Димитър Марчев е от Айтос, Веселин Налбантов живее в Несебър, роденият в Китен Стоян Диханов доскоро въртеше финансите на община Приморско, а Румен Ангелов не сменя родния Черноморец за нищо на света.
Общото между тези мъже не е само в географския признак (Бургаска област). Свързва ги една обща кауза – да бъдат алтернатива на сегашните управляващи. Тази алтернатива, която техните съграждани заслужават. От днес, 23 септември, четиримата започват официално своите кандидаткметски кампании от името на Национален фронт за спасение на България.
Борецът с шуробаджанащината
Румен Ангелов е кандидатът на НФСБ за кмет на Черноморец (община Созопол). Главният му приоритет е развитието на туризма, който се явява основен поминък за местното население (2300 постоянни жители).
Цялата му кариера е преминала в полицията, в момента той е пенсионер и има малък семеен бизнес. Никога досега не е членувал в партия, а по времето на тоталитарния режим е бил дискриминиран заради двамата си дядовци.
Единият се опълчил срещу нередностите в местното ТКЗС по времето на Вълко Червенков и едва отървал лагера в Белене, но пък лежал три години в затвора заради несъгласието си с Партията. Другият му дядо пък бил по-имотен и въпреки че дал цялата си собственост на червената власт, върху близките му била лепната дамгата – роднина на кулак.
Румен Ангелов е наследил бунтарския нрав на своите деди и не може да се примири с нередностите в България и особено в родния си град. Това, което най-много го обезверява обаче, е неспособността и нежеланието на българина да се бори за правото си на достоен живот.
За няколко часа кандидатът на НФСБ успява да ни разведе из малкото курортно градче и да ни посочи язвите, с които смята да се пребори, ако бъде избран за кмет. Като например грозните фургони на пристанището, стопанисвани от близки на общинския кмет Панайот Рейзи ловни дружинки. Самият порт е в отчайващ вид, инфраструктурата е разбита, заринато е с боклуци, цари безстопанственост.
Плажът също е изоставен от държавата. И тази година няма спасители, няма кой да почиства пясъчната ивица, няма медицински персонал. Всичко това гони туристите от Черноморец, за сметка на околните курорти.
„Трябва да се въведе ред при предлагането на стаи на туристите. Не може стопаните с табели в ръце да висят по пътя в началото на града“, смята 54-годишният Ангелов. „Създават се предпоставки за инциденти, автомобилите са принудени да спират на забранени места, автобусите на градския транспорт не могат да извършват маневри.
Това уронва престижа на Черноморец“, убеден е кандидатът на НФСБ. Решението, според него, е да се изгради малка туристическа борса, където собствениците на семейни хотели, апартаменти и стаи спокойно да предлагат своите услуги.
Друг огромен проблем за жителите и гостите на Черноморец е паркирането. През летния сезон настъпва автомобилна вакханалия – колите са навсякъде, включително и върху тротоарните площи, което разбива инфраструктурата и затруднява пешеходците. На някои кръстовища пък са поставени абсурдни пътни знаци.
Според Румен Ангелов, все още има достатъчно свободни пространства за изграждане на паркинги, но неправилното благоустройство на градчето е на път да убие тази възможност. Според него не е нелогично да се въведе Синя зона. А за центъра на Черноморец предвижда да стане изцяло пешеходен район.
Той ще поиска от общината да бъде осигурен на щат инспектор по опазване на обществения ред и сигурността, който да подпомага местната полиция. „Нужен е контрол. В някои дворове са започнали да отглеждат различни домашни животни – кокошки, зайци, а това е забранено с наредба“, казва Ангелов.
Той е решен да следи изкъсо действията на обслужващите фирми, както и на частните собственици по поддържането външния вид на улиците и дворните площи. „Искам Черноморец да се превърне в привлекателно място за туристите. Има един куп бараки по улиците, както и изоставени обществени тоалетни, които или трябва да се приведат в нормален вид, или просто да изчезнат. Не може това безобразие да продължава вечно“.
Другият приоритетен сектор за Румен Ангелов е спортът, което е обяснимо – въпреки 54-те си години, той продължава редовно да играе футбол в аматьорски отбор. Има контакти с фондация „Реал Мадрид“, която възнамерява да привлече в помощ на детската школа на гр. Черноморец.
Болно му е, че все още няма подходящо игрище за най-великата игра. Младите няма къде да спортуват. Показва ни терена до основно училище „Христо Ботев“, който наскоро е погълнал 140 хил. лв. Фирмата изпълнител, носеща претенциозното име „Евробилд“, на практика си е оставила ръцете – настилката е меко казано неравна. Футбол там не се играе. Децата ритат на съседното асфалтово игрище, понеже тревното е твърде опасно.
