Предците на древна Троя са родопчани?

Автор: Златина Стоянова

Ако преди 4-5 години някой беше ми казал, че в България може да се разкрие архитектура като тази, щях да се изсмея, признава археологът Явор Бояджиев, ръководител на проучванията.

Той и екипът му изследваха селище от първата половина на каменно-медната епоха и се натъкнаха на уникални доказателства за праисторическата цивилизация по тези места.

Учените разкопаха терен от над 6 000 кв.метра, а от него изникнаха огромни постройки с площ над 500 кв.метра, като най-голямата сред тях е градена върху повече от 750 квадрата. За времето си те са колосални, дебелината на стените им е 80-100 см, казва ст.н.с. Бояджиев.

Поне 5 жилищни комплекса от 4700 - 4800 година преди Христа е разкрил екипът му. Според него селището е било със силно развити търговски връзки, за които говорят намерените керамични съдове и антропоморфните фигури.

Със сигурност се доказва, че населението на Върхари има много силни връзки в южна посока – на юг от Родопите, в Беломорска Тракия. Много е възможно под страх от нашественици хората да са се изтегляли на юг.

Намерените части от фигурки на жираф пък водят към африканското крайбрежие. „Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000 година преди Христа.

За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и на Върхари, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е на отсрещния бряг. На Върхари има елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколкостотин години по-рано”, гради хипотезата си археологът.

Според него страхът и натискът от нашествениците са принудили местните жители да се изтеглят постепенно на юг. От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава е било достатъчно развито и популярно.

Така разкритията от проучванията, стартирали през 2009 г. с българо-френски екип, все повече се доближават до варианта предците на троянците да са потеглили от тази част на Родопите.
„На това място поне 2000 г. преди траките са живели много умни хора, за тях в никакъв случай не трябва да мислим като за някакви примитиви, напротив, те са били изключителна цивилизация.

Множеството находки доказват, че те са били с особено развито религиозно и философско мислене, но тъй като тогава още не е била сътворена писмеността, няма как да разберем какви племена са били”, разсъждава Бояджиев.

В последния ден на спасителните разкопки археолозите се натъкнали на каменни стени, украсени с вдлъбнатини. Оказало се, че праотците са градили домовете си не само от глина, но са ползвали камък за по-стабилни основи.

Керамичните находки пък потвърждават, че естетиката на Върхари и Троя е била една и съща. Те обаче са необичайни за Тракия, но са свързани с Беломорието и със земите на днешна Сърбия и Македония. Всички находки са предадени за обработка и съхранение в Историческия музей в Кърджали.

Селището за пръв път доказва, че цивилизацията в този край на Европа е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 г. континентът е бил в пълен застой. То обаче е просъществувало в кратък период. Племена от североизтока са нахлули в тази част на Балканския полуостров, а местните потърсили спасение в бягство на юг и на запад.

Част от поредната историческа загадка в Източните Родопи обаче ще остане под трасето на пътя за Гърция през прохода Маказа, при това не напълно проучена. Въпреки огромните ни усилия не успяхме докрай да проучим и да спасим обекта, притиснаха ни сроковете, съкратиха ни времето за разкопките, казва археологът Явор Бояджиев.

Наложило се да работят при огромно напрежение и бързане, тъй като от агенция „Пътна инфраструктура” настояли работата да бъде свършена за не повече от 20 дни.

АПИ финансира спасителните разкопки с 86 000 лева, но заради предизборната суматоха оряза времето за проучванията. Така една уникална част от миналото ще бъде заровена под земята, но дали си струва дори и цената на трансевропейския коридор №9.


В категории: Горещи новини