Цар Борис се ръкува с Хитлер при една от срещите си с него
13 Септември 2011, Вторник
Срещата на цар Борис ІІІ с Хитлер на 14 август 1943 година във Вълчето леговище край Растенбург е силно митологизирана,
Автор: Борис Цветанов
при това на основата на несъстоятелни измишльотини. Авторите се основават на несъществуващи документи и неводени разговори. Пише се за непротоколирана среща на четири очи, драматични диалози на висок тон...
Всъщност това е срещата между двамата държавни глави, за която има най-много документи и в наши, и особено в германски архиви. При това цар Борис е бил там с четирима свои хора, посрещнат от брат си, Бекерле, царицата и децата. Симеон би трябвало да помни, както и Мария Луиза, че са получили подаръци на летището и са разгледали самолета отвътре.
При тия факти да се пише за свален на носилка цар, дори за труп, е повече от нелепост. За измишльотината, че фюрерът искал български войски за Източния фронт не си струва да говорим – още преди започването на войната си с СССР в ръководството на Райха решават България да не се включва във войната дори с рота доброволци.
Ако има загадка, свързана с 14 август, тя е в това защо изобщо е трябвала тази среща на Хитлер.
В изчерпателния Боен дневник на Главното командване е протоколирана беседата между фюрера, царя и други висши нацисти по отношение политическото и военно положение на Балканите и Средиземноморието; относно намерението на Хитлер българите да разоръжават италиански войски на полуострова, което царят отказва, както и за окупирането на Тетово, на което цар Борис махва с ръка: „Не ми е до Тетовски ябълки в тая жега“.
В крайна сметка договорирано е изпращането на две дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците или както уточнява Кайтел: „Да им осигурят главно тила между Солун и Атина“.
Няма никакво обяснение от страна на фюрера за такива нареждания като да бъде отровен царя, глупости като високото издигане на самолета и повредена кислородна маска. Царят се връща от тази среща жив и здрав, уморен, но не фатално. Но ако Негово величество е разтревожено, при това сериозно, то е защото няма отговор на въпроса: защо му е било необходимо това рандеву на Хитлер.
Това е въпросът, който на 16 август задава на най-доверения си по тайните работи човек Никола Гешев в оная скрита стаичка на гърба на ресторанта на Танушев, за която вече писахме. Всичко, за което се е говорело във Вълчето леговище, е могло да бъде формулирано на две – на три пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо си, което не се е осмелил по една или друга причина да каже.
На 17 август Борис ІІІ заминава на лов в Царска Битрица. На следващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и забелязва козел, за който коментира, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви. След което отива да отстреля козела. На 22-ри вече е в двореца в София.
След обяд започва голямата тайна.
Към 16 часа в двореца тайно пристига най-омразният на царя човек в София – военновъздушният аташе полковник Карл-Август фон Шьонебек. Това е и неприятно, и необичайно, като се прибави и факта, че от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Ясно е, че се касае за мисия от особена важност.
Със себе си полковникът води навъсен и мълчалив майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек заявява недвусмислено: без да се обажда на когото и да било, Негово величество тайно трябва да тръгне веднага с двамата. На летище Божурище чака самолет, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще го чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер.
Тази втора среща и до сега е неизвестна за така наречените български историци.
Всъщност колкото и тайно да е организирана – летището е блокирано от специално пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и отново рано заранта на 23 август, като всички българи старателно са отстранени.
На един от техниците обаче му се удава без да го иска да се скрие от погледите на охраната. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия, се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 година само пред близки е споделял: „Едно се пише, друга е истината за смъртта на царя..."
Да речем, че случаят с Игнатов е строго охранява лична тайна. Но има и други доказателства, че царят е заминал за среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена и от неколцина от работещите в двореца по време на Народния съд. Съдиите не обръщат внимание на това, смятайки че става въпрос за грешка в датите. С някакви данни обаче е разполагал английският историк Бърнард Нюман, който посочва датата 22 август в една своя студия от 1946 година.
Можем само да си представим какво е изпитвал цар Борис ІІІ по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Той за първи път не пътува с приятеля си Ханс Бауер. А майорът не обелва и зъб, с което засилва върховното напрежение.
