Проф. Кристалина Стойкова се превърна в човек-институция. Тя е символът на БАН, когато изобщо стане дума за чужди компании и газ
09 Септември 2011, Петък
Когато става дума за информационно медийно затъмнение, едва ли има по-подходящ пример от темата за шистовия газ
Автор: Севдалина Пенева; Пламен Николов
в Северна България. Ако се вярва на заглавията, качени в интернет, това е манна небесна за страната ни – с един удар ще напълним опразнената хазна с американски долари и в същото време ще се отървем завинаги от зловредната руска газова зависимост. И ако има все още скептици за ползата от дълбокото сондиране на Добруджа, моля – нека се запознаят с официалната позиция на Българската академия на науките (БАН).
Стига само да въведете в „Гугъл” абревиатурата на авторитетното учреждение, заедно с ключовата дума „шистов газ”, мрежата ще избълва океан от следните заглавия: “Добивът на шистов газ носи значителни ползи за страната, твърдят учени” или „БАН застана зад шистовия газ и „Шеврон“, или „БАН: Проучванията за шистов газ не са опасни“.
Колко от непредубедените читатели обаче ще забележат, че под тези дописки неизменно се кипри снимка на възрастна слаба жена, с остър нос и огромни очила и много нервно изражение. Тя е постоянното присъствие и във видеообмена – напористо да оборва всяка прогноза за екологична катастрофа в житницата на България.
Коя е проф. Кристалина Стойкова?
Яростната защитничка на американската фирма „Шеврон“, сключила договор с правителството да дупчи над 4 000 квадратни километра от територията на страната ни (под предлог, че само ще проучва за наличие на шистов газ в района), е член на Управителния съвет на БАН. Тя отговаря за Геологическия институт, доктор на науките, старши научен сътрудник II втора степен.
От официалната й биография, качена в сайта на БАН, обаче научаваме още една любопитна подробност. Покрай научните степени и титли, Кристалина Стойкова е била платен консултант на американската компания за добив на нефт „Тексако“, погълната в последствие от същата „Шеврон“, настанена в плодородните ни земи.
Малката бележка в CV-то й хвърля вече друга светлина върху агресивните й напъни да изкара (скрита зад БАН) добива на шистов газ като безобидна дейност, която не застрашава с нищо околната среда.
Ето само един патетичен цитат на професорката: „България е перла за инвестиции в търгове за шистов газ“!
И няколко от най-наглите й лъжи: „Няма опасност от замърсяване на подпочвените води и на почвите от предстоящите сондажни проучвания в Североизточна България”.
“Вода, пясък и химически добавки се използват не при проучванията за шистов газ, а на по-късен следващ етап - ако се докаже, че има промишлени запаси и започне самият добив”. „Проучването за наличие на шистов газ се извършва с традиционна сонда, която работи с глинест разтвор и в него няма никакви опасни химически вещества". „
В Европа се правят проучвания за шистов газ във Великобритания, Франция, Швеция, а в момента Полша, Унгария и България са страните, обявили част от териториите си за търгове и са атрактивни за инвестиции на големите западни компании, отбеляза ученият”.
Подобни престъпни манипулации не подлежат на коментар, само ще припомним, че във Франция добивът, както и сондажите за търсене на шистов газ са забранени със закон, а във Великобритания стряха процеса, след серия от трусове, предизвикани именно от сондажите. За „безвредния“ добив пък само ще припомним екокатастрофите в САЩ, където огромни територии в областта на Димок (Пенсилвания) и северен Тексас са превърнати в пустиня.
С днешна дата
Първият пробив в обречената битка срещу „Шеврон“ направиха хората в Добрич. Тези дни общински съветници в града внесоха докладна с искане за референдум с въпрос “Съгласни ли сте да се извършва проучване и добив на шистов газ на територията на общината?”.
Този път ГЕРБ (партията държи мнозинство в местния парламент) обеща всенародно допитване, но за след изборите.
По предложение на Постоянната комисия по законност, обществен ред и контрол въпросът за референдум ще бъде включен в дневния ред на редовната сесия, която ще се проведе на 20 септември.
Изтъкнат бе мотивът за законосъобразност на вземането на решение - то трябвало да бъде разгледано от всички комисии на Общинския съвет. На 20 септември се очаква да стане ясна и датата на допитването до гражданите на Добрич.
До момента не е постъпило никакво запитване за проучване и добив на шистов газ. Община Добрич е заключена в рамките на града, с малко прилежащи обработваеми земи и няма никакъв шанс тук да се правят сондажи, заяви кметът Детелина Николова.
Тя се кандидатира за трети мандат, издигната от ГЕРБ, и побърза да успокои присъстващите граждани, че е за референдум, но той трябвало да се проведе само след широка обществена дискусия. В нея трябвало да участват експерти от БАН (вече видяхме кои са експертите) и от министерствата на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите.
Над 150 граждани на Добрич се събраха на 1 септември пред Областна управа на протест срещу проучването и добива на шистов газ в Добруджа.
Те връчиха на областния управител Желязко Желязков протестна нота, адресирана до него, президента и премиера. Губернаторът на Добричка област обаче ясно показа, че е по-лоялен към правителството на ГЕРБ, което го е назначило на поста.
Той обвини гражданите, че изпълняват политически поръчки и представяли проблема само в негативна светлина. Според него съсипването на добруджанската земя ще доведе до разкриване на работни места и постъпления от данъци в хазната. И до комисиони в джобовете на редица посредници и лобисти на американската компания, вметнаха възмутени протестиращи.
На 20 септември ще стане ясно дали местните съветници от ГЕРБ ще удържат на думата си и ще насрочат референдум за шистовия газ в Добрич. Един успех на допитването в столицата на Златна Добруджа би се превърнал в знак за останалите общини в засегнатия район на Североизточна България да се опълчат срещу даденото от кабинета Борисов разрешение.
Цачева пък не иска и да знае
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отказа да вземе листовка за риска от шистовия газ. Това се случи в четвъртък на входа на парламента, където природозащитници изчакваха депутатите и им раздаваха материали за проучванията, съобщи БГНЕС.
Листовките призоваваха: За чиста България без шистов газ.
Повечето от народните избраници се съгласиха да вземат брошурките. Сред тези, които отказаха обаче, беше председателят на парламента Цецка Цачева.
Тя пристигна с две коли и охраната си от НСО. Екоактивистите любезно й подадоха листовката и диск с филма „Газланд“, който разказва за последствията от проучванията и добива на шистов газ. Цачева обаче отвърна пренебрежително - „Не, благодаря“, и влезе в сградата на НС.