Конспирацията „Spirit of Burgas”

Автор: Десант

Събитието за първи път се състоя през 2008 г. - непосредствено след началото на кметския мандат на Димитър Николов – член на единайсеторката на ГЕРБ (Изпълнителната комисия на партията).

Николов до момента играе много печелившата роля на местен шовинист, който уж дава мило и драго градът му да просперира, под прикритието на което пък държавата излива маса пари, най-вече от еврофондовете, в Бургаско.

От тях пък се облагодетелстват приоритетно приближените на общинската власт. Както и самите управляващи, разбира се.
А едно от печелившите пера на бургаския обръч е и прославеният до неузнаваемост фестивал „Spirit of Burgas”. В каузата, разбира се, са включени и почти всички български медии, отдавна превърнати в пропагандна машина на управляващите.

Музикалното събитие успява допълнително да изпъкне, тъй като се провежда по средата на август – изключително постен откъм политически събития период.  

Така медиите на ГЕРБ, които съставляват 95% от българските вестници и телевизии, се съсипват да венцехвалят бургаския градоначалник и подопечния му фестивал.

Друг въпрос е, че “Spirit of Burgas” всъщност се провежда от една частна фирма (носеща същото название), 50% от която пък е собственост на друго английско ООД. Което разбира се не пречи на общината ежегодно да субсидира феста, при това в нарастващ порядък – от 250 хиляди през 2008 г. до 300 хиляди през 2011 г., въпреки настъпилата тежка икономическа криза.

И това изглежда все по-скандално на фона на няколко факта.
Първо – фестивалът през 2008 г. не разполагаше със стабилни спонсори, което беше все пак някакъв аргумент в полза на това да бъде подпомогнат с публични средства.

Тогава и никой не знаеше, че културното събитие  ще се изроди в мини-Слънчев бряг - сбирщина от наркомани и алкохолици при това върху изключително ценна земя – пясъкът и дюните на Централния бургаски плаж.

През следващите три години обаче организаторите си намериха солидни рекламодатели – логично най-вече от сферата на алкохолните напитки, но субсидията от страна на бургаския данъкоплатец продължи да тече, и то с нарастваща сила към сметките на полуанглийската „Спирит ъф Бургас“ ООД.

И въпреки че медийният ефир бе проглушен от уж чутовните успехи на пиянския фест и невероятната му посещаемост, което струва на феновете по 50 лв. на ден, частниците продължават да твърдят, че не отчитат печалба. Само и само за да не дадат полагащите се на общината, съгласно договора, 10% дивиденти.    

Скандално, в рекламата на „спирита“ бяха включени и най-висшите контролни финансови институции на държавата. През 2010 г. от НАП предупредиха (интересно кого), че ще наблюдават отблизо (и отвътре) музикалното мероприятие, след което излязоха с изявление, че не е отчетено нито едно нарушение.

Това, разбира се, хвърли в потрес всеки присъствал на събитието, тъй като на практика касови бележки не бяха издавани почти на никого. Да не говорим, че на предното издание в пропагандната мелница на фестивала бе смелен и самият финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков. (А какво ли да кажем за виртуалния Джони Деп.)

Тази година пък от вече успокоената НАП никой не чу да са извършвали каквито и да било проверки. Затова и редките молби на клиентите за касова бележка обикновено предизвикваха изумителен, а в някои случаи и войнствен поглед от страна на продавачите зад баровете и кебапчийниците на фестивалното градче.

По неясни критерии, една от фирмите, одобрена да продава храна и напитки там, и тази година бе „Найт ентъртейнмънт“, която е особено популярна в Бургас с незаконното застрояване на  заведения за нощна забава. Особено фрапиращ е случаят с дискотека, носеща бруталното име „Текила“, в Приморския парк,  допряна до детска градина.

Същата тази фирма предлагаше храна с изключително спорни вкусови качества през изминалите години, но въпреки това и на настоящото издание тя се оказа в центъра на фестивалния кетъринг.

Касови бележки разбира се оттам не издаваха, в което се убедиха лично репортери на ДЕСАНТ. В Бургас обаче е добре известно, че зад въпросното дружество чрез подставени лица стои печално известният общински съветник Ваклин Стойновски, разглезено отроче на ултрачервени номенклатурчици.

От няколко месеца той е приел поредната си роля - на опозиционер на властта, и дори имитира желание да става кмет на морския град, макар да е наясно, че шансовете му клонят към нулата.

Колко фирми и по какъв начин са замесени в поредната икономическо-политическа игра на властимащите, замаскиранa зад името „Spirit of Burgas”, само можем да гадаем. Факт е обаче, че в разрез с българските закони фестивалът блокира свободния достъп на гражданите до Централния плаж на града за десет дни (необходими за подготовка, провеждане и разтурване на мащабното събитие) в разгара на сезона, което е достатъчно показателно.

Все пак говорим за изключителна държавна собственост и подобно своеволие от страна на една английска частна фирма едва ли би могло да се случва всяка година без специалното одобрение от най-висше държавно ниво. Въпросът е – в замяна на какво?

Впрочем, неслучайно на откриването на Spirit тази година присъстваше отговорният за концесиите на плажовете зам.-министър в МРРБ Екатерина Захариева.

Прехваленият фест пък в най-скоро време може да се окаже поредният изкуствено надут балон у нас. Признаците за неговия скоропостижен залез вече са налице. Тази година посещаемостта беше видимо по-слаба.

Все по-малко стават балъците, които са готови да броят по 50 лв. на ден, за да гледат треторазрядни групи, замаскирани зад едно по-известно име с преминала слава. Тази година например ролята на звездата бе отредена на 45-годишния американски диджей Ричард Хол, по-известен като Moby. Което е също стъпка назад, ако се има предвид, че в предишните издания тук бяха Faith No More и Prodigy.

За сметка на интелигентната публика пък обяснимо вече преобладават „отнесени от вихъра“ момичета и момчета, които се клатушкат като въртоглави в такт на поредната неразбираема за нормалния човек електронна вакханалия.

За цялото това безумие бургаският данъкоплатец брои по 300 бона всяка година. За компенсация, живеещите на близките до фестивала обилно озвучени улички получават безплатни талони, около които се завърта буря от търговия на черно. Дори вече и циганите са се включили в бизнеса като те се регистрират формално на такива адреси.

Проблемът с шума обаче е доста по-голям за някои села – като Твърдица и Маринка, които се намират точно срещу озвучителните колони на главната сцена. Жителите им се оплакаха, че три дни не са могли да спят, но тях никой не се е сетил да ги обезщети. Ама, на фона на всичко останало, дето се вика, простите селяни - кучета ги яли. Пък и (макар че те едва ли го разбират) малка чест ли е Moby да ти свири безплатно под прозореца?


В категории: Бургас , Горещи новини