Подобни са и много от улиците на Черноморец – поддръжката им, доколкото я има, е некачествена, върши се през пръсти. Парите на данъкоплатеца потъват в обръчи от фирми. Общинският кмет Панайот Рейзи се гаври с местните - помолил ги да го преизберат отново – тогава вече наистина щял да си изпълни обещанията.
На вратата на канцеларията ми ще има табела - „Приятели и роднини – дотук!“. Шуробаджанащината е най-големият бич за България, категоричен е Румен Ангелов. Ако ме изберат – изберат. Пък ако искат да си живеят в мизерия и корупция – тяхна работа. На никого няма да се сърдя.
Аз просто предлагам на съгражданите си по-добрия избор. Иначе много точно е казано - всеки народ си заслужава управлението, добавя кандидатът на партия „Национален фронт за спасение на България“.
Знаещият и можещият - за Китен и Приморско
Знаещият и можещият. Така най-кратко може да бъде описан кандидатът за кмет на община Приморско Стоян Диханов. Роден е преди 51 години в Китен, семеен, с две деца. Завършил е Икономическия университет във Варна. Има изключително голям опит в политиката и бизнеса.
И докато в личните дела бележи значителни успехи, то в политически план досега е претърпял две много сериозни разочарования – резултат от партийните и управленски интриги, породени от съответните началници, с които му се е налагало да работи.
Винаги обаче е успявал да съхрани авторитета си и да се опази чист от мръсотията в родния политикономически картел. Когато не е бил съгласен с определени практики, се е оттеглял с достойнство, вместо да се нагажда към съответната конюнктура, както се прави в общия случай у нас.
Диханов не е членувал в БКП, поради което и навремето не му позволяват да започне работа в Стопанска милиция. Кариерата му на държавни служби е преминала през главен счетоводител на ТКЗС-Лозенец и ревизор към „Почивно дело“, докато през 1992 г. не започва да се занимава с частен бизнес в сферата на туризма и хотелиерството.
През 1989 г. е един от основателите на СДС в община Царево. Бил е и в кандидатдепутатската листа на сините. През 1997 г. обаче напуска разочарован от областния водач на СДС Йордан Цонев – Данчо Ментата, днес виден депесар.
През 2007 г. се завръща в политиката като член на новата тогава партия ГЕРБ. Става заместник-кмет по финансите на Община Приморско. Повечето от идеите му обаче остават нереализирани заради авторитарния характер на кметицата Лиляна Димова от БСП, която оценява като посредствен управленец, неспособна да работи в екип и да делегира отговорности.
Това е съчетано и с опити за налагане на корупционни практики и скрита приватизация на смесеното - частно-общинско дружество „Спортни имоти“. А печеливш от далаверата щял да бъде много близък човек на днешния премиер Бойко Борисов. „Дотук беше с ГЕРБ“, отсича Диханов, който, след партията на Борисов, напуска и зам. кметското кресло в Община Приморско. СДС и ГЕРБ са големите му болка и разочарование в политиката.
Безобразията и некомпетентността в общината обаче не му дават мира. Присъединява се към „Национален фронт за спасение на България“, за да се пребори с посредствеността и корупцията в управлението на Приморско.
Вярва, че идеите на патриотизма и демократичния дух на партия НФСБ, която се ръководи от трима съпредседатели, а не еднолично, са верният път към успеха на държавата и общините. Харесва ми, че една от целите на новата родолюбива формация е мотивирането на младите да останат в България.
Изтичането на мозъци е убийствено за нацията, убеден е той.
Именно на екип от млади специалисти Диханов смята да разчита, когато бъде избран за кмет на Приморско. Сигурен е, че в общината все още има достатъчно такива.
Възнамерява да реформира структурно администрацията, но не мисли, че е необходима радикална подмяна на кадрите там. Проблемът е в настоящия кмет и в липсата на координация между звената.
„Единият от зам.-кметовете ми задължително ще е човек от Приморско и той ще отговаря за града“, обещава Диханов.
Убеден е, че печеленето на европейски проекти ще е една от най-силните му страни и за целта възнамерява да подбере хора, които ще се справят с предизвикателството.
Той ще разчита и на подкрепата на Общинския съвет за създаването на ново общинско предприятие - за строителство, с което ще се постигне двоен ефект.
Първият ще е създаването на работни места - особено необходимо извън летния сезон, а вторият - инвестиции в инфраструктурата. Като приоритетни обекти на този етап той вижда вътрешния път между основните селища Китен и Приморско, както и недовършената масивна постройка в центъра на Китен, която е била планирана като търговска сграда, но според Диханов тя трябва да се използва за развлекателен или туристически информационен център.
