Над 3/4 от гърците твърдят, че страната им трябва да остане в Еврозоната, но малко над 50 % смятат, че има опасност Атина
да обяви дефолт в следващите два месеца, сочи проучване на агенция GPO. 54,8 % от анкетираните изразяват опасения, че Гърция ще престане да обслужва дълга си от 340 млрд. евро в следващите два месеца, а останалите – че такъв риск няма.
Анкетата показва също, че рейтингът на управляващата партия Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК) е спаднал още повече за сметка на консервативната опозиция. ПАСОК има подкрепата на само 15,5% от гърците, а опозиционната партия „Нова демокрация“ се ползва с одобрението на 22,3%. През юли подкрепата за ПАСОК бе 20,1%, а за „Нова демокрация“ съответно 21,1%.
Това е най-ниският рейтинг на ПАСОК, който съм виждал от десет години, каза Такис Теодорикакос, директор на социологическата агенция GPO. Проучването обхваща 1011 души и е извършено между 22 и 26 септември.
Американският президент Барак Обама заяви, че дълговата криза в Европа плаши света и че лидерите в Еврозоната не работят достатъчно бързо по въпроса. Според Обама възстановяването на американската икономика е срещнало трудности тази година заради проблеми по целия свят, в това число въстанията в арабската пролет, които доведоха до повишаване на цените на енергията, и тревогите за финансовото здраве на европейските държави.
„Те не са се възстановили напълно от кризата през 2007 г. и не се справиха изцяло с всички предизвикателства, с които се сблъска банковата им система. Сега това се подсилва от случващото се в Гърция“, каза Обама на открита среща в Маунтин вю, Калифорния.
Обама от своя страна, който е на западното крайбрежие на САЩ, за да събира средства за кампанията по преизбирането си през 2012 г., също отчита спад в рейтинга си заради тревогите от упорито високото ниво на безработица над 9% и опасенията, че САЩ може да изпаднат в следваща рецесия.
Какво мислят водещите анализатори:
Нуриел Рубини:
Икономиките на САЩ и на повечето страни от Еврозоната са навлезли в стадий на рецесия, заяви известният американски финансов аналитик и преподавател в Нюйоркския университет Нуриел Рубини. Тези дни той говори на дебати, организирани от американския телевизионен канал за бизнес новини „Блумбърг“, като изтъкна:
„Според мен всички основни индустриални страни на Запада навлизат в спад. Мисля, че и в икономиката на САЩ вече е започнал спад. За това говорят основните показатели. Във фаза на рецесия са и повечето страни от Еврозоната, както и Великобритания".
По думите му сега въпросът не е дали ще има повторна рецесия или не, а дали в западните страни тя ще е мека, или ще прерасне в тежък спад и глобална финансова криза. Отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от това, което ще стане в най-скоро време в Еврозоната, и от способността на Евросъюза да оправи нещата, изтъква Рубини.
Той отбелязва, че западните страни вече нямат особено много лостове за въздействие върху икономическото положение. Втората по големина икономика в Еврозоната – Франция, вече обяви нулев растеж на икономиката си през второто тримесечие след „динамичните“ 0,9% през първото тримесечие на 2011 г. Потреблението на френските домакинства се е свило през второто тримесечие. Свил се е и вносът, а износът е останал на същото равнище като предното тримесечие.
Френското правителство представи проектобюджет със строги икономии за 2012 г., съблюдаващ ангажиментите за спад на бюджетния дефицит. Париж обаче признава, че сътресенията, предизвикани от кризата, могат да нарушат растежа.
Все повече икономисти смятат, че обявяването на неплатежоспособност е единственият изход на кризата в южната ни съседка.
Гърция трябва да обяви неплатежоспособност по задълженията си и да напусне Еврозоната. Това твърди известният анализатор в доклада си за положението в ЕС, разпространен тези дни в лондонското Сити. В него Рубини посочва, че „е настъпило време Атина да обяви дефолт и да излезе от Еврозоната. Без тези стъпки Гърция се обрича на дълги години икономическа депресия и дефлация.
Дори преструктурирането на суверенния дълг няма да спаси страната, тъй като гръцката икономика няма да може да възстанови конкурентоспособността си в условията на членство в Еврозоната. Икономиката на Гърция просто няма да расте". Рубини отстоява мнението си, че страната трябва да девалвира валутата си.
„Наличието на еврото обаче не позволява това“ – заключава анализаторът, който преди няколко години предвиди световната икономическа криза – най-тежката рецесия след края на Втората световна война.
Михаил Хазин:
Според популярния руски икономист Михаил Хазин обаче, място за чудене няма – това, което става, е естествено продължение на вече протичащите кризисни процеси. „Пазарът на недвижимости рухна през 2007 г., през 2008 г. започна икономическата криза. Това е криза на падащото търсене.
Търсенето започна да пада още тогава, пада и сега. Властите се опитват да стопират този процес за сметка на паричните емисии. Ежемесечните темпове на изливане на емисионни пари в щатската икономика от есента на 2008 г. до края на 2009 г. достигаха средно 1% от БВП. Теоретически такива вливания би трябвало да предизвикат инфлация.
Но поради спецификата на финансовия механизъм, който действаше в САЩ през първото десетилетие на XXI век, протичаше просто заместване на кредитните пари с кешови. Затова и нямаше висока инфлация. Висока, по американски мерки, инфлация започна от есента на 2010 г. И в този момент стана ясно, че удържането на ситуацията ще е сложно”.
Барак Обама и другите световни лидери ни уверяват, че кризата е свършила, просто защото съществува негласен консенсус между политиците, твърди руският икономист.
„Те са се договорили помежду си, че ще говорят по този начин. Ясно е, че от това на кризата не й става нито по-студено, нито по-топло. Но аз съм склонен да мисля, че те са се договорили по този начин по следните причини: ако се твърди, че кризата продължава, тогава е необходимо да се обяснява заради какво тя възникна и продължава, и какво те мислят да правят. Тъй като няма идеи нито по първия, нито по втория въпрос, те просто минимизират усилията си”.
С три думи – кризата бодро крачи напред и хич не и пука, дали западните лидери забелязват новата й прическа, или да. Бог да ни е на помощ!
