Панаирът започва точно под опънатия транспарант „108 години Илинденско-Преображенско въстание“
26 Август 2011, Петък
Годишнина от едно от най-героичните събития в българската история събра през почивните дни миналата седмица няколко хиляди
Автор: Диана Славчева снимки: Николай Недев
родолюбиви българи в Странджа. Край Странджанското Оборище – местността Петрова нива, на Преображение през 1903 г. се взима решение да се подкрепи избухналото вече Илинденско въстание.
Бунтът в този регион цели присъединяването на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободната вече близо три десетилетия България. По време на тези събития, макар и за кратко, бива провъзгласена знаменитата Странджанска република.
Покрай отбелязването на 108-та година от това събитие, тържествената заря в негова чест и прекрасните фолклорни изпълнения, огласили паметния събор, патриотичният дух, превзел околността, бе смутен от обсадилите подходите към мемориала десетки панаирджийски сергии, отрупани с всевъзможни кичозни артикули.
Да речем, че наистина многохилядният народ, струпал се на обширната поляна, има нужда от кулинарни подкрепления. Добре – нека да има дискретно разположени павилиони, предлагащи кебапчета, закуски и ободрителни питиета.
Но що щат тук, на това свято място, търговците, продаващи олекотените завивки, долно бельо, секири и ножове, евтини дрънкулки, та дори шалчета на футболен клуб „Локомотив” и... ментета парфюми на „Версаче”, „Бос” и пр.
Нелепо бе присъствието на тържествата и на няколко баби, които навиваха прежда, плетяха и излагаха продукцията си от шарени калцуни и терлици! Като че ли се провежда фестивал на народните занаяти.
Всичко това – само на метри от костницата, в която са зазидани тленните останки на войводата Георги Кондолов. И върху същата земя, върху която са седели в онези размирни години смелите делегати на историческия конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия и са взимали съдбовни решения за бъдещето на родината ни.
Хвала на малкотърновския кмет Иван Иванов, че поне забрани по време на събора хълмовете на Странджа да бъдат огласяни от пошлите чалга ритми. Ефектът му от тази смела постъпка обаче бе помрачен от изнудваческо търгашество, което посрещна екипа ни още на подстъпите към сборището.
Там от горския храсталак край пътя срещу колата ни изскочи самоотвержено една лелка с капела и поиска да й дадем едно левче за вход. На нашите обяснения, че сме журналисти и идваме да поднесем венец, за да почетем паметта на героите, бяхме запитани строго: „Имате ли покана от Иван Иванов?”.
Не разбрахме защо трябва да имаме подобно приглашение – та ние не отивахме на някакво частно парти на кмета на Малко Търново! По-късно ни обясниха, че тази лепта влизала в общинската хазна, май за почистването на местността.
Нашият съвет е догодина, освен отпадъците, останали от присъстващото човешко множество, да се изчисти и другия боклук – всичките панаирджийски сергии, които определено нямат място на такова събитие.