Да погледнем към едно откровение на царя пред Филов, което премиерът е записал в дневника си. Борис ІІІ молил зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети. Филов обаче грешно смята, че тия мисли са били в главата на царя при полета му на 14 август. Както видяхме, не е имал основания за такива черни помисли на тая дата.
В кабинета на фюрера във Вълчето леговище обаче го посрещат изключително любезно.
Ваше Величество, започва Хитлер, в тая война мисията на България бе да защитава германските войски в Москва и руските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в изключително важни преговори. От вас се иска да осигурите в пълна тайна среща между Химлер и Лаврентий Берия.
Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем заедно чифутската паплач от Вашингтон и Лондон. Контакти между НКВД и Гестапо са установени отпреди войната и през цялото й времетраене са осъществявани на едно или друго ниво преговори, но договорености не са постигнати. Може би защото не бяха на нивото ,на което залагаме сега...
Това е всичко, което чува цар Борис. Пред очите му в огнени оранжеви кръгове и завъртялата се в неистов бяг почва под краката му рухва като картонена кула всичко, което е постигнал в Москва за България.
Докато Хитлер още говори, Химлер пръв скача към падналия в несвяст цар Борис. Фюрерът изпада в стрес и вдигайки ръце към небето, извиква: „И това ли трябваше да ми се случи!“ Тия думи открива едва преди две-три години германският историк Щефан Апелиус.
Негова находка е и светкавичното извикване на личния лекар на фюрера Карл Бранд, както и д-р Фердинад Зауербах. Компетентната им намеса изправя на крака монарха, но препоръката им е: никакви вълнения повече, почивка и възстановяване след няколко дни в специалните лечебни бани на Сен Мориц.
Щефан Апелиус е сериозен изследовател и това, което е открил, е безценно. Но и той греши – приписва историята с инфаркта в кабинета на фюрера за случила се на 14 август.
Ние обаче знаем, че това тогава е било невъзможно. И е станало на 22 август или в първите часове на 23-ти. Както и че за него все пак е изтекла някаква информация към Германската телеграфна агенция.
Отново тайно царят е върнат в България. На Божурище пропуснатият да бъде забелязан от есесовците Янко Игнатов вижда от малкото прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.
Това е историята на инфаркта, предизвестен 42 години по-рано.
„Всяко извънредно изтощение на организма ще изтощава силите въобще и сърцето в особеност“. Това е инфарктът точно диагностициран от д-р Зайц: Инфаркт. Емболия. От изтощение, умствена преумора и душевни вълнения.
Благодарение на професионалната намеса на лекарите Бранд и Зауелбах състоянието на царя на 23-ти изглежда стабилизирано. Но имащ добри познания по медицина, вечерта Борис ІІІ вижда, че нещата отиват на зле. Обажда се на сестра си Евдокия и ние се спираме на това, само защото там има кодирана причината за инфаркта.
„Отивам си от този свят“ – казва й монархът. Работата не е във възрастта му, а в многото патила напоследък... След което се заема с държавните дела и със завещанието си.
Общо взето оттук насетне работите са известни от многобройни публикации.
Накрая ще хвърлим поглед и на още една загадка, защото тя е потвърждение на казаното до тук.
На 16 септември в 10,30 часа неизвестна радиостанция близо половин час говори за направени разкрития от т. нар. Комитет по учредяване на народен съд по внезапната смърт на цар Борис трети. Радиостанцията остава неизвестна, но според нас, съдейки от характера на изложението, употребата на „народен съд“ и знаейки за договореността между цар Борис и Сталин, става дума за радиопредаване, организирано от НКВД – вероятно с разпореждане на генералисимуса.
В изложението се говори за връщането на цар Борис от посещение при Хитлер на 22 август, както и за „откраднато от агентите на германската тайна полиция в София завещание на царя, което е изпратено в Берлин“.
Според комитета, който работел с много свидетели в странство, „причините за смъртта на царя не са тия, които са дадени от българските лекари и истинската причина за заболяването никога не е съобщавана официално от властта“. Първият текст на това загадъчно радиопредаване и досега събира праха в Централния държавен исторически архив, без да бъде погледнат от историците.
