Паа, това е машина за месо...” – този припев на Милена Славова ми зазвуча в главата, когато видях двама шофьори да излизат от колите си, за да се сбият.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Произшествието стана на паркинга пред един МОЛ.
Двамата бабаджанки изскочиха от МПС-тата си с накървавени очи, освирепели, все едно от сблъсъка зависят животи....
В колата на единия юнак седеше руса жена, която клепаше безпомощно. Тя изобщо не разбра какво става. Докато от другия автомобил бойно крещеше манекенка, освирепяла от бяс, че точно в момента не я отразяват, а главното действащо лице е нейният (спонсор? благодетел?) рицар.
Познах манекенката, но си затраях, твърдо убеден, че Законът за движение по пътищата не прави разлика измежду участниците в трафика. Бикоподобният уважител на манекенки се оказа благо момче, разбиращо от дума и истински заинтересувано от безопасността на хората по улиците. По едно време се затупаха с противника му по рамената, а докато влизаха обратно в колите, си подхвърлиха дори и някакви шеги.
Измъкнах се от паркинга след около 8 минути. През това време станах свидетел на поне още три нервни гледки. Мазен дебелак със синя френска кола крещеше от отворените прозорци към всички, които го доближаваха, и побеснял пръскаше слюнки с виковете:
„Е, аз кога ше изляза!”, форсирайки на място до ламарината. Опитайте да си представите как същият майстор спира на пътя, да помогне на колега. На дама, спукала гума например. Аз не мога.
Докато напредвах със скорост 0,08 километра в час към изхода на паркинга, имах възможност да огледам всички, пъплещи по него.
Помислих, че някой може да е фен на съветите на д-р Дайър и да използва задръстването не за да беснее и троши нерви, а за да... чете книга например. Или вестник.
Хаха! Да чете ли? Нищо подобно, уверявам ви, всички се пулеха наляво и надясно, сбърчили чела над задачата как могат да прехвръкнат, да изпреварят комшията, да го прецакат и да се измъкнат преди него. Дебелият в синята кола не спираше вече пета минута да псува.
Демонстративно извадих вестник, останал отпреди дни в моя автомобил, опънах го на волана и се зачетох. Веднага отстрани и отзад ми забибипкаха „да мърдам”. На опита ми да обясня, че няма смисъл да „мръдна” 30 сантиметра, а когато движението тръгне, направо ще дам напред цял метър.
Тутакси бях квалифициран като мъж с наклонности към собствения си пол, но през този късен следобед бях в особено спокойно настроение и сметнах, че е добре да се направя на благородник и да не отивам да искам обяснение или, недай Боже, да потърся отмъщение с шамар.
Излязохме, криво-ляво. И тези с хетеро-, и тези с хомосексуалните наклонности, събрахме се отново на светофара и оттам всеки тръгна по своя път. Моят ме доведе до кръгово движение, където автомобилите, идващи с предимство, сякаш нямаха край.
С крак на полусъединител, заслушан в новините на радиото, почти подскочих, когато зад мен се чу нещо като рев на корабна сирена. Стреснат погледнах в огледалото, за да фиксирам само два огромни фара, сигурно на най-много пет сантиметра от задната ми броня.
Кретеноидът зад волана на танкоподобната кола присветваше „къси-дълги” и натискаше клаксона като обезумял, явно искаше да ме избута в насрещно движещите се, та да ме блъснат, да ме обърнат, да ме направят на салата и да умра.
Плоскочелият тъпанар не можеше да си представи как някой с по-малка от неговата машина ще стои пред него на пътя. Мозъкът му, колкото грахово зърно, не можеше да възприеме, че в момента не се движи с поне 140 километра в час, газейки всичко останало.
Ядосах се на малоумието на „колегата”, но му отвърнах с ледено презрение. Имал съм още обаче какво да видя тази вечер. На излизане от Бургас в южна посока, тръгнах по едно ново шосе – гладко и добре асфалтирано, но на места тесничко. Докато наближавах крайната цел на пътуването си, в далечината видях срещу себе си нещо черно. Карах с 90, а то се приближи точно право срещу мен. И още се приближи. И още...
Вече почти ме заслепяваха лъскавите тръби и брони по него. Високо почти колкото онова, предишното ревящо зад мен чудовище с четири гуми. Аз карах в своята лента. То караше в насрещното движение срещу мен.
На по-малко от 10 метра преди да се срещнем в една точка, участник в неговата посока с отчаяна маневра му направи място, та летящото нещо успя да вкара туловището си в своята лента. На разминаване ми показа среден пръст и ме напсува.
Ще ви спестя по-следващите си „Радини вълнения“, но много искам да прочетете и вие това, което видях вечерта, вече седнал на аперитив, в един форум за автомобилисти. Правописът е спазен, авторът твърди, че така е било оригинално в неговата случка.
Премахнати са само цинизмите: „Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са уникални. Слиза някаква руса и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея.
Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че и да сме викали КАТ „черен джиБ е с предимство". Та Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н.
Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно „ей сега ще ви“... Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОЙ нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ.
Взеха им проби за алкохол, всичко как си трябва. Нямаше проблем. Викат „Айде да напишем протоколите!” И викат на оная да си даде документите да и напишат акт. От там пак прозвуча „ама защо на мен". Те и обясниха, че тя е виновна, ние сме дясностоящи и т.н. Тя отговори "еми защо на мен, черен джиБ е с предимство!"
Предишното й изказване ни прозвуча като шега, затова не ни направи впечатление, но сега прозвуча по-сериозно. От там се намеси и онзи минзухар като и той настояваше, че „черен джиБ е с предимство". Куките и те гледаха като гръмнати, докато ония не скокна в колата и донeсе някакво принтирано листче от Правилника за движение по пътищата.
Покрай всички правила беше вметнат и член, в който пишеше общо казано, че „черен джиБ има предимство на пътя". Това абсолютно сериозно, а джиБ беше написано баш „джиБ”. Това копие на правилника му бил дал негов приятел, същото нещо имаше и русата от джиБа.
Реакцията на полицайте няма да я коментирам, хората не знаеха какво да кажат. Ние също гледахме като гръмнати. Но за първи път виждам толкова прости хора. Явно тоя й беше тъпкачът и добре си бяха паснали по тъпотия. Може ли да твърдиш, че в правилника има „черен джиБ е с предимство". Това слага край на всякакви истории на пътя.
Какви ли не неща съм виждал от всякакви селяци, но това разби всичко в мен. Случвало ми се е да премигам на някоя за предимство, а тя да отвори прозореца и да ме пита „какво ми мигаш бе, аз съм в правото си", случавало ми се е да видя как човек присвирква на светофар на една мърла, че е включила задна, а тя да си помисли, че и дават зор, да извади ръката си, да покаже среден пръст, и с мръсна газ да удари този зад нея. Какво ли не. Но това уби всичко.
И да си знаете на пътя – черен джиБ е с предимство. Видите ли черен джиБ спирайте !!!”
