Лагерният ден минава в своеобразна бойна подготовка в традициите на древните българи
25 Август 2011, Четвъртък
Шестдесет деца от цяла България, между които и няколко българчета, живеещи в чужбина, се събраха това лято в сърцето на Еленския балкан.
Автор: Диана Славчева
Те са участници в поредния летен лагер на набиращата все по-голяма популярност Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”. За нея „Десант” подробно ви разказа в един от тазгодишните си мартенски броеве.
Сигурно сте любопитни да узнаете как се оцелява по „прабългарски”. Ами не е лесно. Всяка сутрин се става още в 7 часа и денят започва с физ зарядка.
След питателната закуска в популярната в региона Трухчева къща, скътана в запазилото възрожденския си облик еленско село Вълчовци, лагерниците ентусиазирано започват да се подготвят за сутрешните си занимания.
В тях на кръгов принцип те се обучават на основните дисциплини, които са владеели до съвършенство предците ни – езда, стрелба с рефлексен лък, хвърляне на копие, физическа подготовка, въртене на бич, фехтовка със сабя.
Брей, ще каже някой, то това е опасна работа. Спокойно! Взети са всички необходими предпазни мерки за обезопасяване на оръжията – обяснява ръководителят на школата Явор Гънчев и разяснява, че някои от тях са дори гумени и се използват за игра на война.
Младите „бойци” развиват в тази игра различни тактики и стратегии, с които старите българи са побеждавали враговете си. Заниманията се водят в открития лагер, където се намира оръжейната. Там е вдигната преносима юрта, в която нощуват дежурните, които пазят лагера и конете по тъмна доба.
Багатурите от школата са довели в лагерния стан 4 от конете си, с които ежедневно се правят походи. По време на тези излети малчуганите се учат да познават растенията и дърветата, а също и какви са следите, които животните оставят в природата и как да ги разпознават.
От само себе си се подразбира, че дисциплината в лагера е строга. Нали все пак лагерниците са воини, макар и невръстни. Те са разделени на баги (групи) и всяка бага си има ръководител (багир). Правят се строеве и недисциплинираните участници се наказват... с лицеви опори!
Е, има и такива, които не могат да „оцелеят” и още на втория ден започват да звънят по джиесемите на родителите си, за да ги приберат. Не можели да си починат на тази „екскурзия”! Но така е било и при старите българи – не е лесно да си багатур и не всеки може да оцелее по време на обучението в едноименната Прабългарска школа за оцеляване.
Но пък като цяло лагерът дава надежда, че високият и борбен дух на древните ни предци намира своето място в сърцата на днешните им потомци и ще се запази и в бъдещите поколения на майка България.
