Загадката с гибелта на Борис ІІІ 

Автор: Борис Цветанов

Която никой не търси.
68 години мирно и съвместно живот си живеят дузини измишльотини. Повечето взаимно изключващи се. Къде от некомпетентност, къде от недобросъвестност, така наричаните историци интерпретират угоднически факти, цитират документи, които никой не е виждал, експлоатират вроденото у човека влечение към тайнственото...

Според както им дойде сочат ту Хитлер, ту Сталин като отровители, пишат за отмъщение на легионерите, колоритни смехории сочат като отровителка царицата, по причина, че си имала млади любовници;

други пък, че любовница на царя го отровила, като във филм за Индиана Джоунс царят намира древно съкровище, пазено от отровни змии; американски жълти вестници съчиняват екшъни, станали в самолета, в който царят е убит, в Лондон са по-скромни: атентатът е на софийската гара. Изобщо хвани едната версия, удари другата.

А истината е била винаги наяве, пред очите на всички, документирана. Инфаркт. Емболия. От изтощение, умствена преумора и душевни вълнения. Заключенията са на най-компетентния за здравето на цар Борис трети медик, изключителен специалист – д-р Рудолф Зайц, рицар на лекарския дълг, човек на честта, смел мъж.

При въздушната тревога на 24 август не запрашва в бомбоубежище, а остава до пациентите си в клиниката. Изровен е изпод развалините ни жив, ни умрял и пътува до София, без да изтърси от дрехите си полепналата вар и мазилка. На такъв човек можем да се доверим изцяло.

Той е личен лекар на царя още от детството му. В така наричаните исторически изследвания думите на д-р Зайц почти не фигурират, а са едно от малкото документирани. Иначе е пълно с нелепости, уж изречени от доктора. И от пристигналия с него д-р Епингер.

И двамата знаят, че запушване на артериите е почти фатално. Д-р Епингер, който има голяма практика с опити над концлагеристи, също споделя диагнозата на д-р Зайц за „душевни вълнения” като причина за инфаркта.

Странно е това загърбване от изследователите на най-важното доказателство за смъртта. Още повече, че всъщност се касае за предизвестена 42 години по-рано смърт.

През 1901 г. седемгодишният престолонаследник боледува тежко от тифус. Болестта изтощава детето до такава степен, че всички по-големи български църкви започват молебени за излекуване. Детето по чудо прескача трапа. Но продължителната треска и температура над 40 градуса остро се отразяват на физиката му.

Специалисти са на мнение, че това дава отражение и на характера, затова Борис остава завинаги затворен и мълчалив. Момчето след време стъпва на крака, но в протокола специалистите от Университета в Линц записват, че „всяко извънредно изтощение на организма в бъдеще ще изтощава силите въобще и сърцето в особеност”.

Изводът: тайната на инфаркта се крие в изтощението, умствената преумора и душевните вълнения. Задължително силни и необичайни. Задължително още – не там, където са търсени (ако изобщо са търсени).

Като връх на некомпетентността на изследователите се оказва, че внезапният и остър инфаркт, при това получен на неподозирано място, има документ. И то не съмнителен български, а перфектен германски. В български превод, в българския централен архив. За който българската историография 68 години спи.

Открит е от професор Георги Георгиев, който е работил по други проблеми и смъртта на царя. Но въпреки че документът бе обнародван преди 23 години, отново нито един български историк (пък и чуждестранен, каквито в последните години се навъдиха доста) още не е отворил очи за съдържанието.

Нацистката радиостанция „Нова Европа” във вечерната си емисия между 20,15 и 20,30 часа на 27 август 1943 година излъчва: „Късно през нощта (на 26 срещу 27 август, б. а.)  ние бяхме в състояние да съобщим, че царят се е върнал обратно в София от визитата си при фюрера.