В общината влизат и четири села – Писменово, Веселие, Ясна Поляна и Ново Паничарево. Последното е особено проблемно, тъй като там 90% от населението е циганско. Най-важният казус обаче и при българи, и при роми е един и същ, според Диханов – да имат работа. Той има оригинална идея и по този въпрос – около селата има огромни площи пустеещи земи. ТЗКС-тата бяха лоша идея в комунизма, но МТС-тата бяха нещо добро, смята кандидатът на НФСБ.
Нещо подобно възнамерява да направи и той, за да възстанови селското стопанство в общината. „Администрацията може да играе ролята на координатор и да намира, и дори да наема техника в помощ на земеделските стопани“. Така хем хората по селата ще имат работа, хем производителите ще имат пазар за своята продукция по време на силния туристически сезон през лятото.
Стоян Диханов смята да промени облика на центровете – Приморско и Китен. Той има желание да върне богатия турист в този регион, като за целта е необходимо да се въведе ред и да се променят някои общински наредби.
Плажовете са осеяни с незаконни заведения, които смущават съня на почиващите в околните хотели. Идея на Диханов е да се стимулира бизнеса за изграждане на развлекателни комплекси в свободни парцели между двете градчета. Така шумът ще бъде изведен извън центровете на Китен и Приморско и те ще бъдат по-спокойно място за дошлите на почивка.
Друго, което ще промени визията на курортите, е прекратяване практиката със свободното разполагане на сергии. Идеята на икономиста е те да бъдат обособени на специални места в двата града.
Според Стоян Диханов общините трябва да поемат стопанисването на плажовете и това е кауза, за която ще се бори съвместно с всички кметове по морето. Практиката с концесиите, според него, е непредсказуема и е доказала порочността си. Един концесионер може да съсипе сезона на всички хотелиери, категоричен е той.
И можем да му вярваме. Все пак от 20 години е в бранша.
Професионалист и бунтар ще възражда Несебър
Всички помним как оказалият се фатален за туристическия ни имидж пред света тазгодишен летен сезон започна с масови бунтове на хората в бранша в най-големия комплекс по Българското Черноморие – Слънчев бряг.
Над 800 хотелиери, ресторантьори, собственици на туристически обекти, доставчици и таксиметрови шофьори се опълчиха срещу вихрещите се в курорта беззакония и срещу рекета на управляващото го държавно дружество с въвеждането на незаконни такси, ограничителни режими и необмислени нови правила.
Един от хората, които застанаха начело на тези мирни протести, бе Веселин Налбантов, който родолюбците от Национален фронт за спасение на България (НФСБ) издигнаха за кандидат-кмет на Несебър.
Смелостта и непримиримостта му със ширещите се в държавата безобразия не изненадва никого край малкия полуостров на север от Бургас. Там се знае, че той е потомък на бунтовнически род – дядо му Васил Огледалов – Доктора сам е превел подгонените от гърците българи от Вардарска Македония.
Днес неговият наследник Веселин Налбантов е уважаван хотелиер, изкачил едно по едно всички стъпала по стълбицата на успеха, за да се превърне в безспорен авторитет и професионалист в сферата на туризма. Той е член на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация и на Съюза на собствениците в Слънчев бряг.
Негов е един от най-големите и изискани хотели в комплекса – „Колизеум“, както и съседния бар-вариете, който може да се похвали с вече над половинвековна история.
Преуспелият предприемач обаче не може да подмине с безразличие окаяното състояние на тукашната инфраструктура, която буквално парализира туризма в комплекса. И то във време, когато премиерът с размах през ден реже ленти за откриването на нови пътища.
Нашареното с дупки шосе от Бургас до курорта и километричните задръствания от автомобили през летния сезон не му дават мира. „Наложително е спешно да бъде изграден нов, при това четирилентов път. Но това не може да стане без държавна намеса и политическа воля. Все пак националната пътна инфраструктура е приоритет на правителството.
Само че общината е тази, която трябва да поиска това да бъде направено“ – убеден е Веселин Налбантов. И се ядосва, че досегашната власт в Несебър дотолкова се е улисала в обслужването на приятелски кръгове от фирми, че е забравила основното си задължение – да работи в полза на гражданите.
Той е възмутен, че Несебър държи челни позиции в една твърде печална статистика – градът досега не е спечелил нито един проект за насърчаване на местното самоуправление, за което Европейският съюз отпуска милиони. Нещо повече. Общината дори не е кандидатствала за финансиране по европрограми.
При все, че разполага с изумителен щат от 1 400 души администрация, достатъчни за управлението на половината ни държава. Но така и сред цялата тази свита на досегашния градоначалник Николай Димитров не се е намерил даже един специалист по проекти на ЕС, който да изготви нужния проект и да стори това.
