Единствено съветниците от „Национален фронт за спасение на България“ останаха верни на идеите на национализма и антикорупцията
16 Септември 2011, Петък
Бургас се утвърди като люлка на българския национализъм. И даде тон как се отстояват идеите на патриотизма.
Автор: Десант
Точно преди четири години 20 процента от бургазлии дадоха ясен знак, че са узрели за процесите на антиглобализъм, за опазването на националната идентичност и най-вече – че не желаят да са част от политическа система, която превръща България в сателит на „великите“ световни сили.
Носители на тези идеи в Общинския съвет през всичките четири години пък бяха седем души, които твърдо отстояваха принципите си. Валери Симеонов, Валентин Касабов, Делян Иванов, Гинка Дянкова, Ивайло Стаматов, Мария Петрова и Здравко Сталев бяха Независимите, които станаха основа и на новата партия „Национален фронт за спасение на България“ (НФСБ).
Благодарение на тях в Бургас се случи безпрецедентно преименуване на над 300 местности, носещи чуждоезични имена – най-вече турски и гръцки. Те вече са с български прозвища, като най-популярните от тях са Рибарското селище (Ченгене скеле) и Росенец (Отманли).
Благодарение на патриотите, водени от съпредседателите на НФСБ Валери Симеонов и Валентин Касабов, единствено в Бургас вече се отбелязват и трагичните дати на турския геноцид над българския и над арменския народ.
Пак те успяха да спрат строежите на две джамии – в циганските махали на кварталите „Меден рудник“ и „Победа“. Родолюбците издействаха разрешение за издигане на православна църква в „Победа“ в подкрепа на каузата по спиране на изкуствената ислямизация и турцизация на ромското население там.
Успяха да наложат в Общия устройствен план на Бургас за всеки квартал да бъде отредено поне едно място за християнски храмове.
Въпреки че бяха в опозиция, съветниците от НФСБ не престанаха да бъдат активна страна и да предлагат идеи, много от които бяха приети от мнозинството. Това включва и изграждането на няколко нови места за почит, сред които - мемориал на 24-ти пехотен Черноморски полк, паметник на Независимостта, както и на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Те бяха в основата и на местния референдум във връзка с проекта за петролопровод „Бургас – Александруполис“, който накара правителството на ГЕРБ да спре неговата реализация. Тази безпрецедентна гражданска проява даде пример на още няколко общини в България да последват морския град с допитвания до народа.
За съжаление, това все още не може да се осъществи на национално ниво, заради абсолютно скандалното поведение на председателя на НС Цецка Цачева, която повече от година отказва да вкара в дневния ред на парламента искането (с редовна подписка) на ТВ СКАТ и ВМРО за референдум за влизането на Турция в ЕС.
Бургас е вероятно единствената община у нас, в която съветниците започват заседанията си под съпровода на химна на Република България. Което бе прокарано пак благодарение на упоритостта на местните политици-националисти и въпреки яростната съпротива на регионалната структура на ГЕРБ, начело с председателя на Общинския съвет Снежина Маджарова.
Наред с патриотичната кауза, родолюбците поддържаха твърдо линията на антикорупцията, въпреки упреците от страна на техни опоненти, че това не е работа на политическите партии. Седмината не престанаха да следят под лупа действията на местната администрация и да разкриват навреме нередностите, свързани най-вече с разпределяне на публичните средства и с разпродажба на общинско имущество.
Обяснимо, най-големите корупционни схеми бяха в строителния сектор, където до края на мандата продължи да дерибейства зам. кметът Костадин Марков, който парадоксално преди година бе издигнат до областен лидер на СДС. Това, впрочем, бе една от неуспешните каузи на бургаските патриоти, които не престанаха да зоват кмета Димитър Николов и разследващите органи да се задействат и да спрат своеволията на синия водач.
Наложи се дори премиерът Борисов да лъже, че ДАНС е разследвала случая, за да оправдае картела Николов-Марков. През този 4-годишен мандат в Бургас ГЕРБ и СДС на практика се сляха.
Известно е, че настоящият градоначалник премина в партията на Борисов буквално дни преди изборите през 2007 г.
След това той инсталира бившите си сини съпартийци в администрацията, което е на път да му изяде главата на следващия вот – на 23 октомври.
Бургазлии трудно ще простят толерантността на Димитър Николов към корупционните практики, въпреки редицата инфраструктурни проекти, реализирани в общината.
Мотото „няма как да се строи, без да се краде“ никога не е вършело добра работа по време на избори.
Във вторник, 13 септември, се проведе последната сесия на ОбС за мандат 2007 – 2011 г.
С какво още се отличи гнездото на местната политика в морската община за тези четири години?
На първо място – безпрецедентно, партията на бившите комунисти – БСП, заради която Бургас винаги е бил определян за червен град, се оказа незначително малцинство в местния парламент, което даде своя отпечатък.
Поведението на петимата съветници на БСП през тези четири години обаче бе повече от достойно, въпреки всеобщото мнение на техните опоненти. Те се бяха сврели в ъгъла и така и не посмяха да надигнат глава от срам. На пръсти могат да се преброят изказванията им през целия мандат на Общинския съвет. Според мнозина наблюдатели, червените са били необичайни кротки и заради тайното им съглашателство (най-вече икономическо) с новата власт.
Местен „феномен“ пък вкара в обращение корпоративния вот. През 2007 г. един бизнесмен с криминално минало използва служителите в своите фирми за кампанията, което до голяма степен помогна на коалицията му да бие по резултат столетницата в крайморския град.
От две години той непрестанно тръби, че е „продал всичките си бизнеси“, но съмненията, че това е само формално продължават да висят с пълна сила. Особено на фона на скритата му колаборация с общинската администрация, толерираща незаконни плажни заведения, дискотеки, билбордове и др. подобни обекти на уж бивши негови фирми.
След изборите на 23 октомври ще бъде любопитно дали бургаският Общински съвет ще бъде отново така раздробен, както през изминалия мандат. Партии като БСДП, „Българска социалдемокрация, ДСС, ДПС и др. подобни се бяха намърдали в местния парламент на практика без предизборна кампания. Те дори вкараха мутри в него очевидно с помощта на купени цигански гласове, с каквито за съжаление Бургас разполага в изобилие.
В синята герберо-седесарска мъгла край морето все пак прозира и рецептата на същинския успех, който бургазлии заслужават – национализъм, работеща администрация и антикорупция.
И дано до изборите повече от тях да успеят да го разберат.
