Дропла е едно от най-подредените селища в Добруджа
05 Октомври 2011, Сряда
На няколко километра от главния път Добрич – Балчик е разположено китното добруджанско селце Дропла.
Автор: Пламен Николов
Отсечката, която води до населеното място, е в окаяно състояние – дупки като кратери са покрили асфалтовата настилка. Община Балчик е разработила проект за ремонтиране на пътя, но така и не се намерил кой да го финансира. Тук Бойко Борисов не е идвал да реже ленти.
Местните са готови да поканят премиера, който тези дни пак откри крупен обект – пречиствателна станция в Балчик. Но отново не се отби до Дропла Иначе щеше да разбере, че освен магистрали, в България трябва да има и пътища до по-малките населени места, за да не опустеят те напълно…
Вляво от това, което се нарича път, се вижда полуразрушена ограда и почти напълно съборена сграда. Това е останало от някогашното опитно поле на бившето ТКЗС. Картината обаче рязко се променя след като се влезе в селото.
То е голямо и оживено. Дворовете са старателно подредени и поддържани, къщите са в добро състояние, почти не се виждат изоставени сгради. Минаваме край стилно направено заведение в битов добруджански стил, носещо култовото име „Антимовски хан”.
Спираме пред кметството. В административната сграда, в която се помещава и кметството, са разположени хранителен магазин, телефонната централа и помещение, което хората тук наричат клуб. В него са седнали четирима души и играят белот. Още толкова наблюдават играта. Това е едно от местата, където жителите на Дропла прекарват свободното си време. Забавления в селото не липсват и тук все още кипи живот.
Днешното село Дропла е съставено от две населени места. През турското робство те се наричали Той коюсю (в превод – кладенецът на дроплите) и Мурсал кьой. Не се знае кога точно са възникнали двете селища. Запазени са османски документи от епохата на робството, които сочат, че населението тъдява е било турско. Българи се заселват по тия места през ХІХ век.
Първите заселници са били овчари от Котелско. Някъде около Кримската война в Мурсал кьой пристигат и българи, родом от Малко Търново, които идват в Добруджа от Бесарабия. Затова и през 1942 г. село Мурсал кьой е преименувано на Търновка.
По време на румънската окупация между Той коюсю и Мурсал кьой са заселени куцовласи от македонските планини. През 1940 г. на мястото на колонистите идват българи – преселници от Северна Добруджа, а след едно десетилетие двете населени места се обединяват.
Околностите на това място са известни с огромната колония дропли. Затова от векове името на селището е свързано с красивите горски птици. Още през 1910 г. е имало предложение Той коюсю да се преименува на Дроплите.
Птиците обаче вече са изчезнали от местността. Причината е изсичането на околните гори и превръщането им в обработваеми земи. Нека споменем в тази връзка, че по времето на соца местното ТКЗС на два пъти е обявявано за национален първенец по производство на пшеница.
Според историците недалеч от днешното село е имало тракийско поселище. Тезата, че живот тук имало още в древността засега обаче не се потвърждава от археологически находки.
В най-нови времена в Дропла са изградени много нови обекти. Община Балчик е една от най-богатите в Добруджа и пари за благоустрояване на селото не липсват. Преди три години е открита фитнес зала.
През 2009 г. е извършен основен ремонт на детската площадка – сега тя е една от най-модерните в добруджанските села. Основно реконструирана е и детската градина. Ограден и благоустроен е и селският стадион. Също и двете гробища – християнско и мюсюлманско. В самото населено място улиците редовно се ремонтират.
Изобщо в Дропла не жалят парите за благоустрояване, но това не задържа младите хора тук. Те масово напускат селището заради липсата на работа и препитание. За последните 5 години населението е намаляло със 100 души и прогресивно застарява. Работа може да се намери само през топлите месеци, когато в кооперацията и при арендаторите се разкриват работни места.
През есента и зимата хората разчитат основно на животновъдството – няколко са семействата, които отглеждат повечко крави и стада от по стотина овце или кози.
Днес в Дропла живеят 310 души и за пръв път в новата си история на предстоящите избори то няма да избира кмет.
Покрай преобладаващото българско население, в него живеят стотина турци и около 40 цигани. Кметът Блага Атанасова е категорична, че различните етноси живеят задружно и проблеми в отношенията им няма. Но пък кражбите са често явление.
През 2009 г. заради липса на деца е закрито местното училище, което носи името на певеца на Добруджа Йордан Йовков. За тази учебна година в Дропла има само двама първокласника.
Но пък местните жители полагат старателни усилия за съхраняване на традициите си. Към пенсионерския клуб функционира група за автентичен фолклор и стари градски песни.
Читалището разполага с музейна сбирка. Тя е предимно етнографска и в нея могат да се видят чекрък, чепкало за вълна, съд за биене на масло, автентични покривки, месали, черги и много други предмети на бита от началото и средата на миналия век.
Преди две седмици в Дропла бе открит и нов православен храм. Той носи името „Св. Великомъченик Георги” и е построен за 6 години със средства от арендата на църковните земи и дарения на местните жители. Селото има дори свой собствен футболен отбор, който е многократен първенец в областния шампионат.
Въпреки всичко това и привлекателния си вид, едно от най-големите села в Добруджа е застрашено от обезлюдяване. Защото държавата не е в състояние да осигури поминък за младите и те са принудени да напуснат родния си дом и да тръгнат да търсят щастието си в градовете.