Бъдещ американски дипломат срича японски в училището за чужди езици
14 Септември 2011, Сряда
Едни от най-нахалните и безпардонни дипломати в света към днешна дата са американските.
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Особено в бананови републики те се държат като у дома си. Обичат да дават наставления, да критикуват местните порядки, да поучават. Често изявленията им са толкова далеч от бон-тона на дипломацията, че дразнят дори хора, които иначе симпатизират на Америка.
В България е вече традиция посланиците на САЩ да изпълняват ролята на министър-председатели. Особено сегашният щатски дипломат Джеймс Уорлик.
Различни институции го търсят, за да решават проблемите си. Кметове го канят на посещение, когато искат да получат допълнително финансиране от държавата. И самото присъствие на Уорлик в съответната община е вече знак към правителството да развърже кесията. Дори Темида не е толкова независима, ако посланик Уорлик й размаха пръст.
Но въпреки всичко това, има една характерна за американските дипломати особеност, която би трябвало да служи за пример на колегите им от родното Външно. Те никога не поемат мандат за работа в някоя държава, без да са научили езика й на прилично ниво.
Откакто България има дипломатически отношения със САЩ, у нас не е имало и един американски посланик, който да не знае български. Джеймс Уорлик също. Може да не го говори най-правилно, но дори се снима в български сериал.
Щатските дипломати преминават през специално обучение за чужди езици в специализираното училище Ай Си Ей Лингуидж Срвисиз Сентър. От известно време там работят и български литератори, чиято задача е да обучат бъдещите посланици в тънкостите на родния ни език.
Дълго време те са се чудили как най-лесно да подходят, за да преподават този относително труден език. И стигнали до решението да ползват като помагало най-новите български сериали: „Стъклен дом”, „Столични в повече” и „Под прикритие.”
„Българският език е доста труден за американците, а срокът от 10 месеца за постигане на нужното езиково ниво 3 - доста кратък.
За по-малко от година американските дипломати трябва да могат да разбират речта ни, да говорят и пишат като нас и да научат достатъчно за историята, културата и обичаите ни, за да не откачат, като пристигнат на летище София или по-скоро като излязат от него”, обяснява тънкостите в професията Елеонора Димитрова, преподавателка в училището, цитирана от американската преса.
Заедно с колегите си стигнали до извода, че за да потопят бъдещите дипломати в една приблизително реална среда от ежедневието на българина - взаимоотношения с приятели и врагове, с институции и закони, с лъжи и истини, трябва да им предложат български програми, шоута, филми и сериали.
“Започнахме със “Стъклен дом”, в който участва Джеймс Уорлик.
Да видят шефа си в български сериал безспорно беше мотивация и безплатна реклама за нашите ученици. Пък и неговият български е доста добър. Дори не предполагахме какъв голям интерес ще предизвика това да гледаме фрагменти от сериала в часовете и да обсъждаме сюжета, героите и събитията. Учениците ни се запалиха дотам, че продължиха сами да следят сериите вкъщи, а някои се абонираха за интернет телевизия от България”.
След като се появи „Столичани в повече”, преподавателите започнали да дават домашни, свързани със сериала. “Имаше и смешни моменти. Например трябваше да гледат първия епизод и да разберат имената на всички герои. Един от учениците беше решил, че името на булката (Йовка) в сериала е Спасйовка, тъй като на сцената с венчаването в църквата отецът казва: „Спас и Йовка.”
Друг ученик оприличи свадата между Лютови и Чеканови на враждата между родовете Монтеки и Капулети от Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета”.
Тази година обаче обучението започнало не със сериал, а с цял игрален филм - „Мисия Лондон”, разказва друг преподавател по български език във въпросното училище. „Филмът беше абсолютен фаворит сред учениците в началния етап на обучение, може би поради факта, че диалогът се води предимно на английски”.
Както се вижда, новото българско кино може и да не предизвиква особен интерес в чужбина, но поне за обучение на американски дипломати върши работа. Лошото е че след това те идват с убеждението, че са длъжни да ни обучават нас на демокрация и често направо прекаляват.