Самата сграда на кметството се охранява от цели... 150 човека. „Зданието на общината се е превърнало в средновековна цитадела. Там е невъзможно да пристъпиш. Чудя се от кого се пази кметът – от народната любов ли?“, удивлява се Налбантов и е категоричен, че, ако спечели изборите в Несебър незабавно ще въведе прозрачност в управлението му. И, разбира се, с приоритет ще се обръща внимание на проблемите на обикновените хора.
Освен това, тъй като сега земеделските земи в региона пустеят и земеделските производители вече са изправени на ръба на оцеляването си, в своята платформа кандидатът за кмет на Несебър от НФСБ ще заложи именно на развитието на земеделското стопанство и превръщането му във водещ отрасъл по тези места.
И още една кауза дълбоко вълнува хотелиера – да възроди идеята Слънчев бряг да се превърне в университетски център за обучение на кадри в сферата на туризма. Мечта, която заради некомпетентното общинско управление през последните 25 години, бе напълно загробена, подобно на недостроения кампус на „нероденото“ висше учебно заведение.
Веселин Налбантов се гордее със своето семейство и двамата си сина. По-големият – Давид, учи „мениджмънт“ в Националната спортна академия, но мечтае да стане генерал. Затова смята после да се запише и във военно училище.
А малкият му брат Денис тази година ще е абитуриент в Гимназията за чужди езици „Васил Левски“ в Бургас, където изучава руски, английски и чешки език – последният е роден език на неговата майка, която е чехкиня. И въпреки че всяко лято работи в хотела на баща си, реализацията в сферата на туризма не го привлича като идея – засега той смята да се пробва в полето на журналистиката.
Самотният воин в бастиона на ДПС
Димитър Марчев е на 56 години, по професия лесоинженер, експерт е в опитната станция по дъбови гори в Бургас. Роден е в крайморския град, но живее в Айтос откакто се помни.
Управлението на Тройната коалиция го заварва като директор на Айтоското горско стопанство. Първата работа на депесарско червената власт е да го отстрани от поста. Не могат да му простят, че се изправил срещу турската дървена мафия.
Понеже голяма част от живота му е минал в смесен район, той най-добре знае какви са последствията от антибългарската политика на етническата партия ДПС.
С мъка наблюдава как градът му се променя. Как се губи държавността на територия, дадена в ръцете на Ахмед Доган от няколко продажни правителства. Марчев знае и начина да се възвърне българщината тук – с промяната на статуквото на ДПС.
С тази идея за отпор срещу политическия и етнически монопол в града се изправя кандидатът за кмет, излъчен от Национален фронт за спасение на България (НФСБ) Димитър Марчев.
Тъжната истина е, че през последните години реалният вот на населението на Айтос се подменя с гласовете на цигани и турци. На тях разчитат и от тях зависят и БСП, и ГЕРБ, а над всички е депесарската клика, която реално командва парада, казва с болка Марчев.
Най-много го боли от това, че интересите на българите са потъпкани, а в същото време целият общински апарат работи в защита на ромското и турско говорящото население. Пред очите на обикновения гражданин същите тези хора дерибействат в Айтос, а управляващите удобно си затварят очите, защото тези престъпници са утрешните им гласоподаватели.
Като бивш офицер от МВР кандидатът за кмет отлично познава нравите на малцинствените групи, знае какви са механизмите за противодействие и защита на обикновените граждани. „Хората искат елементарни неща - сигурност в днешния ден, а не обещания за необозримото бъдеще. Защото сега българите са подложени на дискриминация в собствената си държава, утре за тях може да бъде късно“, споделя той.
Финансовите ресурси в града например, се пренасочват единствено за подобряване на положението на малцинствените групи. Парадоксален е фактът, че в Айтос пари за ремонт освен в центъра на града, където се намира и кметството, се отпускат приоритетно за реконструкция на пътищата в ромските махали.
В същото време кварталите с българско население са напълно забравени. Улиците са осеяни с дупки, пътищата са разбити, шахтите преливат.
Защита на националната кауза е основен акцент в програмата на патриота.
Димитър Марчев си е поставил за цел Айтос, който сега все повече се доближава до Ориента, да бъде превърнат в европейски град, в който жителите ще се чувстват сигурни и защитени.
Едно общество, една държава си личи по това какво е отношението към най-уязвимите социални групи - възрастни, деца, безработни. Приоритет в работата ни ще бъде разработване на програми, за да се подобри положението на същите тези хора. В момента техните интереси са загърбени, в полза на ромското население, което е основен потребител на социалните услуги, добавя Марчев.
Кандидатът за кмет на НФСБ настоява за пълна ревизия на сделките с общинско имущество, раздадено тихомълком на приближени на властта срещу жълти стотинки, иска и нов ред за определяне на фирмите, които се грижат за сигурността в Айтос. И дава за пример частното дружество, на което е поверена охраната и реда в общината. Порочна практика, която трябва да бъде спряна, убеден е Димитър Марчев.