Сега, когато новината за неговата болест е достояние на всички, ние сме в състояние да кажем истината, че царят имаше атака от ангина пекторис. Само с големи мъчнотии и с усилията на личните лекари на фюрера бе осигурено връщането на царя в София. Очаква се, че след преминаване на кризата, той ще трябва да отиде в някой добре познат лечебен курорт, като например Сен Мориц (ЦДИА, ф.178, оп.5, а.е.342, 274).

Изречението „Само с големи мъчнотии и с усилията на личните лекари на фюрера бе осигурено връщането на царя в София” буквално плаче за верен прочит. То направо крещи: Имало е втора среща между цар Борис ІІІ и Хитлер, а не само широко известното, изобилно коментирано с недокументирани глупости рандеву на 14 август.

В изследването си „Последните 365 дни на българската буржоазия” проф. Георги Георгиев дори отваря вратата за търсене на истината, но никой не минава през нея: „Съобщението е изключително ценно, тъй като съдържа информация, и то от германски източник, по въпроси, които после са забравени като тежката криза, която монархът получава още в Главната квартира, както и официално премълчаваната среща с Хитлер” – посочва професорът.

Има още индикации за среща на цар Борис трети с фюрера след тази на 14 август, но сочещите я данни не съществуват за българската историография. Дори професор Илчо Димитров, в иначе изчерпателната си студия за смъртта на царя, ги игнорира.
Некомпетентността е необяснима, защото по време на тази „официално премълчавана”, както се изразява проф. Георгиев среща цар Борис ІІІ получава резултата от изтощението, умствената преумора и душевните вълнения.

Съобщението на „Нова Европа” е чист късмет за изследователя, резултат на изтекла по недоразумение информация, въпреки иначе тоталната цензура. Имало  е обаче и денонощие преди това друго съобщение, което хвърля допълнителна светлина.

Не разполагаме с оригинала, но съдим за съдържанието му по информация от Радио Лондон и контролираното от американците Радио Алжир. На 27 август сутринта малко преди девет часа Лондон предава, че по данни на германската телеграфна агенция „Трансоцеан” от 26 август „цар Борис, току-що завърнал се от Главната квартира, е бил болен от сериозна гръдна ангина и положението му е било сериозно”.

Налагат се два извода. Първо, явно става дума за  скорошна среща, а не такава, станала преди две седмици. И второ – в Берлин са знаели здравословното състояние на цар Борис много преди официалното съобщение за диагнозата от българското правителство и лекуващите лекари.

 А това не може да бъде възможно, ако не е установено като факт, най-строго охраняван, случил се някъде по най-високия връх на пирамидата на Райха.

Цар Борис ІІІ е получил инфаркта в самия кабинет на Адолф Хитлер и този инфаркт е резултат от „изтощение, умствена преумора и душевни вълнения”. Тъй като самата среща е била съвършено секретна, съвършено секретен е трябвало да остане и инфарктът.

Това обяснява и друго. След една фраза на Хитлер, че балдъзата на цар Борис – принцеса Мафалда, е най-голямата мръсница в Италианския двор, Гьобелс с настървение се хвърля да доказва, че тя е отровила българския цар.

Историята с принцеса Мафалда е широко известна и не бихме се спирали на нея, ако не беше от една страна доказателството за инфаркта, станал в кабинета на Хитлер. Фюрерът влиза в ролята на героя от пословицата „Гузен негонен бяга”.

И от друга страна измислицата е нелепа, защото принцеса Мафалда е подгонена от Гестапо поради недоразумение – в дневника на Гьобелс агентите решават, че става дума за Мафалда от буквата „М”, вписана в дневника на Гьобелс. Но две страници по-напред Гьобелс е вписал че „М” е инициалът не на Мафалда, а на другата балдъза – Мария, записана там подигравателно като „Мариешен”. Което буквално означава „Марийчето”.

Но това са само подробности от пейзажа по пътеката-енигма за досегашните изследователи на обречения на инфаркт български монарх.




В категории: Горещи новини