Реквием за българския чадър


Реквием за българския чадър
Георги Марков
17 Август 2011, Сряда


Двадесет и две години загадъчната смърт в Лондон родоотстъпници от рода на Димитър Паница, съчинил „българската следа"

Автор: Борис Цветанов

в атентата срещу папата (папата се извини на България, но носителят на „Стара планина“ – не), сочат българска връзка и в случая на моста „Ватерлоу“.

В изтърканата плоча неизменно звучи и Арията на клеветата на изменника Олег Калугин за братската подкрепа на КГБ. Лично от тогавашния шеф-диригент Юрий Андропов, изпитващ любов необяснима към Тодор Живков. На тартора на активните мероприятия генерал Крючков Андропов бил казал, че времената на политическите убийства са отминали, но нали молбата да се ликвидира Георги Марков идва лично от другаря Живков... и т. н. – празни приказки без край.

Не е необходимо човек да познава кухнята на КГБ и близнака й ЦРУ, за да е наясно, че подобен разговор е невъзможен през 1978 г.

Още през 1957 година неотразимият Алън Дълес заявява, че „в краен случай убийство може да се практикува в името на държавни интереси, но това е изключение, не правило!“
Но нали има оръдие на престъплението.

Прословутата сачма.
Обаче сачма цели 1,7 мм в диаметър, изготвена от 90 % платина и 10 % иридий, с четири отвора за изтичане на отровата на база рицин, през 1978 година вече е допотопна антика. Тя е била на разположение на рицарите на плаща и кинжала, но отдавна е снета от въоръжение.

От разпит на руския доктор Менгеле – познатият вече на читателите на „Десант“ Григорий Майрановски –  знаем, че „разработвахме методи за убийства чрез отрови в храни и напитки, както и вкарване на отрова чрез убождане със спринцовки, бастуни, чадъри и други предмети“. Датата, когато той  прави тези признания е... 23 септември 1953 година.

Месец по-късно вече от затвора Майрановски пише до ръководителите на Партията-майка, че е готов да предложи „нови по-усъвършенствувани методи“. Сходни разработки в същото време се вършат и в тайните лаборатории на ЦРУ. Още през 1960 година и в двете служби вече съществуват методологии за промени в здравословното състояние на набелязаната жертва.

Ето и едно документирано признание за това: „Разполагаме вече със средства за изстрелване на стрели с отровни върхове от маскирани в безобидни предмети техники, зареждани с електрически батерии. Самите стрели се разтварят в организма, без да оставят каквито и да било следи“. Можем да си представим какви върхове са достигнати в лабораториите вече през 1978 година!

Духовните братовчеди на Димитър Паница сега потриват ръце. „Да, ама не, казват те – сачмата е налице!“

Елементарно, Уотсън, би отвърнал вечният Шерлок Холмс. И би пояснил: „Сачмата доказва, че убийството не е акция на професионален отбор, а лично дело, частна криминална разправа.

При това убиецът е оставил следа, показваща го като лице, имащо пряк или косвен достъп до прашясали бойни муниции на КГБ, арсенал от миналото, липсата на които едва ли би се установила. Сачмата е доказателство за разчистване на лични сметки“.

Използването от отделни тъмни личности потенциалните възможности на тайните служби е толкова старо, колкото са стари и секретните институции. Никаква трудност няма в създаване на впечатление за методология на тайните служби. Особено в годините на студена война. „Фактът е нищо. Коментарът е всичко!“ – проповядваше езуитски едно време Йосиф Джугашвили, известен повече като Сталин.

За подхвърляне на улики, водещи в погрешна посока, убиецът изпраща вестител при Георги Марков, който да му съобщи под секрет, че „било взето решение от най-високо място да бъде ликвидиран в най-скоро време“. Цитатът е от „Българският чадър“ на Владимир Костов, а пратеникът е бил познат на писателя.

Но що за човек е бил, може да се доверим на Анабел – английската съпруга на дисидента. Според нея това е човек, който Георги „не би поканил у дома си на вечеря“.
За да е вестител с подобно свръхсекретно решение, освен не много чист човек, би следвало да е познат на Георги Марков от времето, в което е имал приятели в МВР и е бил на „ти“ с хора като Ангел Солаков, Ангел Цанев, Дико Диков.

Там Георги Марков е станал свой човек през 1957 година, когато дебютира с книгата „Цезиева нощ“, в която наши контраразузнавачи громят американски шпиони. Не е необходимо вестителят да е бил наясно, че той е само вид пощенска кутия в ръцете на злосторник. Напълно е вероятно да е приел мисията си като добронамереност.

Добре познаващият кухнята на Държавна сигурност писател обаче решава, че заплахата е несериозна. Но само месец по-късно Марков пише до Владимир Костов и до брат си, че има „сериозни основания за безпокойство“.

Той вече се чувства неотлъчно следен – нещо, което една професионална организация не би допуснала, но в случая за убиеца това е било крайно желано. Защото следенето му се явява доказателство за подхвърлената „вест“. За да подчертае още веднъж замисъла за „активно мероприятие“, килърът подхвърля още „улики“ – синдром на неяснотата на престъпника къде да спре.

С не толкова, каквато при Георги Марков, прецизност е подготвено и покушение срещу Владимир Костов. Връх на синдрома е демонстративното извършване на покушението навръх рождения ден на Тодор Живков. „Елементарно, Уотсън“ за сетен път би казал детективът от Бейкър Стрийт: да се правят аналогии с убийството на Трайчо Костов – подарък за рождения ден на Сталин...

Внимателен анализ на това, което се случва на моста „Ватерлоу“, само доказва частната игра, а не професионалната акция на отбор.

18,30 часа, час пик, многолюдна тълпа, приглушен шум – идеално прикритие. Едно блъскане, неловко, несръчно, невинно, баналност от ежедневието, насочване на чадър – нормална за мъглявия Албион вещ, докосване бедрото на жертвата, детонация е невъзможно да се чуе, смутено извинение, изпускане чадъра – доказателство за несръчност – толкова.

Макар да напомня за „активно мероприятие“, не е. И вече знаем по какви причини.

Изводът е един – това е лична мъст, предпазна мярка, предизвикана от страха, че Георги Марков може да разкрие строго охранявана мръсна тайна на убиеца.

Личи ръката на човек от занаята. Тя е намесена и в унищожаването на досието на Георги Марков от генерал Владо Тодоров.

Убийството на писателя е единствен изход, защото още от началото на 1978 година става ясно, че той е влязъл в контакти с хора от висшия ешелон на властта и е изказал желание да се върне в България. Има данни, че с него се е срещала Людмила Живкова.

От страна на Държавна сигурност за сондиране на мнение са изпращани поне трима души, един от които е Павел Писарев, сочи бившият началник от Шесто генерал Петър Стоянов.
В края на лятото на 1978 година убиецът вече е бил наясно, че опазването на мръсната тайна е могло да стане единствено с ликвидирането на Георги Марков.

Тази мръсна тайна няма нищо общо нито с разузнаването, нито с контраразузнаването на България.

Тази мръсна тайна е свързана с литературната пиаца.
В следващия брой четете как природата отвърна на убиеца, превръщайки, по думите на Ивайла Александрова, наперения полковник  от Шесто в „незначително дребно сбръчкано човече, гушещо се във фотьойла и с мучащи звуци напъващо се да изрази чувствата си“.


Ексгенералът от КГБ Олек Калугин уверено твърдеше, че убийството на българския дисидент е санкционирано от Тодор Живков Сачмата с отровата Надгробната плоча на писателя, на която пише: „Починал в Лондон за каузата на свободата“

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки