно през следващата година ще се присъединят и Киргизия, и Таджикистан. От първоначалната голяма четворка, отпадна Украйна.
Справка: Настоящият договор за създаването на Митническия съюз бе подписан на 6 октомври 2007 г. в Душанбе. Само през 2009 г. правителствата на държавите участнички подписаха около 40 международни договора, които поставиха основите на Митническия съюз.
От 1 юли 2010 г. новият Митнически кодекс започна да се прилага в отношенията между Русия и Казахстан, а от 6 юли с.г. се включи и Беларус.
По експертни оценки, създаването на Митническия съюз ще позволи на страните участнички сериозно стимулиране на икономическото развитие, давайки допълнително 15% увеличение на техния БВП към 2015 г.
На Украйна, с която икономическите отношения след 2004 г. силно пострадаха, също бе предложено да влезе в съюза, но украинското правителство отклони предложението.
Към 1 април 2011 г. на границата между Русия и Беларус бе отменен транспортният контрол, а от 1 юли 2011 г. на границите между трите държави бе отменен и митническият контрол и съответно пренесен единствено на външните граници на Митническия съюз.
След като президентите на Киргизия и Таджикистан заявиха още през 2010 г., че изучават възможностите за включване в Митническия съюз, на 8 август 2011 г. Киргизия официално заяви, че се включва в съюза.
Интересното е, че страни като Сирия, Нова Зеландия и Виетнам вече заявиха желанието си да сключат съглашения за свободна търговия с Митническия съюз.
По същество, това развитие бе постигнато в рамките на създадената още през 2000 г. Евразийска икономическа организация, която пък на свой ред се роди от първоначално създадения по идея на казахския президент Назарбаев Митнически съюз между Русия, Казахстан, Беларус и Киргизия през 1995 г. В организацията в различно време членуваха или все още членуват или са наблюдатели и ред други постсъветски републики. Единствено Узбекистан я напусна през 2008 г.
Националният подем в постсъветската епоха, силните антируски внушения отвън – основно от САЩ, а донякъде и от ЕС, както и силните процеси на ислямизация в някои от страните пречеха и задържаха процеса в продължение на повече от десетилетие.
2011 година обаче, стана повратна точка в развитието на идеята с практическото стартиране на Митническия съюз.
Въвеждането на Единното икономическо пространство от 1 януари 2012 г., както и включването на Киргизия и Таджикистан в схемата без съмнение ще придаде ускорение на интеграцията и е въпрос на няколко години числото на включилите се в новия икономически съюз бивши съветски републики рязко да нарасне.
Тук ви предлагаме част от едноименната статия на Владимир Путин, поместена във в. „Известия” – фрагментът, в който бъдещият руски президент и настоящ министър-председател разсъждава за вече планирания Евразийски икономически съюз.
Владимир Путин: Новият интеграционен проект за Евразия – бъдеще, което се ражда днес
Изграждането на Митническия съюз и Единното икономическо пространство поставя основа за формиране в перспектива на Евразийски икономически съюз. Едновременно с това ще върви и разширяването на кръга от участници в Митническия съюз и Единното икономическо пространство чрез пълноценното включване на Киргизия и Таджикистан.
Ние няма да спрем дотук и си поставяме амбициозната задача: да излезем на следващото още по-високо равнище на интеграция – Евразийския съюз.
Как ни изглеждат перспективите и контурите на този проект?
Първо, не става дума за това, в един или друг вид да възстановим СССР. Наивно би било да се опитваме да реставрираме или копираме онова, което е останало в миналото, но тясната интеграция, поставена върху нова ценностна, политическа, икономическа основа – това е повеля на времето.
Ние предлагаме модел на мощно наднационално обединение, способно да се превърне в един от полюсите на съвременния свят и при това да играе ролята на ефективна „връзка” между Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион. Включително, това означава, че на базата на Митническия съюз и Единното икономическо пространство е необходимо да се премине към по-тясна координация на икономическата и валутна политика, да се създаде пълноценен икономически съюз.
Съвместяването на природни ресурси, капитали, силен човешки потенциал ще позволи на Евразийския съюз да бъде конкурентоспособен в индустриалната и технологична надпревара, в съревнованието за инвеститори, за създаването на нови работни места и водещи производства.
Второ, Евразийският съюз ще послужи за един вид център за по-нататъшни интеграционни процеси. Тоест, ще се формира чрез постепенното сливане на съществуващите структури – Митнически съюз и Единно икономическо пространство.
Трето, би било грешка да се противопоставят Евразийския съюз и ОНД. Всяка от тези структури има свое място и своя роля в постсъветското пространство. Русия съвместно с партньорите си има намерение активно да работи върху усъвършенстването на институциите на ОНД, върху насищането им с практически дневен ред...
Четвърто, Евразийският съюз е отворен проект. Ние ще приветстваме присъединяването и на други партньори към него и преди всичко страните от ОНД. При това нямаме намерение да караме никого да бърза или да го подтикваме. Е, това трябва да е суверенно решение на държавите, продиктувано от собствените им дългосрочни национални интереси.
Тук искам да засегна една доста важна според мен тема. Някои наши съседи обясняват нежеланието си да участват в предложените интеграционни проекти в постсъветското пространство с това, че това противоречи на техния европейски избор. Считам, че това е лъжлив кръстопът.
Ние нямаме намерение от никого да се разграничаваме и на никого да противостоим. Евразийският съюз ще се изгражда върху универсалните интеграционни принципи, като неотделима част от Голяма Европа, обединена от единните ценности на свободата, демокрацията и пазарните закони.
Още през 2003 година Русия и ЕС се договориха за формирането на общо икономическо пространство, за координация на правилата за икономическа дейност без да се създават наднационални структури. В развитието на тази идея ние предложихме на европейците заедно да помислим за създаването на хармонична общност от икономики от Лисабон до Владивосток, за зона за свободна търговия и дори за още по-развити форми на интеграция.
За формирането на съгласувана политика в сферата на промишлеността, технологиите, енергетиката, образованието и науката. И накрая за свалянето на визовите бариери. Тези предложения не увиснаха във въздуха – те детайлно се обсъждат от европейските ни колеги.
Сега участник в диалога с ЕС ще стане Митническият, а впоследствие и Евразийският съюз. По този начин членството в Евразийския съюз, освен преките икономически изгоди ще позволи на всеки от участниците по-бързо и от по-силните позиции да се интегрира в Европа.
