Идва духовното вечно робство...


05 Септември 2011, Понеделник


„Нямаме нужда от Закон за българския език, защото езикът е саморегулираща се, динамично развиваща се система“.


Автор: Диана Славчева

Това са думи на български министър. Казани като мнение на „учен и политик“. Съвременен при това. От сегашното правителство. При това министър на просветата! Изречени само преди десетина дни...

Поводът – внасянето на последната лятна сесия на парламента на поредния – вече десети, проект на Закон за българския език. Нито един от тях обаче досега не е успял да стигне до разглеждане в пленарната зала. Сякаш съществува невидимо проклятие, черна магия някаква, която пречи това да се случи.

А такива закони от години съществуват в много европейски страни като Франция, Полша,  Литва, Латвия, Естония, Белгия, Люксембург, Ирландия и дори в Китай и Канада. Забележете, че някои от тези държави са многоезични и имат два и повече официални езици.

Срамно е дори да си припомняме как преди 35 години преподавателят в Софийския университет Мирослав Янакиев препоръчваше българският език да бъде подменен с „някой от европейските езици“, в краен случай с есперанто.

По времето на Вазов пък битува идеята директно да заменим родната реч с руския език. Тази идиотия възмущава до дъното на душата му дори самия Патриарх на българската литература, който иначе е отявлен русофил. Освен прекрасните стихове за родната реч – омайна сладка, той нарича езикът ни – мъченик.

И наистина подобно на някой подложен на адски изтезания светец, той е обругаван, мърсен и разпъван на кръст години наред, а в най-нови времена директно подготвян като жертвен агнец в името на криворазбраното ни приобщаване към Европа и света.

Въпреки че в самата ни действаща в момента Конституция е заложено изискването да се приеме закон за ползването на официалния език, хрантутниците, които си отглеждаме в парламента, продължават престъпно да нехаят по този въпрос.

Тяхната безотговорност е повече от скандална. Защото, както изтъкваше заклетият радетел на българщината Николай Хайтов, езикът ни, заедно с националната литература и култура, са „единствената подпорка, на която се крепи националната ни самоличност и съзнание“.

И той, горкият, „няма застраховка“ – кахъреше се авторът на „Вълшебното огледало“, предупреждавайки че „идва духовното вечно робство, безличието, ако отнемат и езика“.

Днес над измъчения страдалец – българският език, все по-страховито надвисва опасността да се сбъдне пророчеството на Хайтов, че след десетина години най-много официален у нас ще стане английският... „та да ни разбирал целият свят“.

Думи, изречени през 2001 г. Точно преди десет лета... За да доживеем днес продажните слова на просветния министър, който официално заявява, че езикът ни не трябва да бъде защитен, дрънкайки врели-некипели, че „подобно законодателство няма да ни помогне с нищо и ще се присъединим към държавите с такова законодателство, но и те нямат кой знае какви успехи“.

Така остава да се уповаваме само на Бог да пази България и българския език. Дано наистина поне той е българин.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки