ОУ „Отец Паисий“ в селото откри тазгодишната учебна година с нова дограма, благодарение на наследството от Америка
27 Септември 2011, Вторник
Напълно неочаквана блага вест сполетя нищо неподозиращото поповско селце Водица в началото на септември.
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Като Божия благодат едно сякаш паднало от небето богатство озари бъдещето му и напълни с мечти за нечувано благоденствие мислите на неговите жители...
Преди да си отиде от този свят на 8 октомври 2009 г., една потомка на местен род решила да стори щедър жест към мястото, откъдето са корените й, и завещала 75 % от продажбите на собствеността й да бъдат дарени за благополучието на Водица и околностите й.
Иначе влязлата предсмъртно в ролята на добрата фея Хелън Л. Ринкър Ашли е родена, израснала и приключила земния си път в далечна Америка, в близо 250-хилядния град Скотсдейл (ще рече „Долината на Скот“) в щата Аризона.
Дали мечтата й е била да преобрази родното място на дедите си в подобие на американското си местообитание, не е ясно, но пък жителите на българското селце, наброяващо около 700 души, със сигурност таят подобни блянове.
Страстите, разбушували се тези дни край разположеното на вододела между реките Черни и Баниски Лом населено място, са нажежени до крайна степен и предложенията как да се похарчат парите пробиват непрекъснато повърхността им като гейзери.
Дори на бърза ръка част от дошлите като наследство 800 хиляди долара вече са вложени в нова дограма за местното училище „Отец Паисий“, в което се обучават около 100 деца от цели 4 села. Спор няма – светкавичната експедитивност в това дело е просто изумителна!
Междувременно само седмица, след като се разшумя за споходилото Водица щастие, намериха се и мераклии за бързо и лесно забогатяване, които се опитаха да турят ръка на имането.
За да се докопат до доларите, бандюгите се промъкнали през задния вход на кметството и преобърнали с краката нагоре всичките шкафчета и бюра в сградата, подминавайки с безразличие наличната офис техника на стойност около 10 000 лева. И като не открили нищо, се прехвърлили да тарашат пощата.
Там директно се устремили към касата и нарамили намиращия се там метален сейф. За да не си видят физиономиите по местната кабеларка, която излъчва онлайн картината, предавана от двете камери, държащи под зоркото си око какво се случва на селския мегдан, апашите ги строшили.
На записа се е запечатала само протегнатата ръка, която е сторила тази вандалщина. За разочарование на касоразбивачите, в сейфа те намерили само 240 лева и десетина винетни стикери. Очевидно на наивните кокошкари така и не им е минало наум, че парите ще бъдат държани в банка – при това американска в интерес на истината, а няма да се подмятат току-така по разни чекмеджета в селото.
Всъщност дори кметът на Водица Иван Иванов няма достъп до тях. Защото с наследството на Еленка, както тук наричат американо-българката Хелън, е оторизирана да се разпорежда американската благотворителна организация „CAF America“ и нейният български партньор – фондация „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ).
„В момента събираме информация какви са икономическите възможности за инвестиране на въпросното наследство. Вариантите са много и най-вероятно парите ще бъдат вложени поне в няколко проекта. С приоритет ще бъдат тези, които ще осигурят повече работни места.
Вероятно една малка част ще бъдат предоставени на кметството, тъй като то в момента не разполага с абсолютно никакви финанси – дори за най-елементарни нужди. Ще гледаме да подпомогнем и различни програми за сдружаване на местните земеделци. Тук има голям потенциал за засилване развитието на пчеларството и туризма“ – сподели пред „Десант“ изпълнителният директор на ФПББ Елица Баракова.
С най-големи шансове да оползотворят лъвския пай обаче са дейностите около бликащия край селото минерален извор. Допреди две години тук е работил цех за бутилиране на едноименната нискоминерална натурална вода „Водица“.
Тя извира с температура 42-44 градуса от дълбочина от 800 до 1400 метра и освен за бутилиране, може да бъде използвана за отопляване на оранжерии и балнеолечение. Нейните целебни достойнства са, че може ефективно да извлича токсините от организма, да улеснява бъбречната функция, храносмилането и работата на черния дроб и жлъчката.
Относителната възраст на това безценно подземно богатство се оценява на между 3500 и 5000 години. Изворът се смята за най-дълбокия в България. Край ручея с бистра вода в миналото често са спирали керваните на търговците, пренасящи стока към Цариград.
И както днес във Водица почти не е останал друг поминък, особено след ликвидирането на съществуващия тук преди години военен електро-апаратурен завод, нищо чудно този водоизточник да се превърне в извор за нов живот на селото.
Сега право да използва минералната вода от сондажа в местността Главадица за срок от 35 години има „Водица ботълинг“ ООД, която е сключила концесионен договор за това през 2000 г. Неин управител е Петър Александров, който се явява изпълнителен директор на холдинга „Златен лев“ АД – един от съдружниците в бутилиращата компания.
Александров е и шеф на „Пиринско пиво“ АД. След като от две години цехът, бутилирал дотогава минералната вода предимно за износ за Ирак, не работи, благодарение на несметното американско богатство, пред него се отваря светло бъдеще и собствениците му правят планове в него занапред да се произвеждат и безалкохолни напитки.
Но като знаем кой е концесионерът му, може да допуснем, че ако даде Господ, нищо чудно оттук да започне да се лее и „Пиринско пиво“.
Всяко чудо – за три дни наистина, и във Водица лека-полека вълненията около удрянето на джакпота със завещаните пари ще утихнат с времето и животът ще си потече в нормалното русло. Но е сигурно, че селцето трайно ще остане занапред най-богатото в района.
А кой знае, може някога да задмине по блясък американския Скотдейл, приютил тленните останки на неговата щедра благодетелка.
