Първата свобода, която така наричаната демокрация донесе у нас, бе свобода на словото на... плагиаторите.
Автор: Борис Цветанов
Кражбата на чужди авторски текстове по нашите земи достигна размери, каквито няма в никоя друга страна. Плагиатството стана толкова нормално явление, че би било чудо, ако един ден българската преса осъмне без нещо преписано. Битката с това явление е без никаква перспектива, защото, както казва един приятел – погледнато нормално, всичко е формално, погледнато формално, всичко е нормално.
Ние не си въобразяваме, че ще сложим клеймо на прогресиращата интелектуална кражба. Но ще си позволим да не премълчим един драстичен случай на дългогодишно плагиатство от страна на някоя си Татяна Мачковска, която според карето на вестник „Седмичен труд“ е редакторка там. Дали става дума за плагиатство, читателю, съди сам:
Вестник „Десант“, 29 април 2011 година. Заглавие: „Как бе предотвратена една война с Турция“.
Вестник „Седмичен труд“, 28 септември 2011 година. Отпратка от
Първа страница: „Никола Гешев спрял война с Турция“, Подзаглавие на публикация: „Тайна операция на суперполицая спира война с Турция“.
И ако читателят си мисли, че Т.М. се е постарала да вложи собствени усилия да преразкаже текст, излязъл в „Десант“, на който аз съм автор, много се лъже. Що пък да се затруднява!
Карам напосоки:
„В София започва операция по дезинформация на турската агентура“ („Десант“).
„В София започва операция по дезинформация на турската агентура“ („Седмичен труд“).
„...изгонен преди година преди това от страната за шпионаж, но се върнал с дипломатически паспорт“ („Десант“).
„...изгонен веднаж за шпионаж, върнал се като дипломат“ („Седмичен труд“).
„Третият, който трябва да разтревожи Москва, е Гено Цончев“ („Десант“).
„Третият, който трябва да разтревожи Москва, е Гено Цончев“ („Седмичен труд“).
И т.н., и т.н. Преписване без край.
Това не е всичко. Преписван съм стотици пъти, затова понякога поставям капани. Тъй като плагиаторите обикновено се оправдават, че са ползвали същите източници. Мижи да те лажем, но както и да е.
В конкретния случай няма източник, в който да се намери и намек дори, че д-р Александър Пеев е съобщил в Москва за готвена от Турция война. Позволих си да го напиша като капан за плагиатори. Радиограмите на д-р Пеев са достъпни, може да се провери.
При това д-р Пеев е арестуван много преди описаните в текста ми събития. Иначе Гешев е предупредил Москва, като е подхвърлил сведения на Елефтер Арнаудов, друг съветски разузнавач, съученик на единствената жена в живота на суперполицая – Веселина.
Тази операция под никаква форма не е описвана никъде другаде преди броя на „Десант“ от 29 април тази година.
Няма я в архиви, никой не знае за нея.
Освен един човек, за който тепърва има да разказвам и който познавах – българин, генерал от военното разузнаване на САЩ, приятел на Джон Кенеди, предупредил го за готвения атентат и кой стои зад атентата, след което е принуден да се укрива десетилетия.
Умря под българско небе, под чуждо име, далече от родното си място – Медковец, Ломско, където е бил роден през 1916 година. Той е известен като бригаден генерал Доналд Доналдсън, а истинското му име е Димитър Адамов Димитров. Толкова за източника ми, недостъпен по никакъв начин за крадливата сврака от гнездото „Седмичен труд“.
Когато излезе там изплагиатстваният ми материал, осведомих веднага Зоя Деянова, главен редактор на вестника. Тя не отговори нито на писмото ми в интернет, нито пък пожела да говори с мен по телефона. А би трябвало. Все пак, както я уведомих, въпросната Мачковска е плагиатствала десетилетия в този вестник, на който тя е главен редактор. Само от мен преписванията са цял легион.
Напосоки споменавам: „Стамболов гони чужд кореспондент" – вестник „Седмичен труд“, 15 юни 2011 година. Същият текст е печатан преди няколко години пак в „Седмичен труд“, но подписан с моето име. Не знам от каква амнезия трябва да страда крадлата, за да препише текст от друг автор, вече отпечатван в изданието, в което работи.
И за да не се заблуди читателят, че Мачковска изпитва някаква любов необяснима към моите текстове, ще спомена, че дамата не е придирчива.
Богдан Миланов, сътрудник от същото онова отдавна отминало време, когато за вестник „Седмичен труд“ външен автор не бе мръсна дума, е преписван много повече от мене.
Същата „журналистка“ директно е преписвала и от инкриминираната някога книга „Какво са дали българите на други народи“ на Стилиян Чилингиров. Настолно четиво й е „Големите български сензации“ от Росен Тахов, от което сигурно преписва и докато спи.
Последен пример е отпечатаното пак в броя от 28 септември „Лекарска грешка погребва Иванка Ботева“. То пък е откраднато от доста често срещания в печата Валентин Бояджиев. Изобщо – от когото й падне.
Сега разкривам и последната тайна на госпожа плагиаторката: в чекмеджетата си дамата е натрупала от времето, в което е имала сътрудници, огромен брой ръкописи, които не са виждали бял свят с имената на авторите си. Затова пък периодично се появяват сега в „Седмичен труд" с нейното име.
Но млъкни, сърце – както бе казал един поет, от който вероятно на Мачковска много й се ще да препише, ама няма как! Затова пък наивници на неопределена възраст като мене – дал Бог!
Уважаема г-жо Зоя Деянова,
Понеже проявявам разбиране към вашата изключително отговорна работа на главен редактор на в. „Седмичен труд“ и си давам сметка, че едва ли ви остава излишно време да четете писма от разни непознати на вас автори, нито пък смогвате да проверявате електронната си поща, ви пиша това открито писмо с надеждата то да стигне до вас. Закон за печата у нас няма – тъжен факт, от който години наред се възползват бездарни „журналисти“, за да се издържат с краден труд. Уродлив процес, който се превърна в епидемия с появата на уеб изданията. Учудвам се обаче, че в сериозно хартиено издание, при това с 16-годишна история, подобни кражби се поощряват и прикриват. Длъжна съм обаче да ви напомня, че в България за сметка на това съществува Закон за авторското право. Което в случая много лесно може да се докаже. Разчитам, че ще намерите начин да се извините на автора на „Десант“ Борис Цветанов по подобаващ начин, а преписвачката на чужди текстове Татяна Мачковска – да санкционирате. В противен случай ще си потърсим правата чрез съда.
Севдалина Пенева, главен редактор на вестник „Десант“
