Лъжите на БАН за шистовия газ


Лъжите на БАН за  шистовия газ
Проф. Кристалина Стойкова се превърна в човек-институция. Тя е символът на БАН, когато изобщо стане дума за чужди компании и газ
09 Септември 2011, Петък


Когато става дума за информационно медийно затъмнение, едва ли има по-подходящ пример от темата за шистовия газ

Автор: Севдалина Пенева; Пламен Николов

 в Северна България. Ако се вярва на заглавията, качени в интернет, това е манна небесна за страната ни – с един удар ще напълним опразнената хазна с американски долари и в същото време ще се отървем завинаги от зловредната руска газова зависимост. И ако има все още скептици за ползата от дълбокото сондиране на Добруджа, моля – нека се запознаят с официалната позиция на Българската академия на науките (БАН).

Стига само да въведете в „Гугъл” абревиатурата на авторитетното учреждение, заедно с ключовата дума „шистов газ”, мрежата ще избълва океан от следните заглавия: “Добивът на шистов газ носи значителни ползи за страната, твърдят учени” или „БАН застана зад шистовия газ и „Шеврон“, или „БАН: Проучванията за шистов газ не са опасни“.

Колко от непредубедените читатели обаче ще забележат, че под тези дописки неизменно се кипри снимка на възрастна слаба жена, с остър нос и огромни очила и много нервно изражение. Тя е постоянното присъствие  и във видеообмена – напористо да оборва всяка прогноза за екологична катастрофа в житницата на България.

Коя е проф. Кристалина Стойкова?
Яростната защитничка на американската фирма „Шеврон“, сключила договор с правителството да дупчи над 4 000 квадратни километра от територията на страната ни (под предлог, че само ще проучва за наличие на шистов газ в района), е член на Управителния съвет на БАН. Тя отговаря за Геологическия институт, доктор на науките, старши научен сътрудник II втора степен.

От официалната й биография, качена в сайта на БАН, обаче научаваме още една любопитна подробност. Покрай научните степени и титли, Кристалина Стойкова е била платен консултант на американската компания за добив на нефт „Тексако“, погълната в последствие от същата „Шеврон“, настанена в плодородните ни земи.

Малката бележка в CV-то й хвърля вече друга светлина върху агресивните й напъни да изкара (скрита зад БАН) добива на шистов газ като безобидна дейност, която не застрашава с нищо околната среда.

Ето само един патетичен цитат на професорката: „България е перла за инвестиции в търгове за шистов газ“!
И няколко от най-наглите й лъжи: „Няма опасност от замърсяване на подпочвените води и на почвите от предстоящите сондажни проучвания в Североизточна България”.

“Вода, пясък и химически добавки се използват не при проучванията за шистов газ, а на по-късен следващ етап - ако се докаже, че има промишлени запаси и започне самият добив”. „Проучването за наличие на шистов газ се извършва с традиционна сонда, която работи с глинест разтвор и в него няма никакви опасни химически вещества". „

В Европа се правят проучвания за шистов газ във Великобритания, Франция, Швеция, а в момента Полша, Унгария и България са страните, обявили част от териториите си за търгове и са атрактивни за инвестиции на големите западни компании, отбеляза ученият”.

Подобни престъпни манипулации не подлежат на коментар, само ще припомним, че във Франция добивът, както и сондажите за търсене на шистов газ са забранени със закон, а във Великобритания стряха процеса, след серия от трусове, предизвикани именно от сондажите. За „безвредния“ добив пък само ще припомним екокатастрофите в САЩ, където огромни територии в областта на Димок (Пенсилвания) и северен Тексас са превърнати в пустиня.

С днешна дата
Първият пробив в обречената битка срещу „Шеврон“ направиха хората в Добрич. Тези дни общински съветници в града внесоха докладна с искане за референдум с въпрос “Съгласни ли сте да се извършва проучване и добив на шистов газ на територията на общината?”.

Този път ГЕРБ (партията държи мнозинство в местния парламент) обеща всенародно допитване, но за след изборите.
По предложение на  Постоянната комисия по законност, обществен ред и контрол въпросът за референдум ще бъде включен в дневния ред на редовната сесия, която ще се проведе на 20 септември.

Изтъкнат бе мотивът за законосъобразност на вземането на решение - то трябвало да бъде разгледано от всички комисии на Общинския съвет. На 20 септември се очаква да стане ясна и датата на допитването до гражданите на Добрич.

До момента не е постъпило никакво запитване за проучване и добив на шистов газ. Община Добрич е заключена в рамките на града, с малко прилежащи обработваеми земи и няма никакъв шанс тук да се правят сондажи, заяви кметът Детелина Николова.
 
Тя се кандидатира за трети мандат, издигната от ГЕРБ, и побърза да успокои присъстващите граждани, че е за референдум, но той трябвало да се проведе само след широка обществена дискусия. В нея трябвало да участват експерти от БАН (вече видяхме кои са експертите) и от министерствата на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите.

Над 150 граждани на Добрич се събраха на 1 септември пред Областна управа на протест срещу проучването и добива на шистов газ в Добруджа.

Те връчиха на областния управител Желязко Желязков протестна нота, адресирана до него, президента и премиера. Губернаторът на Добричка област обаче ясно показа, че е по-лоялен към правителството на ГЕРБ, което го е назначило на поста.

Той обвини гражданите, че изпълняват политически поръчки и представяли проблема само в негативна светлина. Според него съсипването на добруджанската земя ще доведе до разкриване на работни места и постъпления от данъци в хазната. И до комисиони в джобовете на редица посредници и лобисти на американската компания, вметнаха възмутени протестиращи.

На 20 септември ще стане ясно дали местните съветници от ГЕРБ ще удържат на думата си и ще насрочат референдум за шистовия газ в Добрич. Един успех на допитването в столицата на Златна Добруджа би се превърнал в знак за останалите общини в засегнатия район на Североизточна България да се опълчат срещу даденото от кабинета Борисов разрешение.


Цачева пък не иска и да знае

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отказа да вземе листовка за риска от шистовия газ. Това се случи в четвъртък на входа на парламента, където природозащитници изчакваха депутатите и им раздаваха материали за проучванията, съобщи БГНЕС.

Листовките призоваваха: За чиста България без шистов газ.
Повечето от народните избраници се съгласиха да вземат брошурките. Сред тези, които отказаха обаче, беше председателят на парламента Цецка Цачева.

Тя пристигна с две коли и охраната си от НСО. Екоактивистите любезно й подадоха листовката и диск с филма „Газланд“, който разказва за последствията от проучванията и добива на шистов газ. Цачева обаче отвърна пренебрежително - „Не, благодаря“, и влезе в сградата на НС.


Тези хора не искат “Шеврон” в двора си. Те настояват за референдум за шистовия газ Цецка Цачева


0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки