Литва, Полша и Румъния са лъгали за тайните затвори на ЦРУ

са довели до сериозни нарушения на правата на човека на европейска земя. Правителствата, свързани с тази практика, са я прикривали.

Хамарберг твърди, че официални представители от тези страни са лъгали пред парламентите си, правили са неверни декларации пред международни организации и са използвали юридически похвати, включително позоваване на държавна тайна, за да укрият от обществото най-злепоставящите ги факти.

Хамарберг упреква правителствата на страните, обвинени, че са били свързани с действията на ЦРУ, че са обещали цялостно разследване на нарушенията, но в най-добрия случай са действали вяло и апатично.

И трите страни - Литва, Полша и Румъния - или вече са разследвали тези твърдения, или още ги разследват. Нито едно от трите правителства не е признало, че е участвало в програмата на ЦРУ. В сряда в Париж се състоя семинар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на който бе обсъден докладът на Дик Марти, швейцарския политик, който през 2007 г. подготви доклад за тайните затвори на ЦРУ в Европа.

Той обвини 14 европейски правителства, че в периода между 2002 и 2005 г. са позволили на ЦРУ да поддържа свои тайни затвори на тяхна територия или да извършва над страните им полети за прехвърляне на заподозрени. Един от въпросите, които се обсъждаха на парижкия семинар на ПАСЕ, е злоупотребата с понятието държавна тайна.

Да припомним, че програмата за тайните затвори на ЦРУ се е зародила броени дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон - на 17 септември 2001 г. На тази дата американският президент Буш разрешава създаването на паравоенни части, натоварени да залавят или убиват предполагаеми терористи по целия свят.

По онова време ЦРУ страда от недостиг на опитни в разпитите агенти. Негови офицери започват да преглеждат архивите на разузнаването и попадат на плана "Феникс", използван от американската армия във Виетнам през 1970-71 г. Именно този план става източник на вдъхновение за ЦРУ.

Негови агенти се обръщат за помощ и към съюзници на Вашингтон, които имат повече опит в борбата с тероризма като Египет, Йордания и Саудитска Арабия - все страни, които редовно са сочени с пръст от Държавния департамент, че нарушават правата на човека.

Когато първите заподозрени терористи са заловени, ЦРУ все още не е подготвено да ги разпитва и тогава ръководителите му се обръщат към външни подизпълнители. Тези хора, бивши военни психолози, никога не са прилагали мъчения, но пък са преподавали на войници как да устояват на такива методи.

Под американско командване тези външни подизпълнители са симулирали давене, лишаване от сън, изолиране, излагане на прекомерно високи температури, излагане на оглушителни шумове и унижения на сексуална и религиозна основа върху първите задържани от ЦРУ предполагаеми терористи.

Използвани са били схеми на мъчения, изградени върху методи на КГБ. Крайната им цел е била задържаните да останат с чувството, че никой или нищо не може повече да ги спаси. Те са били неспособни да планират дори непосредственото си бъдеще и са били лишени от сетивни усещания, като са оставяни в стаи без мирис, без светлина, без звук.

С течение на месеците тези методи на мъчения стават още по-съвършени. Всеки етап за пречупване на задържаните е бил толкова добре планиран, че разпитващите са знаели предварително как ще реагира задържаният.

Най-ярък пример за мъчения в затворите на ЦРУ е случилото се с Халид Шейх Мохамед, обявен гръмогласно за архитект на атентатите от 11 септември 2001 г. След задържането му през март 2003 г. той бил прехвърлен в таен затвор в Полша, където бил подложен на множество унижения.

Принуден бил да стои гол в продължение на цяла седмица, после бил разпитван от необичайно голям брой агентки на ЦРУ, а след това бил държан провесен от тавана, завързан за ръцете, като само пръстите на краката му са докосвали земята.

Случаят с Халид Шейх Мохамед обаче показва обратен ефект. Като резултат от мъченията и престоите в тайни затвори на афганистанска, полска или кубинска територия, той пое отговорността за 31 терористични заговора.

Сред тях са не само атентатите от 11 септември 2001 г., но и планът за убийството на президентите Бил Клинтън и Джими Картър, както и намерението за покушение срещу папа Йоан Павел Втори. Той си приписа дори убийството на журналиста Даниъл Пърл, макар че роднини на репортера от "Уолстрийт джърнъл" оспориха достоверността на признанията му.

В крайна сметка твърденията му, че стои зад 31 заговора, бяха определени от експерти като "нереалистични" - т.е. в крайна сметка в неговия случай мъченията не доведоха до разкриване на истината.

Програмата за тайните затвори на ЦРУ е била изоставена през есента на 2006 г. Тогава последните задържани по този начин са били прехвърлени в Гуантанамо. Белият дом обаче все още отказва да се отрече от т.нар. "подобрени разпити". Това означава, че американските разузнавателни агенции могат да продължат да задържат предполагаеми терористи в тайни затвори без всякаква юридическа основа за това.